Консумацията на трупове като лекарство през Ренесанса

От 1600г. до 1880г.

Последната строфа от едно стихотворение на поета Джон Дон, написано през XVII в., гласи: „Жените са не само сладост и остроумие, а и мумия на разположение.” Сладост и остроумие – със сигурност, но какъв смисъл се крие зад думичката „мумия”? Тя кръстосва литературата от периода и може да се открие дори в „Отело” на Шекспир, защото мумиите и други запазени човешки останки са често срещана съставка в медицината. Или казано с други думи, неотдавна европейците са били канибали.

Преди няколко века, като тенденцията се откроява най-силно през XVI и XVII в., много европейци, включително кралски особи, свещеници и учени, често поглъщат лекове, които съдържат човешки кости, кръв и мас. С тях те третират голямо разнообразие от болести – от главоболие до епилепсия. Почти липсват възражения срещу тази практика, въпреки че канибализмът в Новия свят се възприема като символ на дивачеството. От египетските гробници се крадат мумии, черепи се задигат от ирландски гробища. Гробарите често въртят нелегален бизнес – ограбват мъртъвците, като взимат не ценности (или поне не само ценности), а телесни части.

Въпросът не е трябва ли да се яде човешка плът, а каква. Първоначално отговорът е египетски мумии, които се стриват в тинктури за спиране на вътрешни кръвоизливи. Но скоро следват и рецепти с други части от тялото. Черепите са най-често срещаната съставка – те се приемат на прах при главоболие. Томас Уилис, пионер в мозъчните науки през XVII в., вари специална отвара за апоплексия или кървене, в която се смесват шоколад с череп на прах. Английският крал Чарлз II приема „Кралски сълзи” – тинктура, приготвена лично от него, състояща се от стрит човешки череп и алкохол. Дори мъхът от вида Usnea, който расте по гробищата, се превръща в ценна лечебна съставка, като лекарите го предписват при кръвотечение от носа и епилепсия. Човешката мас се използва за външно приложение. Германските лекари например препоръчват превръзки, потопени в човешка мас, за лечението на рани. Втриването на маста в кожата пък лекува подагра.

Кръвта трябва да е колкото е възможно по-прясна, тъй като се смята, че в нея се съдържа жизнеността на тялото. Това изискване усложнява предизвикателството по сдобиването с нея. Лекарят Парацелз (XVI в.) смята, че кръвта е добра за пиене, а един от последователите му дори предлага взимането й от живо тяло. Въпреки че това не е честа практика, бедните, които не могат да се сдобият със скъпите лекове от аптеката, се облагодетелстват от възможностите на канибалската медицина. Те ходят по екзекуции и плащат малка сума за чашка от все още топлата кръв на убития. В германските общества палачът се смята за голям лечител – той е социален парий с почти магически способности. За онези, които предпочитат кръвта сготвена, в една рецепта на францисканска аптека, датираща от 1679 г., е описано как да се приготви мармалад от нея.

И така, намажете с мас болното място, и болката ще утихне. Притиснете мъх на прах към носа си, и кървенето ще спре. Алкохолът в „Кралските сълзи” вероятно би ви помогнал да забравите, че сте депресирани – поне временно. Всичко това в епоха, в която все още не е осмислено човешкото кръвообръщение.

Но консумацията на човешки останки е свързана с принципите на хомеопатията – че подобното лекува подобното. Затова се използва череп на прах за облекчаване на главоболие или се приема кръв при заболявания на кръвта.

Друга причина е теорията, че в човешките останки се намира духът на човека, от когото са взети. А „духът” се смята за част от физиологията, свързващият сегмент между тялото и душата. В този ред на мисли кръвта е особено мощна. В повечето случаи се предпочита кръв от млади момчета или девици. Чрез поглъщането на телесните части пациентът се сдобива със силата на човека, на когото са принадлежали. В това вярва и самият Леонардо да Винчи.

Тази медицинска практика не е нещо ново за Ренесанса, просто през тази епоха придобива по-голяма популярност. Римляните пият кръвта на току-що убитите гладиатори, за да се сдобият с жизнеността им. Философът Марсилио Фицино препоръчва през XV в. пиенето на кръв от ръката на млад човек, поради същите съображения. Много лечители в други култури, включително в древна Месопотамия и Индия, вярват в полезните свойства на консумацията на телесни части.

Но дори в тази епоха две общности биват демонизирани заради дивашкото си поведение и канибализма. Едната са католиците, които протестантите заклеймяват, заради вярата им в транссубстанцията – че хлябът и виното, приемани по време на Евхаристията, по Божията воля се превръщат в плътта и кръвта на Христос. Другата общност са индианските племена в Америкс. Въпреки това хората, които осъждат тези действия като канибализъм, не проумяват, че консумацията на мъртва човешка плът и кости се определя от същия термин. Човешките същества биват принизени до обикновена биологична материя, равностойна на други видове лекове в медицината.

С напредването на науката канибалските отвари и лекарства отмират. Тази отблъскваща медицинска практика изчезва през XVIII в., долу-горе по същото време, когато европейците започват редовно да се хранят с вилица и да се къпят със сапун. Въпреки това съществуват и по-късни сведения за подобни методи на лечение. През 1847 г. един англичанин е посъветван да смеси черепа на млада жена с меласа и да го даде на дъщеря си, която страда от епилепсия (което той и прави). Вярването, че магическа свещ, направена от човешка мас, наречена „свещта на крадеца”, може да вцепени и парализира човек, съществува до 80-те години на XIX в. В началото на XX в. все още може да закупи мумия от германски медицински каталог. Последният опит да се погълне кръв на ешафода за екзекуции, е направен през 1908 г. в Германия.

Но хората продължават да използват активно човешки части, за да се лекуват. Замислете се за миг: кръвопреливането, трансплантацията на костен мозък и органи са също примери за лечение, подобно на ренесансовото. За щастие благотворното влияние на тези нови медицински практики поне е доказано, макар и не толкова поетично, колкото в стиховете на Шекспир. Все още в наши дни съществува мрачен бизнес, подобен на гробарския през Ренесанса – черния пазар за човешки органи за трансплантация. Едно смущаващо ехо от далечното минало...

по статията работи: Величка Мартинова