Етапи от историята на човешката еволюция

Откакто съществува, човекът проявява любопитство за това как се е появил, как работи неговото тяло, защо се различава от останалите животински видове, през какви стадии е преминало неговото развитие. В продължение на векове той трупа знания по тези и много други въпроси и разкрива пласт по пласт историята на своето развитие и изобщо историята на света, в който живеем.

Как е станала трансформацията от ранните предци до днешния човек

Откъде тръгва човешкият вид

Етапи от историята на човешката еволюция

• Времева линия 7-6 милиона години
• Времева линия 3-4 милиона години
• Времева линия 3-2 милиона години
• Времева линия 2-1 милион години

Как е станала трансформацията от ранните предци до днешния човек

Всички организми и видове, които са възникнали на Земята, са се появили вследствие биологична еволюция. Самият процес на еволюция представлява поредица от естествени промени, които провокират появата, адаптацията към околната среда и изчезването на видовете. Имаме проява на еволюция, когато се наблюдава промяна в генетичния материал - в ДНК, която е наследена от родителите, и най-вече в пропорциите на различните гени в дадена популация. Информацията, която се съдържа в ДНК, може да се измени посредством мутация. Също така гените участват в моделирането на начина, по който тялото и поведението на даден организъм се развиват през целия му живот, т. е. те могат да "наклонят везните" по отношение на вероятността за размножаване и оцеляване на организма.

Есенцията на еволюцията е, че тя променя наследените от родителите средства за растеж и развитие, които са типични за група индивиди от един и същи вид, обитаващи едно общо място. Потомството получава от тях онези генетични характеристики, които увеличават шансовете им да оцелеят и да се възпроизведат. Тези характеристики могат да вършат работа до момента, в който околната среда не стане друга. Именно затова човешката еволюция е факт, защото нови генетични вариации в групите на ранните ни предци са предоставили възможност да се проявят нови способности за пригодяване към измененията в околната среда и по този начин се е променил и човешкият начин на живот.

Откъде тръгва човешкият вид

В наши дни учените не са единодушни относно идентифицирането и класифицирането на различните видове наши предци. Има разногласия за свързаността между някои от тях, какви фактори са предизвикали еволюцията и изчезването на видовете.

Фактите, около които се обединяват специалистите, са, че хората са примати. Изследвания върху физическите и генетичните прилики показват, че Хомо сапиенс (Homo sapiens), т.е. ние в съвременния си вид, сме свързани с друга група примати - маймуните. Хората, човекоподобните маймуни (шимпанзета, горили, орангутани) и гибоните имат общ прародител, който е живял между 8 и 6 млн. години. Родината му е Африка, оказва се, че голяма част от нашата еволюция се е развила именно там. Откритите фосили на ранни хора, живели преди 6 и 2 млн. години, идват изцяло от този континент.

По-голямата част от учените разпознават от 15 до 20 различни вида ранни хора. В основата на характеризирането дали даден вид принадлежи към човешкия вид стоят бипедализмът (умението да се ходи на два крака - развило се преди повече от 4 млн. години), големината и използваемостта на мозъка, умението за изработване и употреба на инструменти, използването на някакъв вид комуникация и език (развити са преди хиляди години). Сложни способности като създаване на символични изрази, изкуство и появата на културно разнообразие възникнали основно през последните 100 000 години.

Учените открили, че първите хора са тръгнали от Африка към Азия приблизително преди 2-1,8 млн. години. В Европа навлизат преди 1,5-1 млн. години. Доста по-късно са стъпили в останалите части на света - в Австралия са мигрирали може би през последните 60 000 години, а в Америка - преди 30 000 г. Първите цивилизации и началото на селското стопанство възникват през последните 12 000 години.

Етапи от историята на човешката еволюция

Учените получават информация през какви етапи е преминала човешката еволюция от ранни вкаменелости и археологически останки. Оскъдността им затруднява стремежа на специалистите да попълнят родословното дърво на човешкия род, но не намалява устрема и желанието им да използват за извличане на данни всичко, което могат. Това, с което работят учените, са кости, отпечатъци от стъпки, инструменти, следи от клане върху животински кости, доказателства за огнища и много други.
Благодарение на изучаването на намерени фосилизирани части от скелети специалистите разбират как са изглеждали по-ранните хора и съответно как външният им вид се е изменил с течение на времето. Размерът на костите, формата и белезите, оставени от мускулите, "разказват" как някогашните им притежатели са се движили, как са държали инструментите си или как мозъкът им е нараснал заради повечето дейности, които са извършвали.

