Смъртоносната епидемия куру: как канибализмът създава резистентност към невродегенеративни мозъчни заболявания
От 1950г. до 1960г.
Прионовите болести са ужасяващи. Те представляват рядък и често фатален клас невродегенеративни заболявания, като най-популярното сред тях е болестта „луда крава“ (но в него влизат и болестта на Кройцфелд-Якоб, скрейпи и изтощаващи болести при лосовете и норките), тези болести разяждат мозъка и причиняват деменция, нарушения в двигателната система и бавна, ужасяваща смърт.
Най-плашещото е, че прионовите инфекции се разпространяват от абнормно пространствено нагънати протеини, които се срещат в човешкия мозък. Щом подобен прион удари нормален, той превръща здравото образование в агент, пренасящ инфекциозното заболяване – зомби патоген. За щастие тези заболявания се срещат рядко при хората – вследствие на случайни мутации. По-често те възникват след консумацията на гръбначна тъкан от заразени животни.
Британски учени са направили важно откритие в генетичния код на оцелели след подобна епидемия: нов вид генетична резистентност не само към точно определен щам, а към всички видове прионови заболявания. Но историята не е за хора със слаби сърца и стомаси, защото се развива на отдалечен остров, населен с… канибали.
През 50-те и 60-те години на миналия век огромна епидемия от куру (буквално „тресящата смърт“) поразява южното племе Форе в Папуа Нова Гвинея. В пика на събитията куру убива по 2% от населението на година. В началото местните здравни власти смятат, че става въпрос за масово психосоматично или генетично заболяване. Накрая уликите ги довеждат до отговора: прионова болест. Но източникът на куру не са заразени овце, говеда, нито пък норки.
Куру се разпространява сред народа Форе, благодарение на ритуалния канибализъм. Наскоро починалите членове на това общество се изяждат и то предимно от жените и малките деца. Прионовата мутация, прераснала в болест, вероятно е засегнала първоначално един човек, след изяждането, на когото започва да се разпространява сред консуматорите, които също се разболяват, умират и биват изядени – така веригата е безконечна. Засегнатите са предимно жени и деца. В даден момент властите започват да се притесняват, че заболяването ще затрие всички способни да износват деца жени и това ще доведе до измирането на цялото племе.
Но това не се случва. Племето Форе оцелява, защото канибалският обичай замира. Заболяването от друга страна изчезва и остава в царството на историческите и медицински мистерии.
Но прионовите заболявания имат безумно дълъг латентен период и вирусът може да оцелее с години и десетилетия преди да се отключи и да започне да прави поразии в човешкото тяло. Затова от време на време сред народа Форе ще се появява някой и друг случай. Така се разбира, че не всички, които за яли заразена с куру плът, са починали. Всъщност след епидемията имало стотици оцелели, които не са показали никакви симптоми на болестта. Тогава учените се усъмняват, че става въпрос за изградена резистентност.
Още през 90-те години епидемиолозите откриват, че съществува често срещана разновидност на прионовия протеин на позиция 129 в човешкия геном, която може да доведе до резистентност към болестта на Кройцфелд-Якоб. Тази вариация се среща по целия свят и присъства в човешкия геном от 500 000, вероятно още от епохата, в която ширещият се сред човешките общества канибализъм е причинявал много подобно на куру епидемии, като по този начин е селектирал индивидите, чийто имунитет да засили.
Въпреки че при оцелелите от народа Форе наистина е открита защитна мутация на позиция 129, те също така показали абсолютно различна и отличителна генетична аномалия на прионовия ген на позиция 127 - подобно нещо учените виждат за първи път след 20 години изследвания по света. Оказва се, че тази аномалия е най-често срещана в епицентъра на епидемията от куру, когато заболяването прави най-много поразии.
Отначало учените смятат, че именно тази мутация е причината за заболяването. Но после се оказва, че тази част от ДНК не се е променяла през последните няколко милиона години, което предполага, че функцията й е от изключително значение. Може би да потиска аномалните приони. Наследниците на оцелелите Форе членове днес са в цветущо здраве.
Научният екип продължава със своите изследвания и открива, че едно копие на гена осигурява резистентност към куру и известна устойчивост към луда крава, а две копия предлагат пълна резистентност към всички видове прионови заболявания. Въз основа на пътя на разпространение на мутацията се оказва, че резистентността не е въпрос на шанс от страна на природата. Тя се разпространява заради канибализма.
Но това не означава, че заболяването куру играе срещу себе си, създавайки тази устойчивост. Мутацията се е появила преди около 10 поколения (или няколкостотин години). Същевременно най-старият спомен за куру, предаван в устната народна памет, датира едва от началото на XX в. Но именно под натиска на куру тази мутация, която при други обстоятелства би изчезнала, получава предимство и то голямо – според проф. Джон Колиндж около 12% от населението на региона в сърцето на епидемията е носело едно копие на гена.
Колиндж твърди, че ако в началото на 50-те години канибализмът не е изкоренен, населението е можело да се регенерира от оцелелите и да се оформи общност от напълно резистентни към прионовите заболявания индивиди. Това е един невероятен пример за функцията на човешката еволюция и най-яркия пример за резистентност към смъртоносна инфекция в медицинската история на човечеството.
Библиография
източник: https://www.vice.com/en_ca/article/mvxpmb/cannibalism-may-help-us-fight-prion-disease
СТАТИЯТА е свързана към
- Защо преди 8 000 години хората в България са яли кости и дали това е вид канибализъм
- Интересни факти за канибализма в човешката история
- Жан-Бедел Бокаса - диктаторът-канибал от Централноафриканската република
- Самолетна катастрофа, канибализъм и душевен катарзис - интервю с Роберто Канеса
- Регистрираха нов случай на луда крава в Испания
- Консумацията на трупове като лекарство през Ренесанса
- Новото заболяване "зомби" е на път да се превърне в епидемия
Коментари към Смъртоносната епидемия куру: как канибализмът създава резистентност към невродегенеративни мозъчни заболявания