Начало История на медицината Защо кенийците са най-добрите маратонци в света

Защо кенийците са най-добрите маратонци в света

От 1968г. до 2012г.

Защо кенийците са най-добрите маратонци в света - изображение

Всяка година през септември се провежда известният Берлински маратон. В него участват спортисти от цял свят, които се борят за първото място. Най-елитната част от състезанието е така наречената „професионална обиколка“. В този кръг участват само професионални маратонци. През 2012-та кениецът Уилсън Кипсанг не само успява да вземе златния медал, но и да счупи световния рекорд за най-бърз маратонец на планетата. Оказва се, че цялата челна петица се състои от граждани на африканската република. При жените кенийките успяват да вземат първите две места, както и четвъртата позиция.

Само след няколко седмици състезанието по надбягване в Чикаго е спечелено от друг кениец, а негови съграждани взимат останалите 2 челни места. Това кара някои спортни хронисти да разгледат архивите от по-известните маратони. Те забелязват, че повечето победители от челните места произхождат от африканската страна. Американският спортен журналист Дейвид Епстийн коментира, че в цялата история на бягането на дълги разстояния едва 17 негови сънародници са успели да избягат чикагското трасе за по малко от 2 часа и 10 минути. Само за една година същото са направили над 30 кениеца.

Странната статистика става още по-интересна, тъй като всички кенийски бегачи произлизат от народността Календжин. Етносът живее в западните части на страната и се отличава физически и културно от останалите жители на Кения. Наброяват 5 милиона души и говорят на свой собствен език, който е част от семейството на Нилотските наречия.

Мъж от нилотско племеДълги години Кения пази своята „мина за спортисти“ в тайна, но постепенно някои детайли относно живота на племето излизат наяве. Антрополозите са допуснати до етноса и след направени физически изследвания разбират, че Календжин имат особено дълги крака, по-специално бедра, които са характерни и за другите нилоти, но при кенийското племе тази особеност е особено изразена. Това се дължи на факта, че нилотските народи са възникнали в труднопроходимите савани на Западна Африка.

Генетичната особеност позволява на Календжин да бягат бързо без да се изморяват, тъй като колкото по-далеч са ходилата от центъра на тежестта, толкова по-малко енергия се хаби при тичането. Затова един човек може да бяга с 10-килограмов пояс около кръста без да забави особено темпото си, но ако носи 5-килограмови тежести на всеки глезен, скоростта му ще падне значително.

Освен физическите си преимущества, Календжин имат и невероятна психическа подготовка, чрез която се справят много по-добре с болката, отколкото другите спортисти. Жив пример за това е маратонецът Кипод Кайно, който успява да подобри световния рекорд за най-бърз бегач на дълги разстояния, докато страда от инфекция на жлъчния мехур. Болестта е много болезнена и терапевтът на спортиста иска да задържи пациента си на легло. Кейно категорично отказва да послуша медика и успява не само да финишира успешно, но и да влезе в историята.

Невероятната способност на Кайно, който също принадлежи към етноса Календжин, се дължи на факта, че членовете на общността трябва да преминат през церемония за зрялост, която тества тяхната издръжливост на болка. Ритуалът се извършва, когато момчето или момичето е на път да навърши пълнолетие.

маратонецът Кипод КайноМладият спортист Ели Кипгоги разказва пред американски журналист за своето встъпване в зрялост. Младежът бил съблечен гол, след което е удрян с коприва по цялото тяло и налаган с пръчка по глезените. После пръстите му били извити в неестествен ъгъл. Накрая Кипоги претърпява болезнена кастрация с остра пръчка. Целта на церемонията е да изпита момчето дали е готово да стане мъж. Ако претендентът иска да придобие социален статус на възрастен, той трябва да премине през болезнените изпитания без да извика, да плаче или да пищи.

След като болезненото встъпване в зрялост приключва, бъдещият спортист е отведен в самотна колиба в края на селото. Един старейшина му казва, че ако иска да се завърне в дома си, трябва да го направи бягайки.

Този ритуал има за цел да подготви бъдещите мъже и жени от племето Календжин за болката от множеството контузии, на които е подложен всеки един ловец в джунглата. Обичаят, макар и ужасен, успява да изгради у участниците невероятното умение да игнорират болката и изтощението. Тази практика е в абсолютно противопоставяне с разбиранията на съвременното Западно общество, където атлетите се опитват да избегнат болките по всевъзможен начин.

Ели Кипоги твърди, че отвратителния ритуал го е подготвил за напрежението по време на продължителен бяг и днес той е в състояние да игнорира умората в мускулите си и да продължи напред. Въпреки това той осъжда бруталните методи, които съплеменниците му използват, за да каляват юношите и девойките. Според спортиста има много по-добри и хуманни начини един младеж да се научи да издържа на болка, без да се налага да се подлага на мъчения.

Редактор: Георги Динев

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: www.npr.org

Снимки: media.indiatimes.in

www.pinterest.com

www.quora.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаСпортСоциални грижиЛайфстайлНовиниЛюбопитноЗдравни съветиХранене при...ИсторияСнимкиБотаника