До този момент началото и етапите на човешката еволюция се определят от намирането на останки от ранни видове, които са датирани към дадена времева линия. Всеки времеви период съдържа съответните представители на нашите предци, които са живели тогава.

Времева линия 7-6 милиона години

Преди да започнем да представяме различните видове от човешкото родословно дърво трябва да се изясни различната терминология, която учените използват за класифицирането на нашите предци. От разред "Примати" (възникнали преди 85-55 млн. г.) произлиза семейство Хоминиди (Hominidae), или човекоподобни маймуни. От хоминиди произлиза подсемейство хоминини (Homininae), които пък дават началото на племена хоминини (Hominini) и горилини (Gorillini).

Историята на нашата еволюция започва с генетичното отделяне на Примати от други бозайници преди близо 85 млн. години. От приматите произлизат няколко клади*, водещи до огромното семейство на човекоподобните маймуни хоминиди и гибон. Те се разделят генетично около 15-20 млн. години. Отделно хоминидите се делят на африкански и азиатски, които от своя страна тръгват по отделни пътища преди 14 млн. години. Племето хоминини (в това число австралопитеци и пан) се отделят генетично от племето горилини преди 8-9 млн. години. От своя страна австралопитеците (включително изчезналите предци на хората, ходещи на два крака) се разделят от пан (шимпанзета и бонобо) преди 4-7 млн. години. Родът Хомо (Homo), произлизащ от австралопитеците, се появява преди близо 2 млн. години, а хората в съвременния им анатомичен вид - преди 300 000 години в Африка.

Съществуват доказателства, че хоминидите, живели в този времеви период са започнали за пръв път да се придвижват изправени на два крака. Тази тенденция започнала от най-ранния представител на човешките предци – Сахелантропус чаденсис. Изправеният начин на придвижване му помогнал да оцелее в силно променливия хабитат, който обитавали представителите на вида.

Конкретните предци на човешкия род, чиито останки датират от този период са:

Сахелантропус чаденсис (Sahelanthropus tchadensis)

Сахелантропус чаденсис е най-старият представител на нашите предци, който е открит до момента. Палеонтологът Мишел Брюне намира останки от черепи през 2001 г. в Чад, Западна Централна Африка. Сахелантропус чаденсис е живял някъде между 7 и 6 милиона години. Изследваните черепни кости показват, че той е притежавал и маймуноподобни, и човешки характеристики. Този предшественик на човека дава едни от първите доказателства, че човекоподобните видове са можели да ходят изправени. Това твърдение се подкрепя от факта, че мястото, където се свързват черепа и гръбначния стълб - Foramen magnum, е по-напред в сравнение с маймуните.

Орорин тугененсис (Orrorin tugenensis)

Орорин тугененсис е живял преди 6 милиона години. Негови вкаменелости са открити през 2001 г. в Кения. От изключително значение е проучването на неговата горна част на бедрената му кост, защото резултатите показват, че той е можел да ходи на два крака, въпреки че е практикувал и катерене по дърветата. Бил е с размерите на шимпанзе, с малки, заоблени зъби, което подсказва, че Орорин тугененсис вероятно е консумирал растителна храна като плодове, листа, семена, ядки. До този момент не е открит друг представител от рода Орорин.

Ардипитекус кадабба (Ardipithecus kadabba)

Ардипитекус кадабба е поредният представител на едни от най-старите наши предци. За неговото съществуване свидетелстват няколко първоначално открити посткраниални кости (кости, разположени по-близо до черепа) и комплект зъби от палеоантрополога Йоханес Хайле-Селасие през 1997 г. в Етиопия.  

Ардипитекус рамидус (Ardipithecus ramidus)

Изследванията на вкаменелостите от зъби на Ардипитекус рамидус показват, че този хоминид се е хранил както с по-твърда храна, така и с плодове и други меки продукти. За първи път учените се натъкват на него между 1992 и 1994 г. в Етиопия. Неговите откриватели твърдят, че той е общ прародител на човека и африканска маймуна, който е различен от шимпанзето.

