Ключови съдебни дела, свързващи гръдните импланти с автоимунни заболявания
От 1982г.
Акценти
|
> Памела Джонсън и нейното дело
> Изследвания на евентуалната връзка между имплантите и автоимунните заболявания
Силиконовите гръдни импланти (SBI) стават неизменна част от света на козметичните хирургични процедури през 60-те години на миналия век. С течение на времето технологията се усъвършенства, използваните материали също, но към 80-те години започват да се прокрадват съмнения, че силиконът предизвиква системни нежелани реакции и дори ревматологични и автоимунни заболявания. Въпреки опасността от усложнения, силиконовите импланти са изборът, който правят повечето жени, като 97% от дамите ги предпочитат пред тези с физиологичен разтвор.
Първото дело
Първите идеи и мнения, че има евентуална връзка между силиконовите импланти и появата на автоимунни заболявания идват от далечна Япония. Към края на 70-те години зачестяват случаите, свързващи силикона и този вид патологични състояния. Съществуват два основни проблема при тях. На първо място - при много от случаите жените са се подложили на манипулации с безплатни силиконови инжекции, а не на хирургическа операция по поставяне на силиконови импланти. Вторият недостатък е, че се касае най-вече за казуси, а не за конкретни епидемиологични проучвания. Тези доклади обаче са важна отправна точка за развитието на определено обществено мнение относно силикона и автоимунните заболявания.
Малко по-рано през 1982 г. популярен австралийски доклад свързва силиконовите импланти с болестите на съединителната тъкан при три жени. Той пробужда интереса на много учени, амбицирайки ги да проведат по-нататъшни изследвания на връзката между двете явления и подпомагат формирането на много от спорните мнения сред научната общност.
През 1984 г. в Съединените щати е заведено съдебно гражданско дело, в което ищецът Мария Стърн съди производителя "Dow Corning". Тя твърди, че състоянието й, подобно на артрит, е предизвикано от нейните силиконови импланти. По време на този съдебен процес един от нейните адвокати - Дан Болтън - открива някои вътрешни документи на компанията, които показват, че имплантите не са безопасни при проучвания върху животни. "Dow Corning" предпочита делото да приключи със съдебно споразумение за 2 милиона долара и запечатва документите за по-нататъшни съдебни дела. Това е първият съдебен случай, който свързва автоимунни заболявания и гръдни импланти. Предишни съдебни битки са водени срещу дефектни и разкъсани импланти, а не с автоимунни заболявания.
Броят на съдебните дела се увеличава значително след делото "Стърн срещу "Dow Corning". Въпреки че по принцип производителите на импланти печелят повечето от делата срещу тях, разходите за съдебни процеси нарастват драстично.
Случаят на Мария Хопкинс
Следващият значим случай е през 1991 г. Ищец е г-жа Хопкинс, а обвинената компания отново е "Dow Corning". Мария Хопкинс е диагностицирана с тежка форма на заболяване, засягащо съединителната тъкан през 1979 г. Тя вярва, че има връзка между състоянието й и имплантите, които е закупила през 1976 г. Хопкинс вижда по телевизията Дан Болтън, обсъждащ връзката между имплантите и автоимунните заболявания. Тя решава да го наеме, за да я представлява в съда.
Има няколко важни разлики в сравнение със случая на Стърн. Хопкинс сменя гръдните си импланти два пъти - веднъж няколко месеца след първата й хирургическа манипулация през 1976 г. и след това отново през 1986 г. И двете операции са направени поради разкъсвания на имплантите. Това, което е от значение в този случай, е, че ревматологът на Хопкинс вярва, че симптомите на нейното автоимунно заболяване се проявяват преди поставянето на имплантите й през 1976 г. Лекарите препоръчват направата на тестове за определени видове автоимунни антитела още през 1975 г., защото предполагат, че пациентката страда от автоимунно заболяване. Този факт изглежда изобщо не повлиява на журито, а Хопкинс получава 7,34 милиона долара.
Памела Джонсън и нейното дело
Друг подобен популярен случай датира от 1992 г. (непосредствено преди Американската агенция по храните и лекарствата да забрани силиконовите импланти). В този случай става въпрос за Памела Джонсън и друг производител – фармацевтичния гигант "Bristol-Myer-Squibb" ("Бристол-Миер-Скибб"). За разлика от Хопкинс и Стърн, Джонсън не е диагностицирана със специфично автоимунно заболяване, а симптомите й са доста неясни. Тя се оплаква от непрекъснати грипоподобни симптоми, откакто единият й имплант се разкъсва. Друга важна разлика е, че Джонсън се подлага на операция с козметични цели, докато Хопкинс и Стърн са получили импланти при реконструктивна хирургия.
