Значение на българската медицина през Възраждането
От 1762г. до 1878г.
Има доста спорове за началният и крайният период на българското Възраждане.
Според по-голямата част от изследователите началото на Възраждането се поставя през 1762 година, когато Паисий Хилендарски е написал "История славянобългарска".
Други сведения сочат, че периода на Възраждането е започнал по-късно.
Краят на възрожденският период също е доста спорен. Според по-голямата част от историците краят на Възраждането е през 1878 година, но този факт отново бива оспорван.
През епохата на Възраждане успяват да се утвърдят немалко български лечители и медици, оставили своя принос и подпомогнали за бъдещото развитие на българската медицина. Създадени са медицински школи, болници и аптеки, имащи много важна роля по това време.
Народната медицина през Възраждането е имала превес. В различни лекарственици народните лечители са отбелязвали, че народната медицина е едно истинско богатство.
Статията е част от историята на:
Продукти свързани със СТАТИЯТА
Библиография
Васил Стефанов, "Българската медицина през Възраждането"
СТАТИЯТА е свързана към
- Лекари през Възраждането, станали част от историята на българската медицина, 1 част
- "Рибен буквар" - първият български учебник
- История на Петър Берон
- Училища и обучение на българските медици през Възраждането
- Образование и обучение на Петър Берон
- Лекари през Възраждането, станали част от историята на българската медицина, 2 част
- Дисертация на Петър Берон - тазомер и ембриометър
- История на Иван Богоров
- Шести сърдечен тон - откритието на професор Иван Митев
- Развитие на спешната медицинска помощ в България
Коментари към Значение на българската медицина през Възраждането