Времева линия 3-4 милиона години

В този времеви период ранните наши представители живеели в близост до гъсти гористи местности. Телата им еволюирали по такъв начин, че да им позволява да се движат изправени, но и да се катерят по дърветата, като по този начин те се възползвали от преимуществата на двата вида местообитания. През този период австралопитеките процъфтявали като вид от източната до централната част на Африка. Конкретните представители на човешкия род, чиито останки датират от този период са:

Австралопитекус анаменсис (Australopithecus anamensis)

Учените се натъкват на вкаменелости от Австралопитекус анаменсис за първи път през 1965 г. Екипът на Брайън Патерсън от Харвардския университет открива една кост от ръка в Северна Кения, но на тази база не могат да установят вида на ранния човек. Интересното е, че близо 30 години след това друг екип открива множество зъби и части от кост на същото място. Това става през 1994 г. Изследователите разбират, че са намерили примитивен хоминин и го наричат Австралопитекус анаменсис. В по-късните години учени откриват още останки от вида, всички на възраст между 4,2 и 3,9 милиона години. През 2019 г. Йоханес Хайле-Селасие огласи, че с екипа си са възстановили почти цял череп на Австралопитекус анаменсис.

Австралопитекус афаренсис (Australopithecus afarensis)

Учените са намерили досега повече от 300 индивида от Австралопитекус афаренсис и това го превръща в най-известния представител на ранните хора. Те са установили, че той е съществувал близо 900 000 години, което е повече дори от нашия съвременен вид. Живял е преди 3,85 и 2,95 милиона години. За вида е характерно бързото израстване след раждането и достигането до зряла възраст доста по-рано от нас, съвременните хора. Още през 30-те години на миналия век специалистите са попадали на вкаменелости от Австралопитекус афаренсис, но през 1978 г. официално получава името си и мястото си в човешкото родословно дърво след намерени множество фосилни кости в Танзания и Етиопия. 

Австралопитекус гархи (Australopithecus garhi)

Австралопитекус гархи е много слабо проучен от палеоантрополозите, тъй като от него са намерени много малко фосилни вкаменелости - череп и части от череп. Първите открития са направени през 1990 г. в Етиопия. Въз основа на разкрити останки от кости, върху които има следи от каменни инструменти, изследователите предполагат, че Австралопитекус гархи е може би сред първите ранни хора, който са направили прехода от изработването на каменни инструменти и ловуването на големи животни. Сред учените има различни мнения по отношение на мястото му в родословното дърво. Някои смятат, че заради големите моларни зъби Австралопитекус гархи е по-близък до Парантропус етопикус, независимо че обема на черепа и чертите на лицето му не са като на Парантропус. Други учени считат, че Австралопитекус гархи може би е прародител на рода Homo. 

Австралопитекус африканус (Australopithecus africanus)

Австралопитекус африканус е много подобен на Австралопитекус афаренсис, но печели своето място като отделен вид благодарение на по-заобления си череп, по-голям обем на мозъка и по-малки зъби. Негови останки са намерени още през 1924 г. в Африка. Проф. Реймънд Дарт ги описва, той дава името му Австралопитекус африканус. Над 20 години са необходими, за да бъде признат от научната общност като вид предшественик на хората. В началото - през 40-те и 50-те години на 20 в., учените мислели, че тези ранни хора са били ловци и са консумирали месо, защото вкаменелостите им били открити заедно с животински кости. Но през 70-те и 80-те години на същия век се налага теорията, че лъвове и леопарди са изяли животните, дори се смята, че хищниците са убивали и Австралопитекус африканус. Съвременниците на тези хоминиди са яли месо, но не и те - предпочитали са и твърда храна като корени и ядки, и по-мека като плодове, насекоми, растения.

Времева линия 3-2 милиона години

Предците на хората започнали да се хранят и с месо, убивайки едри животни. Храната се обработвала със специално направени каменни инструменти. Учените експериментирали, пресъздавайки няколко такива инструменти, които впоследствие изпробвали за обезкостяване. Палеонтолозите сравнили обработените от тях кости с фосилизирани животински кости, намерени до древни човешки останки. Станало ясно, че фините наранявания по костната повърхност, причинени от каменните резци, изглеждали доста сходно с тези по фосилите.