Пластичният хирург на Джонсън също извършва спешна манипулация, за да овладее щетите, нанесени от съединителнотъканната капсула, образувана около нейните импланти. Именно тя става причина за разкъсването им. Производителите я предупреждават да не предприема тази процедура, тъй като руптурите (пробиването на импланта) след капсулотомията са често срещани. Тези фактори се очаква да предизвикат по-малко съчувствие от страна на журито. Въпреки това, общественото мнение се отразява негативно на производителя на лекарства и импланти, а Джонсън получава 25 милиона долара.
Обществеността започва да се убеждава, че съществува връзка между имплантите и автоимунните заболявания. Възприема се, че ако изобщо няма такава връзка, то съдилищата не биха отсъждали в полза на ищците и не биха налагали такива големи обезщетения. Медиите също захранват страха на широката общественост, спекулирайки с въпроси, касаещи нейното здраве. Основни медии показват историите на жени с автоимунни заболявания, които твърдят, че техните заболявания са причинени от силиконови импланти. Жените, които имат поставени, често проявяват загриженост, че те могат да им причинят сериозни автоимунни заболявания. Следва "наводнение" от операции за отстраняването на силиконови импланти.
Има и хора, подхранващи нарочно страха на околните. Те желаят да реализират печалба от тази обществена истерия. Адвокатите винаги са възприемани като обществени лешояди. В този случай - те със сигурност добавят масло към пламъците. Адвокати като Дан Болтън, специализирали се в съдебни спорове за гръдни импланти, си правят шумни реклами за набиране на клиенти. Лекарите също не са имунизирани от алчността. В Съединените щати, където медицинските грижи са частно финансирани, някои лекари и адвокати си разменят препоръки. Медиците диагностицират пациентките си, твърдейки, че над 90% от тях са с някаква форма на автоимунно заболяване, дори и да нямат реални симптоми. Има и телевизионни реклами, продаващи домашни диагностични комплекти, извършващи тестове за силиконоза, които са лансирани като показател за наличието на автоимунните заболявания.
Изследвания на евентуалната връзка между имплантите и автоимунните заболявания
През 21 в. продължава изследването на връзката между силиконовите гръдни импланти и автоимунните и ревматични заболявания. Няколко епидемиологични проучвания разглеждат този въпрос и противоречивите резултати. Общият брой на включените в проследяването на тази връзка жени с имплантиран силикон е 24 651, а на пациентките без гръдни импланти - 98 604. Данните са взети от компютъризирания архив, обхващащ 20 години, на израелската здравна организация Maccabi Healthcare Services. В анализа са включени пациенти, които не са диагностицирани с автоимунно/ревматично заболяване преди годината на проследяване, и такива, които са си поставили силиконови импланти след 1998 г. Здравната им история е проследена до появата на първата диагноза на автоимунно/ревматично разстройство или до края на периода на изследване.
Изводите, които извличат специалистите от проучванията, са, че се открива връзка между силиконовите импланти и наличието на автоимунни/ревматични заболявания. Най-често срещаните разстройства при дамите, които са се подложили на уголемяване на гърдите, са системната склероза (системно заболяване на съединителната тъкан), синдромът на Сьорген (автоимунно заболяване, характеризиращо се със сухота в очите и устата, хронично възпаление на екзокринните жлези) и саркоидозата (възпалително заболяване, засягащо много органи в тялото, най-често лимфните възли и белите дробове). При тези жени рискът да развият поне едно автоимунно/ревматично разстройство е по-висок, отколкото при дамите, които не са прибегнали към поставяне на импланти. Причината за уголемяването на гърдите - дали е козметична или реконструктивна, не влияе върху последващия риск от диагностициране на подобно заболяване.
Освен трите най-често срещани разстройства, сред анализираните пациенти се срещат и други разстройства, като анкилозиращ спондилит, множествена склероза, хипертиреоидизъм, фибромиалгия, хипотиреоидизъм, ревматоиден артрит, псориазис и др.
>>> Какво представлява болестта на гръдния имплант и как се проявява
През последните няколко десетилетия нарастват доказателствата, които свързват силиконовите гръдни импланти с различни нежелани ефекти, в това число предизвикване на автоимунитет (невъзможност на организма да разпознае собствените си клетки и тъкани и ги атакува) и различни системни симптоми. Медицинската общност не е единна по отношение на информацията дали имплантите могат да бъдат свързани с вредни резултати. Независимо от направените множество широкомащабни епидемиологични проучвания за връзката между автоимунните/ревматични заболявания и силиконовите гръдни импланти, резултатите не са категорично убедителни и в крайна сметка дебатът за безопасността продължава.
Статията е част от историята на:
Коментари към Ключови съдебни дела, свързващи гръдните импланти с автоимунни заболявания