Заболявания от миналото, превърнали се в "крайъгълни камъни" за историята на витамините

От 1747г.

Нощната слепота, ксерофталмията, скорбутът, рахитът и бери-бери са заболявания, свързани с грешки в хранителния режим. Те са с древен произход и вероятно са измъчвали хората по света, много преди да се появят първите писмени източници, разказващи за тези болести. Лечителите се стараели да ги третират, описвайки опита си, натрупан по време на работата им. Терапиите включвали приема на определени храни. Оказало се, че някои хранителни продукти допринасят за по-бързото оздравяване на болните. Много по-късно съвременните лекари щели да докажат защо тези храни "действат", а витаминната теория щяла да стане факт.

И така, нека "проследим" появата на заболяванията нощна слепота и ксерофталмия в миналото, както и приложението на храните, които се оказали лечебни. Може да се твърди, че първите данни за тях са открити в староегипетски медицински документ, датиращ от около 1500 г. пр. Хр. (нарича се Еберс папирус). В неговия текст древните лечители препоръчвали консумацията на черен дроб от бивол или черни петли (тази информация може да се открие в съвременния превод на документа, направен през 1978 година).

Китайците използвали вещества, богати на витамин А като средства за защита срещу нощна слепота, а консумацията на черен дроб се препоръчвала като лечебно средство за нощна слепота и ксерофталмия от Бащата на медицината - Хипократ около 400 г. пр.н.е.

Едва през 1657 година лекарят Хофер изказал мнението си, че състоянието нощна слепота възниква от недохранване, а през 1754 година немският медик д-р фон Берген потвърдил мнението му. Освен това, в трактат от 1848 година, посветен на действието на рибеното масло, е описано как ценната съставка, извлечена от черен дроб на риба, може да излекува ксерофталмия.

Друго заболяване, което се проявява при непълноценно хранене, е бери-бери. Първите писмени източници, "разказващи" за него, произхождат от Китай и датират от около 2697 г. пр.Хр. Едва през 1880 година японският медик д-р Кенериха Таки (на снимката по-долу) е допринесъл за превенцията на заболяването, което било често срещано в Страна на изгряващото слънце.

Лекарят потвърдил тезата, че болестта се развива при неправилно хранене по неоспорим начин. Той изключил някои храни (най-вече ориза) от менюто на моряците, замествайки ги с по-хранителни порции, в които преобладавали зеленчуци, риба и месо и ечемик. Така заболеваемостта от бери-бери в японската флота намаляла значително.

През 1897 година холандският патолог д-р Кристиан Ейкман (на снимката по-горе) чрез изследвания открил, че симптомите на бери-бери при хората и полиневритът при кокошки и гълъби може да бъдат редуцирани, ако от хранителната диета се изключи консумацията на бисерен ориз, който ставал такъв при обработка на кафявия ориз. Медикът стигнал до извода, че фабрично обработеният бял ориз е вреден, а профилактиката на бери-бери може да се осъществи с или с консумацията на кафяв ориз, или само с люспите, получени при обработката на растението от семейство житни.

Скорбутът бил друго древно заболяване, за което лекарите знаели, че може да се предотврати или да се лекува чрез включване в хранителната диета на зеленолистни зеленчуци или плодови сокове преди най-малко два века. Първите писмени данни (от корабни дневници) за лечението на скорбут датират от около 1536 година и "разказват" на съвременните историци как канадските индианци са лекували екипажа на френския мореплавател (от британски произход) Жак Картие с чай от борови иглички. Може да се каже, че крал Франсоа I едва ли е щял да се сдобие със своята задокеанска колония в Канада (тя била наречена Нова Франция), без помощта на местното население.

След тези събития било въведено неписаното правило на борда на корабите на "Източноиндийската компания" задължително да присъстват огромни запаси от портокали и лимони. Ароматните плодове се използвали като надеждно противоскорбутно средство от 1601 година нататък. Това изискване било въведено по инициатива на сър Джеймс Ланкастър, който е доказал, че тяхната огромна ценност по време на първите каперски (пиратски) експедиции. Лимоновият сок ("juyce de lemmons") се оказал изключително полезен лек срещу скорбут, а описание на лекарството е направено в труда "Военна и вътрешна хирургия”, публикуван от Джон Удуал от 1639 година. По-късно колегата на д-р Удуал – австрийският военен медик д-р Крамър през 1720 е написал, че : "три или четири унции портокалов или лимонов сок ще излекува тази ужасна болест, без друга помощ ". Написани били и други доклади, които отново потвърждавали същите наблюдения.

Писмените източници, описващи действието на лимоните и портокалите срещу скорбут предхождали като времеви период емблематичния за историята на витамините експеримент на д-р Джеймс Линд от 1747 година. Той е описан в труда на шотландския хирург "Трактат за скорбута", публикуван  1753 година. Доктор Линд (на снимката по-долу), освен че е извършил първото осъзнато изпитване на лекарство, категорично е доказал противоскорбутното действие на сока от цитрусови плодове.

Рахитът е друго заболяване, чиято поява може да бъде проследено още от Средновековието. Медиците от този период установили, че слънчевата светлина влияе добре върху оздравителния процес при деца, болни от рахит.

През 1785 година немският лекар Росен фон Росенщайн изказал мнението си, че рахитът е последствие от неправилно хранене с непълноценни продукти. Доктор фон Росенщайн считал, че болестта може да бъде подложена на специфично лечение с масло, извлечено от черен дроб на риба. Известно е, че рибеното масло от черен дроб е било използвано като специфичен метод срещу рахит, много преди медиците да знаят причината за това заболяване. То се давало като добавка към храната на селскостопанските животни едва през 1824 година.

По-късно през 1838 г. французинът Жул Гюерин представил теорията си пред обществеността, която твърдяла, че рахитът се дължи на грешки в храненето. Френският физиолог доказал твърдението си, предизвиквайки симптомите на болестта при кученца, като им давал определени храни.

Друг източник, описващ употребата на рибеното масло, наречено "идеален лек за рахит", е френски трактат по медицина. Той е написан през 1865 година от френския лекар А. Трусо.

От казаното до тук може да твърдим, че лечението на скорбут, бери-бери, рахит, нощна слепота е накарало немалко медици да твърдят, че храната трябва да е съставена и от други "допълнителни хранителни фактори", различни от въглехидратите, мазнините, протеините и минералите, за да поддържаме телата си здрави. По-нататъшните изследвания довели до появата на витаминната теория, а през 1912 г. д-р Казимир Фънк (на снимската по-долу) въвел в употреба термина "витамин".

Витамините, от своя страна, "направили" своя дебют едва преди стотина години. Тяхното "откритие" не би могло да се нарече кратък процес (през 19 век в научните среди се твърдяло, че за да сме в кондиция, се нуждаем единствено от белтъци, въглехидрати, мазнини - и нищо друго). Е, станало ясно, че това не е точно така.

Статията е част от историята на:

• История на витамините