Внасянето на инструменти довело до разнообразяване в хранителната диета на нашите предци (преди около 2,8-1,8 милиона години), а това от своя страна довело до създаване на примитивна социална принадлежност, повишаваща шансовете за оцеляване. Преди два милиона години започнали да мигрират с около 12 км на година към Кенийските земи. Конкретните представители на човешкия род, чиито останки датират от този период са:

Парантропус етиопикус (Paranthropus aethiopicus)

Парантропус етиопикус не е добре проучен поради липсата на достатъчно кости. През 1985 г. е открит така нареченият "черен череп" от Алън Уокър и Ричард Лийки в Кения. Характеристиките на костите са подобни на тези при Австралопитекус афаренсис и по тази причина мнозина от учените смятат, че Парантропус етиопикус може да е техен потомък. Предполага се, че вероятно е предшественик на Парантропус бойсей. Поради оскъдните фосилни останки, с които разполагат учените, не е известно в каква среда е живял този вид, какви са били размерите на тялото му и дали е имал изявен полов диморфизъм (мъжките и женските индивиди се различават по външен вид), както другите австралопитеци от този период.

Австралопитекус седиба (Australopithecus sediba)

Австралопитекус седиба е интересен случай за палеоантрополозите. В него те откриват характеристики както от австралопитеците, така и от вида Хомо (Homo). Първата фосилна вкаменелост от този предшественик на хората е намерена през лятото на 2008 г. в Южна Африка. За разлика от други находки тези от Австралопитекус седиба са много богати и изследователите успяват да сглобят цели скелети. Наличието на характеристики, които са присъщи и за примитивната, и за променената форма на човешките предци, говори, че Австралопитекус седиба е преходен вид. Проучванията върху краката и стъпалата на седиба показват, че при ходене той е обръщал крака си навътре и тежестта му е падала върху външния ръб на крака. Това подсказва, че ходенето на два крака може би се е развило повече от един път в нашата еволюция. 

Парантропус робустус (Paranthropus robustus) 

През 1938 г. ученият Робърт Брум купува фосилна част от челюст и кътник. Сравнява ги с вкаменелости на Австралопитекус африканус, но не открива съвпадение и разбира, че стои може би на прага на новооткрит вид. Отива в Южна Африка, където са намерени закупените от него скелетни части и наистина се оказва, че стои през непознат до този момент предшественик на хората. Нарича го Парантропус робустус (Paranthropus - "до човека"). Палеолозите не са намерили каменни инструменти в близост до вкаменелостите на този вид, но микроскопски изследвания и експерименти показват, че най-вероятно той е ползвал кости като инструменти, за да копае в термитници.

Парантропус бойсей (Paranthropus boisei) 

Парантропус бойсей е наречен още човекът-лешникотрошачка заради големите си зъби и силните дъвкателни мускули. Това предполага, че той се е хранел с корени и ядки. Но по-задълбочени изследвания върху черепа и зъбите му показват, че не са налични характерните белези и износвания, открити при други видове, хранещи се с жилави и влакнести храни. Явно Парантропус бойсей не е консумирал ежедневно твърди продукти, а по-често е ял плодове и друга по-разнообразна храна. Чрез откриването на този вид се решава дългогодишен спор между учените дали по едно и също време са съжителствали различни представители на нашите предци и отговорът е утвърдителен.

Кениантропус платиопс (Kenyanthropus platyops)

Кениантропус платиопс (Kenyanthropus platyops) е може би най-непознатото и най-озадачаващото за учените звено от родословното дърво. Този ранен предшественик ходел на два крака, бил с плоско лице и малък мозък. Специалистите установили, че е живял преди близо 3,5 млн. години. Възрастта е определена на база открити череп и други фосилни кости през 1999 г. в Северна Кения. Кениантропус платиопс е живял в същия времеви период, както Австралопитекус афаренсис, но палеонтолозите забелязват различни характеристики, които досега не са срещали при други видове. Спорът в научната общност е дали този представител на ранните човешки видове е отделно звено от родословното дърво или е вариант на Австралопитекус афаренсис. Черепът, който е намерен, е силно деформиран и според учените са нужни повече доказателства от вкаменелости, за да се установи какво е мястото на Кениантропус платиопс в нашата еволюция. До този момент той е единственият представител на рода Kenyanthropus.

