Изложба от началото на 21 век, посветена на 75-годишнината от провеждането на първите изследвания с пеницилин върху пациенти

От 2017г.

В начало на 2017 година се навършват 75 години от провеждането на първите изследвания с пеницилин върху пациенти. По този повод в музея по история на науката в Оксфорд е създадена изложбата "Back From The Dead", проследяваща "чудотворната" природа на антибиотиците от 40-те години на 20 век насам, разглеждайки историята на пеницилина в контекста на нарастващите (към днешна дата) опасения от антибиотичната резистентност и т.нар. супер микроби.

Тази изложба, разположена в сутерена на музея, включва два старинни предмета, заети от небезизвестната английска библиотека „Wellcome Library”. Единият е подробно описана тетрадка, ползвана при експериментите с пеницилин. Тя е запечатала в страниците си историята на известния антибиотик на Александър Флеминг в периода от юли 1939-та до март 1940 г.

Другият старинен предмет също е книга, в която с педантична точност, са записани химикалите и оборудването, нужно за широкомащабното отглеждане и изолиране на пеницилин, в периода от май до октомври 1940 г. И двата материала са заети от архива на Норман Хийтли (1911-2004).

Създателите на изложбата са на мнение, че приносът за разработването на пеницилина на Норман Хийтли по една или друга причина е пренебрегван в миналотоя а по тази причина той трябва да бъде представен в сбирката. Изследователят е част от екипа учени от Оксфорд, които признават и потвърждават значимостта на откриването на пеницилина през 1928 г. от Александър Флеминг. По време на тежките военни условия, под ръководството на австралийския патолог Хауърд Флори, работещ с родения в Германия биохимик Ернст Чейн (той бяга от родната си страна), Хийтли усилено се труди по производството на достатъчно количество пеницилин, за да могат да се проведат опити с пациенти през 1941 г. Успехът на тези проучвания създава имиджа на пеницилина като потенциалното "лекарство-чудо", което би могло да се справи с безброй смъртоносни бактериални инфекции. Работата на Хийтли също е от ключова важност за разработването на производствените процеси по синтеза на антибиотика за масово производство в САЩ.

Проследявайки развитието на нашите разбирания по отношение на пеницилина, изложбата подчертава и ролята на биохимика от Оксфорд Дороти Кроуфот Ходжкин (1910-1994), която е съвременник на Флори, Чейн и Хийтли. През 1941 г. Ходжкин пише на съпругата си: "Току-що се върнах от посещението си при Чейн. Чувствам се невероятно весел. Главната цел на Чейн е да работи с пеницилина, може би си спомняш – онова нещо, което почти е в състояние да върне хората от „оня” свят".

През 1945 г., използвайки технологията на рентгеновата кристалография, Ходжкин и колегите й разкриват молекулярната структура на пеницилина, макар че нейната работа не получава гласност и информация по въпроса не е публикувана до 1949 година. В изложбата е представен молекулярен модел на пеницилина на Ходжкин (Дороти Ходжкин разкрива и структурата на витамин В12, и инсулина и заслужено получава Нобелова награда по химия през 1964 г. за развитието на протеиновата кристалография).

Изложбата представя и предмети от колекцията на музея от училището „Dunn School of Pathology”, Оксфорд, където работи и екипът на Флори. Тя включва продуктите на Норман Хейтли, в които отглеждат пеницилинова плесен (като кутии за бисквити, тавички за пай и тигани).

На практика, всичко с голяма площ, където може да се осъществи ферментация и да се извлече активната субстанция, се счита за подходящо. Намирайки този начин на работа за неадекватен, Хийтли проектира своя собствена техника, изработена "по поръчка" за производството на антибиотика. Уредите приличат на своеобразни порцеланови чинии, затворени помежду си. Те са ползвани в лаборатория „Radcliffe”, като поръчва достатъчно (от фирма „Staffordshire Potteries”, собственост на „James Macintyre & Co Ltd”). Благодарение на това начинание са произведени значителни количества пеницилин, предназначени за изпитване. До 1944 г. вече има достатъчно количество пеницилин, което да снабдява армията.

Изложбата "Back From The Dead" може да предложи на всекиго по нещо. Традиционните стъклени лабораторни съдове и архивите са поставени редом с интерактивни стени, на чиито дисплеи се показват любопитни кадри от работата на биохудожничката Анна Димитриу (тя е специализант по модернистична медицинска микробиология – проект на Оксфордския университет).

По статията работи: Виктория Милова