Изследвания от 70-те години на 20 век, касаещи употребата на коензим Q10 в терапията на пациенти със сърдечни заболявания

От 1970г.

Допреди 1968 г. изследователят Карл Фолкърс заема ръководна длъжност във фармацевтичната компания "Merck". Тази работна позиция спира в известна степен развитието на изследователя, чиято работа е ангажирана със съединението коензим Q10. Вероятно именно желанието за по-добро развитие без ограничения кара д-р Фолкърс да се премести в Остин, Тексас, където заема длъжността директор на Института по биомедицинските изследвания. Там ученият разполага с повече време и ресурси, за да изследва и проследява клиничните ефекти на коензим Q10 върху сърдечносъдовата система. Д-р Фолкърс и неговите колеги имат възможността да се убедят в удивителния ефект на добавката в превенцията на различни заболявания, сред които са кардиомиопатията и хипертонията.

В началото на 70-те години на среща на биохимиците в Япония ученият взема проби от коензим Q10. В Страната на изгряващото слънце той се среща с кардиолога д-р Юкий Ямамура. Лекарят е заинтересован от проучванията на учения и решава да включи в терапията на своите пациенти със сърдечна недостатъчност коензим Q10. Лечението се отразява отлично на болните, а д-р Ямамура става първият кардиолог, включил хранителната добавка в терапевтичния курс на хора, страдащи от животозастрашаващото състояние.

Първоначално д-р Фолкърс ползва коензим Q10, извлечен от черен дроб, който се доставя от малка рибна фабрика в Галвестън, щата Тексас. Добавката, извлечена от рибен черен дроб, е пречистена и използвана за научни изследвания в Япония и САЩ. За известно време през 70-те години д-р Фолкърс успява да си набавя цялото количество коензим Q10, използвано за изследванията, провеждани на територията на САЩ. В този момент ученият проучва и различните методи за екстрахирането на коензим Q10 от тютюневи растения, както и похватите за производството на хранителната добавка с участието на някои полезни бактерии.

Още през 1974 г. се доказва връзката между по-ниските кръвни и тъканни нива на коензим Q10 и застойната сърдечна недостатъчност, а Япония одобрява употребата на коензим Q10 като средство за лечението на сърдечна недостатъчност. Това вещество е сред малкото терапевтични средства, които да безопасни и са без значителни неблагоприятни ефекти за пациентите. По-късно през 1977 г. корпорацията „Kaneka” в Япония започва да произвежда и разпространява коензим Q10, получен от ферментирали дрожди.

Недостигът на коензим Q10 и влиянието му върху здравето на сърдечносъдовата система

През 70-те години д-р Фолкърс, италианският изследовател Джан Паоло Литару и останалата част от мотивирания им екип от изследователи, се сдобиват със солидно доказателство, че пациентите, страдащи от сърдечни заболявания и са се подложили на сърдечна операция, имат много ниско кръвно и тъканно ниво на коензим Q10. Доказателствата са получени чрез проби от тъканна биопсия на повече от 100 пациенти, претърпели с кардиохирургични оперативни манипулации и от кръвните проби на над 1000 пациенти със сърдечни заболявания.

Д-р Питър Мичъл - Нобелова награда за химия през 1978 г.

За своята работа през 70-те години на 20 век, британският химик д-р Питър Мичъл заслужено е отличен с Нобелова награда за химия през 1978 г. Кралската шведска академия на науките награждава медика за обяснението му каква е ролята на коензим Q10 в биологичния трансфер на енергия в клетките през вътрешните мембрани на митохондриите.

Теоретичната работа на д-р Мичъл относно хемосимозата като обяснение за генерирането на АТФ поставя основите на клиничната работа на д-р Фолкърс и кардиолозите, с които сътрудничи.

Малко данни за работата и личността на д-р Свенд Мортенсен

Д-р Свенд Мортенсен - известен като Сам сред своите колеги и приятели - е много способен и скромен човек, чийто страстен научен интерес, е съсредоточен в грижите за благосъстоянието на пациентите, страдащи от сърдечни заболявания. Образованието и обучението му е насочено към областта на кардиологията, а основният интерес на медика се фокусира в третирането на хроничната сърдечна недостатъчност и хроничните заболявания на сърдечния мускул (кардиомиопатия). Неговите колеги, твърдят в статия за авторитетно датско медицинско списание, че: „Той е най-добрият колега и наставник, за когото човек може да мечтае”.

Д-р Мортенсен завършва медицинското си образование през 1974 г. Първата му публикация като кардиолог е в Хелсингор в Северен Шеланд, където медикът въвежда нов вид практика за поставянето на сърдечен пейсмейкър. След това, през 1978 г. той е назначен в Копенхагенската университетска болница (където работи до неочакваната му смърт вследствие на усложнения, проявили се след операция по поставянето на сърдечна клапа през 2015 г.).

По време на учебно пътуване до Лондон, д-р Мортенсен се научава как да извършва биопсия на сърдечна тъкан. Благодарение на тази манипулация медикът се снабдява с ценна информация за неговата дисертация, която защитава през 1989 г. На учебно пътуване до университета в Станфорд, д-р Мортенсен се научава как да извършва сърдечни трансплантации. През 1990 г. той участва в създаването на първата по рода си програма за трансплантация на сърца в Копенхаген.

От началото на 80-те до 2015 г. изследователските усилия на д-р Мортенсен са съсредоточени върху изясняването на ролята на коензим Q10 в превенцията и лечението на хроничните сърдечни заболявания. За щастие, преди смъртта си, д-р Мортенсен успява да завърши и публикува резултатите от изследването си, наречено „Q-Symbio”, което не само описва ефекта на коензим Q10 върху заболеваемостта и смъртността при пациентите с хронична сърдечна недостатъчност, но и помага на изследователите от цял свят да научат повече за хранителната добавка.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на коензим Q10