Времева линия 2-1 милион години

В този времеви период нашите предци започнали да контролират огъня. Това им осигурило ново предимство, защото довело до термичното обработване на храната и способствало за някои фундаментални промени в човешката диета. Започнало повсеместното социализиране на отделните човешки видове. Размерът на мозъка при хората еволюирал най-бързо от всички органи. Хората започнали да култивират някои растения, които използвали за храна. Това откритие довело до фермерството и скотовъдството. Тези дейности променили заобикалящата среда първо локално, а след това глобално. Конкретните представители на човешкия род, чиито останки датират от този период, са:

Хомо хабилис (Homo habilis) 

Хомо хабилис е един от първите членове на рода Хомо (Homo) и това проличава и във външния му вид. В сравнение с австралопитеците той има по-малки зъби, обемът на черепа му е малко по-голям, лицето му не е толкова едро, но все още могат да се открият някои маймунски черти у него. Получава името си през 1964 г. и то означава "сръчен човек", тъй като учените смятали, че е първият наш предшественик, който сам си е правил инструментите. Впоследствие те откриват, че досега намерените най-стари каменни оръдия са произведени малко преди най-старите доказателства за съществуването на рода Хомо. Първите вкаменелости на Хомо хабилис са изровени между 1960 и 1963 г. в Танзания. До 2000 г. специалистите считали, че Хомо хабилис е живял преди Хомо еректус, но през същата година са открити сравнително късен Хомо хабилис на 1,44 милиона години и сравнително ранен Хомо еректус на 1,55 милиона години в Кения. Тези открития наложиха мнението, че двата вида са обитавали Източна Африка по едно и също време близо половин милион години.

Хомо еректус (Homo erectus)

Първите намерени фосилни останки на Хомо еректус  са от 1890 г. в Ява. Заедно с още едни, открити през 1920 г. в Китай, се смятат за най-ранните класически примери за вида. Учените считат, че тези ранни хора са първите, които са напуснали пределите на Африка и са обитавали два континента. Все още няма категорични доказателства, че Хомо еректус е бил разпространен в Европа освен в Азия и Африка. Предполага се, че той е най-дълго живелият наш ранен предшественик от рода Хомо - близо 9 пъти повече, отколкото Хомо сапиенс. Най-ранните вкаменелости на Хомо еректус са датирани около 1,9 млн. години. За първи път по времето, когато те са живели, са открити различни режещи инструменти и доказателства за огнища. По-големият избор от каменни оръдия и необходимостта от тях вероятно са помогнали на вида да оцелее в условията на променящ се климат. Една част от учените правят разлика между азиатските и африканските Хомо еректус, други пък ги обединяват. Но всички са единодушни, че техен предшественик е Хомо хабилис. Предполага се, че различни популации от двата вида Хомо еректус са провокирали появата на по-късните представители на рода Хомо, както и до тази на нашия вид Хомо сапиенс.

Хомо рудолфенсис (Homo rudolfensis)

В началото, когато палеонтолозите откриват части от скелета на Хомо рудолфенсис, те смятат, че това е представител на Хомо хабилис. Но веднага разбират грешката си, тъй като обемът на черепа е много по-голям в сравнение с този на хабилис - цели 775 куб. см. Учените забелязали също, че видът има по-големи кътници, което кара някои от тях да го причисляват към австралопитеците, независимо че мозъкът му е доста по- голям от техните. От друга страна обаче Хомо рудолфенсис няма масивно изградена челюст и силни дъвкателни мускули като своите предшественици и най-вероятно двата вида са консумирали различни храни.

