Забрана на силиконовите импланти в края на ХХ век
В края на ХХ век (след като вече са водени няколко знакови дела, касаещи връзката между поставянето на силиконови импланти и автоимунните заболявания) обществеността постепенно започва да осъзнава опасностите от хирургическата интервенция. Нещо повече, в САЩ обществото започва да настоява правителството да вземе спешни мерки, за да защити жените срещу тези медицински продукти. Хората подкрепят идеята, че тъй като имплантите се приемат за вредни за женското здраве, то мерки определено трябва да се вземат от институциите, от които те зависят.
През 1976 година се оказва, че уредбата на силиконовите импланти е под юрисдикцията на Американската администрация по храните и лекарствата (FDA). През 1982 г. в САЩ, изготвянето на законова легализация на определен продукт изисква специално предмаркетингово одобрение. Силиконовите импланти са именно сред тези продукти. Точно тук се получава и един любопитен за медицинската история парадокс. На практика, имплантите остават на пазара за повече от 15 години, макар медицинските изделия да са в процес на одобрение. Производителите на изделията, необезпокоявани от нищо, продължават дейността си, без да търсят одобрението на администрацията по храните и лекарствата.
Едва през 1988 г. FDA създава комитет, оценяващ безопасността и ефикасността на силиконовите имплантанти. За добро или лошо, началото на тези действия е поставено, малко след едно от ключовите съдебни дела, касаещи обвързаността на силиконовите импланти и появата на автоимунни заболявания (става дума за делото Стърн срещу компанията-производител "Dow Corning"). Точно по това време обществените настроения спрямо имплантите започват да оказват все по-явен натиск върху FDA. Институцията трябва да предприеме незабавни действия. На чело на обсъжданията е д-р Норман Андерсън, хирург в болница "Джон Хопкинс", който смята, че имплантите имат връзка с автоимунни заболявания на немалко от ползвателките им. За съжаление, напредък в тази насока не е постигнат.
През 1991 г. Дейвид Кеслър е назначен като комисар на FDA. Той дава краен срок на производителите на импланти да подадат необходимата документация, касаеща продуктите им. В противен случай - те ще отпаднат от американския пазар.
Само четирима производители подават документи до FDA, а документацията е написана небрежно и непълно. Въпреки това, новият комитет, начело с д-р Елизабет Конъл от университета "Емори", гласува "за", препоръчвайки силиконовите импланти да останат на пазара. Комитетът изисква занапред да се подготвя по-добра документация, съдържаща убедителни доказателства от производителите, потвърждаващи безопасността на продуктите.
На този етап д-р Андерсън е само член на комисията и няма право на глас. По-късно обаче, той бива отстранен от комисията заради очевидните си пристрастия към силиконовите имплантанти. След решението на комисията, д-р Андерсън се обръща към Дейвид Кеслър, давайки му вътрешни документи на "Dow Corning", които са открити от адвоката Дан Болтън по време на разследванията по делото Стърн.
Вътрешните документи от "Dow Corning" от тестове с животни са представени през 60-те години и са доста компрометиращи. Те демонстрират някои адювантни (помощни) свойства на силикона, когато веществото бива инжектирано на плъхове. Те също, така показват, че при доста опитни животни със силиконови импланти се развиват саркоми (вид туморни образувания) и възпаления (и при тестваните кучета, и при плъхове).
Също така са открити доклади на компанията, инструктиращи търговците на "Corning", да измиват добре имплантите преди показни презентации, за да се премахне силиконовия филм, останал от изпускането на силиконовия гел от медицинските хирургични изделия. След като тези документи биват представени пред комитета на FDA, комисията отменя предишното си решение. Препоръчва имплантите да се забранят и изтеглят от американския пазар. През 1992 г. мораториумът става официален в Съединените щати, както и в други части по света.
Важно е да се отбележи, че не е доказано, че имплантите са вредни – изтеглени са, защото не са доказали безопасността си. Кеслър вярва, че отстраняването им от пазара просто би преустановило съществуващите противоречия около имплантите от силикон. Напротив, ситуацията съвсем загрубява - забраната на имплантите довежда до завеждането на множество съдебни дела срещу производители. В крайна сметка, "Dow Corning" обявява фалит. Производителите обаче не вярват, че техният продукт е отговорен за състоянието на техните клиентки. По време на скандалната ситуация за тях е по-изгодно извънсъдебно да уреждат делата срещу тях, отколкото да поемат съдебните разноски. Това довежда до фалита им. За населението, обаче, обявяването на фалит, затвърждава общото мнение, че компанията е виновна.
По статията работи: Виктория Милова
Статията е част от историята на:
Продукти свързани със СТАТИЯТА
Библиография
Снимки: www.nytimes.com
СТАТИЯТА е свързана към
- Антинуклеарни антитела (АНА, ANA)
- Плазмафереза
- Какво трябва да знаете за проверките по летищата, ако имате метален имплант в тялото
- Метотрексат
- Алтернативно лечение на ревматоиден артрит
- Хомеопатия при автоимунни заболявания
- Имуносупресивни лекарства
- Алтернативни подходи и средства в терапията на системен лупус еритемтозус
- Лечение при лупус
- Агарикус блазей, Агарик блазей, Бразилска печурка
Коментари към Забрана на силиконовите импланти в края на ХХ век