Защо преди 8 000 години хората в България са яли кости и дали това е вид канибализъм

От -6000г. до -6000г.

През 6-тото хилядолетие преди Христа цивилизацията на Балканите вече е факт. Селищата, разпръснати по поречията на по-големите реки, се изхранват чрез земеделие и животновъдство. Нашите прадеди от Ранния Неолит са усвоили грънчарството, риболова, и други специализирани занаяти. Освен това на територията на днешните Северна Гърция, Македония и Югозападна България населението има една смущаваща практика - ядене на стрити на прах кости.

За това свидетелстват парчета от глинени съдове, намерени най-вече по поречието на река Струма. Само на територията на България са открити седем села от периода на Ранния Неолит, в които стритите на прах кости са част от менюто. За първи път следи от веществото са засечени от френски археолози, които изследват предтракийските цивилизации у нас.

Според завеждащият разкопките специалист Жулиен Виге най-вероятната причина за консумирането на кости е недостигът на калций. Ученият прави паралел между нашите прадеди и някои култури от по-късни периоди. На някои места хората добавят стрити кокали към храната си като заместител на млякото. Именно заради това археолозите извършват химичен анализ на човешки скелети от въпросните селища и откриват реално понижение на метала.

Предполага се, че слабите кости на жителите от поречието на Струма се дължи на един странен феномен. Веднага след като неолитните култури започват да се изхранват чрез земеделие, здравето им се влошава. Учените и до днес не са разгадали причината за това. Вероятно тогавашните сортове зеленчуци са били изключително бедни на вещества или просто количеството на храната е намаляло... Някои изследователи на това явление дори събират доброволци, които да се хранят в продължение на няколко месеца с продукти от този период и след това да се подлагат на медицински изследвания. За съжаление феноменът си остава неразгадан и до днес.

Друга теория относно практиката на хората от поречието на Струма да ядат стрити кости гласи, че консумацията е част от някакъв ритуал или обред. Поддръжниците на това твърдение посочват, че намерените парчета керамика от седемте селища са орнаментирани и при сглобяване имат различна форма от останалите глинени съдове.

Тази теория започва да надделява сред академичните общества, тъй като хората от Неолита няма как да знаят, че страдат от липса на калций, както и как да се снабдяват с него. От друга страна преди 8 000 години започва да се заражда същинската религия, която изисква множество ритуали и мистични практики. Ако приемем, че стритите кости са човешки, е повече от логично необичайното блюдо да е част от някакъв обред за усвояване на чужда сила или за контакт с духовете от Света на мъртвите.

Българските археолози обединяват двете твърдения, като заключват, че независимо от произхода на костите, тяхното консумиране е едновременно със здравна цел и с обредна символика. Те посочват, че най-вероятно предците ни не са разбирали защо се чувстват по-добре след като погълнат въпросното блюдо и приписват подобрението на телата си на мистични сили.

Друго припомняне от местните археолози е, че за съжаление има много други неизвестни, свързани с предтракийските цивилизации на Балканите. Така например все още не е ясно дали хората от Ранния Неолит, обитаващи поречието на Струма, изобщо са отглеждали млекодайни животни.

Каквато и да е причината за консумация на кости, както и какъв е произхода им, това откритие е много важно за родната, а и световната археология, тъй като ни приближава една стъпка по-близо до опознаването на нашите най-древни предци.