Хомо неадерталенсис (Homo neanderthalensis)

Хомо неадерталенсис - неандерталците, са най-близкият вид до човека, който е изчезнал. Те притежавали голяма средна част на лицето, изпъкнали скули, голям нос, с който овлажнявали и затопляли студения въздух. Телата им били с височина 164 см при мъжете и 155 см при жените, по-набити от съвременния човек, за да са адаптивни към суровия климат. Новите моменти по отношение на техните умения и бит е, че са изработвали и носили дрехи, произвеждали са си богат набор от сложни сечива, контролирали са огъня, можели са да строят убежища, открити са символични и декоративни предмети сред техните вкаменелости. За първи път при неандерталците започват да се разкриват следи от погребения, каквито липсват при останалите видове. През 1856 г. в Германия е намерена първата находка, призната за човешка вкаменелост. След осем години се превръща в първия изкопаем човешки екземпляр, който получава име - геологът Уилям Кинг го кръщава Хомо неандерталенсис. Наименованието му идва от долината Неандер, където се намира пещерата Фелдхофер, запазила останките. След проучването на фосилните вкаменелости на този неандерталец тогавашните учени осъзнават, че откритите през 1829 г. в Белгия и през 1848 г. в Гибралтар останки също принадлежат на този вид ранен човек.

Хомо хайделбергенсис (Homo heidelbergensis)

Хомо хайделбергенсис се разкрива пред палеонтолозите още през 1908 г. близо до едноименния град в Германия, на който е кръстен. Живял е преди близо 700 000 до 200 000 години, дъгите над очите му били силно изпъкнали, имал по-голям обем на черепа и по-плоско лице от своите предшественици. Той е първият от ранните видове, който е живял в по-студен климат, използвал е дървени копия и при него вече може да се говори за опитност в ловуването. Установено е, че Хомо хайделбергенсис е пионерът, започнал да строи убежища от дървета и камъни. Неговият ареал на разпространение е предимно Европа, има подозрение, че може да е живял и в Азия. Изследвания на ДНК от неандерталец и съвременен човек показват, че двата вида имат общ прародител и това е Хомо хайделбергенсис.

Хомо флоресиенсис (Homo floresiensis)

Хомо флоресиенсис е един от най-скоро откритите ранни човешки видове - през 2003 г. Останките принадлежат на женски индивид, известен още като "хобитът" заради ниския си ръст и дребно телосложение. Този представител на предците ни е намерен на индонезийския остров Флорес и неговите вкаменелости досега се появяват само там. Учените датират фосилите на близо 100 000 - 60 000 години. Хомо флоресиенсис имали големи зъби за малкия си размер, малък мозък, раменете им били свити напред, с дръпнати чела и без брадичка. Въпреки че големината на мозъка им била малка, те са изработвали и използвали каменни инструменти , ловували едри гризачи и малки слонове и се предполага, че са познавали огъня. Сечивата, които палеонтолозите са намерили на индонезийския остров, сочат, че ранните хора са дошли на него минимум преди 1 млн. години. Учените не могат все още да обяснят как предците ни са достигнали до острова, тъй като най-близкият е на 9 километра и местните течения не са от най-дружелюбните.

Хомо наледи (Homo naledi)

Палеонтолозите откриват Хомо наледи през 2013 г. в пещерната система Изгряваща звезда (Rising Star) в Южна Африка. Учените се натъкват на най-голямата до този момент находка от един вид - повече от 1550 фосилни останки от минимум 15 индивида, като по-късно същата година друг екип разкрива още 133 вкаменелости, принадлежащи на 2 възрастни и 1 по-млад индивиди. Четири години по-късно специалистите установяват, че Хома наледи е живял преди 335 000 и 236 000 години. Засега видът не е официално признат за част от човешкото родословно дърво, нужни са допълнителни проучвания в тази насока. Почти нищо не се знае за начина на живот на този ранен представител на човека, зъбите му не приличат на зъбите на останалите видове Хомо, които са живели около този период. От този факт може да се направи извод, че Хомо наледи може би е обитавал различна среда.

Хомо сапиенс (Homo sapiens)

За разлика от другите човешки видове няма конкретен екземпляр, който палеонтолозите да посочат като индивида, наименуван Хомо сапиенс. Историята сочи, че през 1758 г. Карл Линей за първи път прави описание на нашия вид, но в онези времена не е имало практика да се обозначават типови екземпляри. Хомо сапиенс от праисторическия период е доусъвършенствал умението на своите предшественици да изработва каменни сечива - правил ги е по-специализирани и по-разнообразни. Учените са открили рибарски куки, шевни игли, харпуни, лъкове и стрели и др. Ранните ни предци се научили да отглеждат животни и растения, да произвеждат храна, не само да строят убежища, но и да сформират селища. Датировката на периода, в който е живял Хомо сапиенс, е преди 300 000 години до днес.