Начало История на медицината Ключови съдебни дела от ХХ век, свързващи гръдните импланти и някои автоимунни заболявания

Ключови съдебни дела от ХХ век, свързващи гръдните импланти и някои автоимунни заболявания

От 1982г.

Ключови съдебни дела от ХХ век, свързващи гръдните импланти и някои автоимунни заболявания - изображение

В началото на 90-те години от ХХ век медицинската история свидетелства, че първите хирургически манипулации по поставянето на силиконови импланти за уголемяване на бюста – вече са факт. Въпреки опасността от  усложнения, те са изборът, който правят повечето жени преди 1992 г., като 97% от дамите ги предпочитат пред тези със солеви разтвор.

Първите идеи и мнения, че има евентуална връзка между силиконовите импланти и появата на автоимунни заболявания идват от далечна Япония. Към края на 70-те години зачестяват случаите, свързващи силикона и този вид патологични състояния. Съществуват два основни проблема при тях. На първо място - при много от случаите жените, които са се подложили на манипулации с безплатни силиконови инжекции, а не на хирургическа операция по поставяне на силиконови импланти. Вторият недостатък е, че се касае най-вече за казуси, а не за конкретни епидемиологични проучвания. Тези доклади обаче са важна отправна точка за развитието на определено обществено мнение относно силикона и автоимунните заболявания.

Малко по-рано през 1982 г. популярен австралийски доклад свързва силиконовите имплантанти с болестите на съединителната тъкан при три жени. Той пробужда интереса на много учени, амбицирайки ги да проведат по-нататъшни изследвания на връзката между двете явления и подпомагат формирането на много от спорните мнения сред научната общност.

През 1984 г. в Съединените щати е заведено съдебно гражданско дело, в което ищецът Мария Стърн, съди „Dow Corning”. Тя твърди, че състоянието й, подобно на артрит, е предизвикано от нейните силиконови имплантанти. По време на този съдебен процес един от нейните адвокати - Дан Болтън - открива някои вътрешни документи на компания „Dow”, които показват, че имплантите не са безопасни при проучвания върху животни. „Dow Corning” предпочита делото да приключи със съдебно споразумение за 2 милиона долара и запечатва документите от по-нататъшни съдебни дела. Това е първият съдебен случай, който свързва автоимунни заболявания и гръдни имплантанти. Предишни съдебни битки са водени срещу дефектни и разкъсани импланти, а не с автоимунни заболявания.

Броят на съдебните дела се увеличава значително след делото Стерн срещу „Dow Corning”. Въпреки че по принцип производителите на импланти печелят повечето от делата срещу тях, разходите за съдебни процеси нарастват драстично.

Следващият значим случай е през 1991 г. Ищец е г-жа Хопкинс, а обвинената компания отново е „Dow Corning”. Мария Хопкинс е диагностицирана с тежка форма на заболяване, засягащо съединителната тъкан през 1979 г. Тя вярва, че има връзка между състоянието й и имплантите, които е закупила през 1976 г. Хопкинс вижда по телевизията Дан Болтън, обсъждащ връзката между имплантите и автоимунните заболявания. Тя решава да го наеме, за да я представлява в съда.

Има няколко важни разлики в случая на Стърн. Хопкинс е сменила гръдните си импланти два пъти - първият път, няколко месеца след първата й хирургическа манипулация през 1976 г., а след това отново през 1986 г. И двете операции са направени поради разкъсвания на имплантите. Това, което е от значение в този случай, е, че ревматологът на Хопкинс вярва, че симптомите на нейното автоимунно заболяване се проявяват преди появата на имплантантите й през 1976 г. Лекарите са препоръчали направата на тестове за определени видове автоимунни антитела още през 1975 г., защото предполагат, че пациентката страда от автоимунно заболяване. Този факт изглежда изобщо не повлиява на журито, а Хопкинс получава 7,34 милиона долара.

Друг подобен популярен случай датира от 1992 г. (непосредствено преди Американската администрация по храните и лекарствата да забранени силиконовите имплантанти). В този случай е включено името на Памела Джонсън и друг производител на импланти – фармацевтичният гигант "Bristol-Myer-Squibb" ("Бристол-Миер-Скибб"). За разлика от Хопкинс и Стърн, Джонсън не е диагностицирана със специфично автоимунно заболяване, а симптомите й са доста неясни. Тя се оплаква от непрекъснати грипоподобни симптоми, откакто единият й имплант се разкъсва. Друга важна разлика е, че Джонсън се подлага на операция с козметични цели, докато Хопкинс и Стърн са получили импланти при реконструктивна хирургия.

Пластичният хирург на Джонсън също е извършил спешна манипулация, за да овладее щетите, нанесени от съединителнотъканната капсула, образувана около нейните импланти. Именно тя е станала причина за разкъсването им. Производителите са я предупредили да не предприема тази процедура, тъй като руптурите (пробиването на импланта) след капсулотомията са често срещани. Тези фактори се очаква да предизвикат по-малко съчувствие от страна на журито. Въпреки това, общественото мнение се отразява негативно на производителят на лекарства и импланти, а Джонсън получава 25 милиона долара.

Обществеността започва да се убеждава, че съществува връзка между имплантите и автоимунните заболявания. Възприема се, че ако изобщо няма такава връзка, то съдилищата не биха отсъждали в полза на ищците и не биха налагали такива големи обезщетения. Медиите също захранват страха на широката общественост, спекулирайки с въпроси, касаещи тяхното здраве. Основни медии показват историите на жени с автоимунни заболявания, които твърдят, че техните заболявания са причинени от силиконови импланти. Жените, които са получили от тях, често проявяват загриженост, че те могат да им причинят сериозни автоимунни заболявания. Следва "наводнение" от операции за отстраняването на силиконови импланти.

Има и хора, подхранващи нарочно страха на околните. Те желаят да реализират печалба от тази обществена истерия. Адвокатите винаги са възприемани като обществени лешояди. В този случай - те със сигурност добавят масло към пламъците. Адвокати като Дан Болтън, специализирали се в съдебни спорове за гръдни импланти, си правят шумни реклами за набиране на клиенти. Лекарите също не са имунизирани от алчността. В Съединените щати, където медицинските грижи са частно финансирани, някои лекари и адвокати си разменят препоръки. Медиците диагностицират пациентките се, твърдейки че над 90% от тях са с някаква форма на автоимунно заболяване, дори и да нямат реални симптоми. Има и телевизионни реклами, продаващи домашни диагностични комплекти, извършващи тестове за силиконоза, които са лансирани като показател за наличиено на автоимунните заболявания.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник:

1. http://www.ucalgary.ca/uofc/Others/HOM/Dayspapers2001.pdf#page=92

Снимки:

1. www.giftnri.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияСнимкиЛюбопитноПатологияНовиниХранене при...Алтернативна медицинаЛеченияЗдравни съветиОрганизацииСпециалистиПсихологияМедицински изследванияИнтервютаБотаникаНормативни актовеЛайфстайлРецепти