Първи опити за уголемяване на бюста

От 1889г.

Акценти

Стремежът на жените да изглеждат добре не е от днес. Желанието им да имат хубави, стегнати гърди също. В нашето съвремие това може да се постигне много лесно - има специално обучени хирурзи, материалите, които се използват, имат претенцията да са максимално пригодени за съвместимост с човешкото тяло и гарантират дълготрайност, безопасност и естествени резултати. В миналото обаче нещата не са стояли така. Жените са се подлагали на невъобразими експерименти в името на красотата и добрия външен вид.

Гръдните импланти, каквито ги познаваме днес, са сравнително скорошно явление. Първите започват да се поставят само преди 60 години. Преди това, за да се постигне по-голям бюст, са се инжектирали разтвори, които са опасни и неефективни. През 1889 г. д-р Робърт Герсуни опитва чрез инжектиране на парафин и вазелин да увеличи обема на гърдите, но последствията са ужасяващи.

Първо докладвано оформяне на гърди - 1895 г.

Историята на уголемяването на гърдите пази много техники, които сега ни изглеждат странни. Първи постъпки в посока уголемяване и избягване на деформираност на гърдите предприема австрийско-германския хирург Винченц Черни през 1895 г. Той прави реконструкция на гърда, след като премахва голям тумор и за да не се получи асиметрия и неправилна форма, заменя отстранената тъкан с мазнини от бедрото на пациентката. Така е регистрирана първата козметична операция на гърда в историята.

Инжектиране на странни и вредни субстанции 1900-1950 г.

В края на 19-ти и началото на 20 в., с цел да направят гърдите си по-големи, много жени инжектират парафиново масло в тях. След години учените установяват, че сместа от вазелин и зехтин, каквато представлява парафиновото масло, организмът разпознава като чуждо тяло и предизвиква хронично възпаление, некроза, твърди бучки в гърдите, белодробни емболии и мозъчни инсулти.

Докладвани са случаи за използване на растително масло, каучук, пчелен восък, минерално масло, козе мляко, волски хрущял, фъстъчено масло, копринени влакна, стъклени топчета, дори змийска отрова.

Инжекции със силиконов гел 1940-1950 г.

Има данни, че около средата на миналия век някои жени си инжектирали силиконов гел или масло, за да увеличат гърдите си. Подобна практика се срещала и при японските проститутки след Втората световна война, които по този начин търсели вниманието на чуждите войници. Последствията след такова действие са много сериозни усложнения като възпаление на черния дроб, силиконови грануломи, белодробна емболия, хронично възпаление, лющене на кожата, наблюдавали се и смъртни случаи.

През 1945 г. лекарят Мортън Берсън прави ротационна клапа с цел уголемяване на бюста, а през 1950 г. д-р Жак Малиняк подхожда по подобен начин, завъртайки тъканта на гръдната стена в гърдата, за да се постигне същия ефект.

Поливинил алкохол 1958 г.

Някои хирурзи започват да използват поливинил алкохола като гръден имплант. Той има вид и на допир е като обикновена гъба, изрязва се в кръгла форма и се поставя в гърдите. Тялото трудно приема този "имплант", образува белези около него, което води до деформация и свиване на млечните жлези.

>>> Имат ли срок на годност гръдните импланти

Първи силиконов имплант 1962 г.

Първите, които разработват и използват силиконови гръдни импланти, са Томас Кронин и Франк Героу. Тяхната пациентка е 29-годишната Тими Линдзи от Тексас. Тя запазва имплантите си в продължение на 50 години.

Протезите са пълни със силиконов гел и с много дебела външна обвивка. Двамата лекари в продължение на няколко години работят върху силиконовия гел и поставят началото на съвременните импланти.

След две години е направена още една крачка - разработен е първият гръден имплант с физиологичен разтвор от френската компания Laboratoires Arion.

Статията е част от историята на:

• Силиконовите гръдни импланти през погледа на медицинската история