Иван Павлов на чело на нова физиологична лаборатория през 1881 година

От 1881г.

Иван Павлов вече е на 40 години, има множество интересни идеи, но също е и много разочарован и обезсърчен. Получава твърде ниска заплата и вече на два пъти е отхвърлен от университетски конкурси за длъжността професор. Голяма част от физиологичните опити, които иска да проведе, са просто невъзможни в лабораторията на учения Сергей Боткин, в която работи, а безценното време отлита безвъзвратно. Както Павлов пише тогава: „Не си използвам времето и силите така продуктивно, както би трябвало, защото не е все едно и също да работиш съвсем сам в нечия чужда лаборатория или да работиш заедно със своите ученици в своята собствена лаборатория”.

По времето, когато пише тези думи, той няма как да знае, че невероятен низ от събития ще промени изцяло професионалния му живот. Този процес започва през 1885 година, когато в Санкт Петербург бясното куче на име Плутон ухапва един офицер. Бесът е ужасна болест и до онази година винаги е означавал смъртна присъда. През 1885 година обаче микробиологът Луи Пастьор, който живее и работи в Париж, съобщава, че е разработил ваксина срещу бяс. За щастие на ухапания от Плутон, негов командир е Александър Петрович Олденбургски. Принцът е богат, братовчед е на Александър IIIи много се интересува от наука и медицина. Той не само изпраща ухапания от бясното куче офицер на лечение в Париж, но и решава да организира в Русия лаборатория, в която да се произвежда противобясна ваксина. След няколко години в Париж е създаден Пастьоровият институт – модерен научен център, където Луи Пастьор може да продължи своите микробиологични изследвания. Вдъхновен от този пример, принц Олденбургски решава със собствени средства да основе първия в Русия институт за медицински изследвания (това е Императорският институт по експериментална медицина, днешният Институт по експериментална медицина на Руската медицинска академия в Санкт Петербург. Освен Иван Павлов, в него работят и редица световноизвестни учени – С. Виноградски, В. Омелянски, М. Ненцки и много други).

Принцът събира някои от най-добрите в Русия учени медици в комитет, който да помогне да се проектира неговият Институт по експериментална медицина. Той включва също и Иван Павлов вероятно поради приятелските отношения с личния лекар на царицата, много влиятелния професор Сергей Боткин. Първоначално Олденбургски се опитва да привлече за ръководител на отдела по физиология на института друг физиолог, по-известен и уважаван от Павлов. Но мнозина си правят сметка, че принцът не е твърде вещ в медицинските науки и затова институтът му най-вероятно ще се провали. Затова най-важните му съветници се оттеглят, а много учени отказват да започнат работа при нега. Накрая, отчасти заради голямата помощ, която Павлов оказва на организационния комитет, принц Олденбургски го назначава в института като ръководител на отдела по физиология.

Само две години по-рано Павлов два пъти не е одобрен за длъжността професор. Но сега, през 1881 година, той неочаквано оглавява най-голямата и най-модерната в Русия лаборатория по физиология. За него 80-те години на 19 век са много трудно десетилетие, но 90-те години ще се окажат изпълнени с успехи.

Статията е част от историята на:

• История на Иван Петрович Павлов