Първи опити за уголемяване на бюста със силиконови импланти
От 1895г.
В съвременния ни свят технологиите достигат етап, в който науката и разумната мисъл управляват с пълна сила социалните и правителствени политики. Постепенно странните шарлатански лекове и терапевтични приумици биват заменени от добре планирани и документирани проучвания, основани на стриктни медицински анализи. E, може би все още има и ситуации, в които обществото не е стигнало чак толкова далеч, колкото би ни се искало.
Силиконовите гръдни импланти попадат в обсега на съдебното и социално преследване през 80-те и 90-те години на ХХ век. Твърди се, че те причиняват различни автоимунни патологични състояния при жените. Имплантите, в края на краищата, биват забранени от пазара през 1992 г. след години, прекарани в граждански спорове, част от които, продължават и днес. Две години, след като те са забранени, приключва първото епидемиологично проучване, касаещо силикона и автоимунните заболявания. Оттогава, разбира се, много други изследвания започват търсят връзката между двете явления. Странно или не, научната общност приема, че няма връзка между автоимунните заболявания и силиконовите импланти. И все пак, социалната политика не се е променила, а материалите, влагани при манипулациите за увеличаване на бюста, все още са популярна, а и доходоносна тема за изследователските цели.
Много фактори оформят по калъп обществените разбирания и вярвания по отношение на силиконовите имплантанти. Сред тях е способността на обществото да разбира наличните научни доказателства, ролята на широката общественост, разпространението на информацията в медиите и обществените политически програми. Благодарение на влиянието на толкова много аспекти, голяма част от идеите относно имплантите са обвързани с вярвания и откровени митове, разпространяващи се и днес.
Към днешна дата с помощта на научни данни, разглеждаме тези събития и проучваме социалната система, която е определила съдбата на силиконовите имплантанти. Концепцията за операциите за увеличаване на размера на гърдите е факт още през ХХ век. Първата операция за уголемяване на бюста е извършена за пръв път през 1895 г. от германски пластичен хирург (с чешки произход), на име д-р К. Черни.
Първоначалните опити за извършване на манипулациите по поставяне на гръдни импланти са правени с мазнини, взети от определени части на тялото на пациентките, но след 1900 г. хирурзите започват да експериментират с различни материали (парафин, зехтин, вазелин и пчелен восък). Опитите продължават с години. Чистият парафин е най-популярният избор до началото на 50-те години, но по-късно той е заменен от гъби, изработени от поливинилов алкохол (това е изкуствен, водоразтворим термопластичен полимер). Тези гъби, обаче, водят до тежка фиброза на тъканите, а с времето имплантите се свиват.
През втората половина на 50-те години на ХХ век силиконът се превръща в утвърден биоматериал и суровина за създаването на медицинско оборудване като шънтове и катетри. Жените пък се подлагат на инжектиране на силиконов гел, за да се увеличи бюстът им. Появява се и публикация, че през Втората световна война тази практика се прилага в Северна Америка, където е правена предимно от някои по-амбициозни актриси. За съжаление, първите оплаквания от инжекциите с чист силикон не закъсняват, а суровината се разпространява свободно. През 1962 г. д-р Кронин и д-р Геров създават, усъвършенстват и имплантират първите силиконови гръдни протези, съставени от тънка силиконова обвивка, съхраняваща прозрачния гел.
Отново има много оплаквания от усложнения, свързани със силиконовите им импланти – употребата може да доведе до локално възпаление, което, ако не се третира на време, би могло да доведе до появата на твърди фиброзни капсули, обхващащи обвивката на имплантите. Освен това, силиконът (от химията знаем, че той е вещество с по-ниско молекулно тегло) може да изтече от мембранния еластомер, а имплантите - да се разкъсат. Известно време се счита, че те са честа причина за рак на гърдата, но по-късно се оказва, че няма подобна връзка. Още повече, че редовна мамография може да се направи и със силиконови импланти, просто се изискват повече умения от страна на медика.
Въпреки тези потенциални усложнения, силиконовите импланти са изборът, който правят повечето жени преди 1992 г., като 97% от дамите ги предпочитат пред тези със солеви разтвор.
По статията работи: Виктория Милова
Статията е част от историята на:
Продукти свързани със СТАТИЯТА
ПАРОЕКС ГЕЛ 0.12 % 75 мл
ОРТОДОНТСКА ЧЕТКА ЗА ЗЪБИ ТЕПЕ ИМПЛАНТ
КОНЦИ ЗА ЗЪБИ ТЕПЕ ПРИ МОСТОВЕ И ИМПЛАНТИ 30 м.
ЧЕТКА ЗА ЗЪБИ ТЕПЕ УНИВЕРСАЛ КЕЪР ГРИЖА ЗА ИМПЛАНТИ
ИНТЕРДЕНТАЛНА ЧЕТКА ЗА ЗЪБИ ИНТЕРПРОКС 2G ПЛЮС МИКС * 6
КОНЦИ ЗА ЗЪБИ ЕМОФОРМ ЗА ИМПЛАНТИ И БРЕКЕТИ 70 см * 100
Библиография
Източник:
1. http://www.ucalgary.ca/uofc/Others/HOM/Dayspapers2001.pdf#page=92
Снимка:
1. https://commons.wikimedia.org
СТАТИЯТА е свързана към
- Какво трябва да знаете за проверките по летищата, ако имате метален имплант в тялото
- Има ли значение това дали сте пушач при слагането на зъбни импланти?
- Някои импланти могат да предизвикат автоимунни заболявания
- Татуировки, пиърсинг и тяхната връзка с психическото състояние
- Създадоха 3D човешки импланти на гръбначния мозък за лечение на парализа
- Гръдните импланти имат срок на годност
- Жените със силиконови гърди е препоръчително да ги преглеждат на ЯМР
- Силиконовите импланти за гърди не са за цял живот
- Ключови съдебни дела от ХХ век, свързващи гръдните импланти и някои автоимунни заболявания
- Забрана на силиконовите импланти в края на ХХ век
Коментари към Първи опити за уголемяване на бюста със силиконови импланти