Значение на т.нар. "свръхчовек" в биологичната еволюция

От 1862г.

В стремежа си да изяснят тайните за произхода на човека и особеностите на биологичната еволюция, в миналото, учените са си задавали редица въпроси свързани с бъдещето на човека като вид, идването на по-разумни видове на Земята и други. Провели се немалък брой дискусии и били изложени различни теории хипотези.

Полските антрополози Н. Волянски и А. Верцински са установили, че в миналото много човешки признаци са били изменяни по определен експоненциален закон (т.е. логаритъмът от размера на признака е бил право пропорционален на времето на еволюцията). Стигнали до извода, че ще бъдем заменени от същество с много голям мозък и малко лице, рудиментарни зъби и финни, слаби крайници.

Подобни хипотези изказал и ученият Холдейн. Според него човекът на бъдещето щял да има голяма глава и по-малко зъби от нас. Движенията му ще бъдат ловки и бързи, ще се развива много по-бавно, но ще продължава обучението си до зряла възраст, а тя ще настъпва чак на 40 години. Смятало се е, че продължителността на този "свръхчовек" ще бъде няколко столетия.

Още по онова време, изследователите смятали, че човекът се изменя и като пример е посочена т.нар. акселерация (от латински език: acceleratio - ускорено развитие). Акселерацията се обяснявала по различни начини, някои от които дори абсурдни. една от теориите била, че гледането на телевизия е причина за прекомерния растеж на децата.

Обяснението се състояло в това, че "заливането" на децата с прекалено много информация, повлиявало чрез нервната система върху ендокринните жлези, които усилват растежа. Важно е да споменем, че това не били доказани факти, а само предположения.

Като най-вероятна причина за акселерацията се приемала генетичната. Както е посочил Ефроимсон, още до преди 100-200 години по-голямата част от човечеството е живяла на групи от 25-35 и роднинските бракове никак не били рядко срещано явление.

Доказало се, че при подобни ендогамни общини изолати, сравнително тесният индридинг водел до натрупването на рецесивни гени в дадената популация. От това нараствала и вероятността за поява на наследствени болести във фенотипа - цветна слепота, идиотия, шизофрения, наследствена глухота и други.