Силиконовите гръдни импланти през погледа на медицинската история

От 1962г.

Уголемяването на гърдите е една от най-често извършваните естетически процедури в цял свят. В миналото жените също били подвластни на стремежа да изглеждат съблазнителни и добре оформени и в името на тази цел подлагали телата си на различни опасни и вредни интервенции. Преди да бъдат създадени силиконовите импланти лекари поставяли слонова кост, вълна, полиетиленови гъби и хрущяли, за да направят гърдите на пациентките си по-големи. Резултатите, както може да се предполага, били разочароващи - заради използваните материали бюстът на дамите ставал твърд, изкривен и неестествено изглеждащ. Около 1954 г. за уголемяване на гърдите започват да се включват в употреба вещества като полиуретан, тефлон и експандиран поливинил алкохол формалдехид. Всички подобни материали бързо са изоставени заради ужасяващите реакции на тялото, които се наблюдават при пациентките.

Появата на първите силиконови импланти

Независимо, че резултатите не са задоволителни и настъпват усложнения, жените не спират да желаят да си уголемяват гърдите и това мотивира хирурзите да търсят други и по-безопасни начин. Такъв се появява през 1962 г., когато Франк Героу и Томас Кронин използват за първи път силиконов гръден имплант, което слага началото на модерната ера в оперативното увеличаване на бюста. Имплантът е направен от Dow Corning Corporation и е от вискозен силиконов гел, който е обвит в дебела силиконова обвивка. В началото показва обещаващи резултати, но преминава през допълнителни подобрения и трансформации през следващите няколко десетилетия.

През 1964 г. е патентован първият гръден имплант, чийто пълнеж е от физиологичен разтвор. Изработен е от френската компания Arion и на следващата година вече се използва в практиката. При този вид импланти водещото и по-малкият разрез, който се прави. Вкарва се ненадут в гърдата и се пълни след това с разтвора. Ако вкараният обем е недостатъчен, могат да се получат повърхностни бучки и усещане за "кокалчета". От друга страна, препълването води до по-сферична форма, изкривяване по протежение на импланта и неестествена твърдост.

През 70-те години на миналия век започва да се разработва ново поколение импланти, като производителите също нарастват все повече. Моделът е с по-тънка обвивка, без шевове, пълнежът е от силиконов гел, който е в по-малко количество. Имплантите са кръгли и не толкова плътни, за да се придобие усещане за естественост. Тази промяна не само не намалява случаите на капсулна контрактура (най-честото усложнение при уголемяване на гърдите, при което около импланта се образува твърда тъканна капсула заради имунната реакция), но и води до ново усложнение - изтичане на микроскопични силиконови молекули.

В началото на 80-те години е разработено трето поколение импланти, които се отличават с подобрена многослойна силиконова еластомерна обвивка. Целта е да не се допуска изтичане на силиконовия гел и да се предотврати, доколкото е възможно, разкъсването на гръдната протеза.

Съмнения в безопасността

Независимо, че развитието в производствено отношение на гръдните импланти е много голямо и еволюционно, опасенията, че безопасността им е ниска се засилват. През 80-те години излизат материали, които предполагат връзка между силиконовите протези и заболявания на съединителната тъкан. Страховете се засилват още повече благодарение на журналистически репортажи около 1990 г. Несигурността и противоречието отиват в най-критичната си точка, когато през 1992 г. Агенцията по храните и лекарствата (FDA) налага временно ограничение на имплантите със силиконов гел на американския пазар. След известно време и някои европейски държави като Франция, Испания и Германия последват примера. Условието протезите отново да бъдат поставяни е да се направят контролирани клинични изпитвания, които да предоставят повече данни за тяхната безопасност. Забраната провокира индустрията да разработи гръдни импланти от нови поколения и след огромно количество проучвания и тестове мораториумът пада през ноември 2006 г.

Силиконите се произвеждат биохимично чрез слепване на кислородни молекули към силиций. Процесът включва сложна химическа реакция на токсични агенти и затова е обяснимо защо страховете от рак и други заболявания, свързани с гръдните импланти, избуяват през десетилетията и не стихват до наши дни. Протезите със силиконов гел се употребяват най-много, но това не пречи да се поставя под въпрос тяхната безопасност и връзката между тях и автоимунните реакции.

Производители и медицински специалисти продължават да работят заедно, за да проектират перфектния имплант. Целта е постигането на по-естествен резултат и висока безопасност. Повечето гръдни протези от най-новото поколение са обстойно изследвани и се смятат за ефикасни и сигурни с разумни естетически резултати и приемлива заболеваемост. Все пак формата, дълготрайността, усещането и безопасността остават първи в списъка на научните разработки в областта.