Тракийското селище край Мурсалево и ритуалните ями за жертвоприношения

Село Мурсалево се намира в Югозападна България, в близост до град Кюстендил. Съвсем наскоро през територията на селището започва строежа на магистрала „Струма“. По време на полагането на пътните основи работниците неволно откопават останки от древен град. Затова през 2014-та година Националният археологически институт към БАН изпраща експедиция, чиято цел е да извърши спасителни разкопки в региона.

Академиците стартират своите проучвания и съвсем скоро разбират, че са попаднали не на едно, а на две отделни селища. Първото представлява неолитен град, състоящ се от повече от 60 къщи. Някои от постройките са на два етажа и навремето са достигали до 7 метра височина. Археолозите смятат, че селището е построено от една от първите земеделски култури в Европа.

Над Неолитната селищна могила има още един обитаван земен пласт. Той съдържа останките на град, създаден от траките по време на Желязната епоха. За разлика от своя праисторически предшественик, тракийското селище не се слави с уникална за епохата си архитектура. Въпреки това археолозите откриват един съвсем друг елемент от древната култура, който е сравнително необичаен за нашите земи - следи от човешки жертвоприношения.

Върху останките от неолитните жилища траките издълбават над 20 ритуални ями, в които оставят дарове за своите богове. На един от земните олтари, създаден през 6-ти век преди Христа, са намерени два детски черепа. Принесените в жертва на древно божество младежи са премазани с камъни и оставени в ямата като част от ритуала. До телата са намерени още човешка ключица, която вероятно принадлежи на някое от двете деца, и обредни каменни късове.

В един от съседните олтари са намерени остатъци от жертвоприношение на теле. Главата на животното е отделена от черепа и поставена надолу, за да може кръвта да се оттече в почвата. До черепа е намерен и обреден нож. Останалите ями съдържат основно остатъци от ритуално поднасяне на храна като дар към митологичните покровители на общността.

Пренасянето на дарове в чест на боговете е една от най-древните традиции в света. Тя е позната на човечеството още от епохата на Палеолита. Целта на ритуала е да се умилостиви даден природен елемент или да се окаже почит на някое божество, с цел то да не се разгневи. Човешките жертвоприношения в Европа са рядкост и обикновено се извършват единствено при бедствия или преди много важни битки.

Траките от своя страна са един от най-войнствените антични народи на Балканите. За първи път те се споменават в Илиада. Воини от неупоменати тракийски племена се сражават като наемници на страната на троянците. Смята се, че нашите предшественици участват в гръцките конфликти, за да увеличат богатството си.

Може би заради горепосочените практики елините описват своите северни съседи като страховити бойци, които практикуват магически обреди. Самият термин „Тракия“ е измислен от гръцките хронисти и се използва като общ знаменател на обвитите в мистерия варварски земи между река Дунав и Бяло море.

Освен добри воини, траките имат обширни познания в животновъдството и създаването на качествени млечни продукти, обработването на желязо, както и с невероятно красивата си музика. През 4-ти век преди Христа племето Одриси започва политическо обединение на тракийските племена, но до централизация така и не се стига. Причините за това са липсата администрация, вътрешната съпротива на някои тракийски общности, както и непрекъснатите сражения с елини, македонци, скити и перси.

Траките попадат под римска власт в самото начало на Първото хилядолетие след Христа и през 5-ти век те напълно губят своята не-римска идентичност.

Редактор: Георги Динев