Сталин: Вождът и неговите болести

Фигурата на Сталин продължава да предизвиква противоречиви чувства. Дори само определенията за него го показват. От сатрап, тиранин, масов убиец, демон както го нарича Александър Солженицин до баща на народите, велик, гений на революцията и дори на науката.

През юни 2021 г. Левада-център – независима неправителствена организация за социологически изследвания, представя изследване, данните от което показват, че 56% от руснаците смятат Сталин за велик вожд.

Въпреки необятното количество на книги и изследвания, оказва се, че Йосиф Висарионович Сталин се нарежда сред най-мистериозните фигури на отминалия 20 век. Това е мнението на историка и публицист Рафаел Хюсейнов, според когото тази загадъчност се дължи на факта, че личният му архив не съществува. Така историята на живота му, на идването му на власт, на смъртта му продължават да бъдат забулени, въпреки че съществуват повече от сто официални и неофициални негови биографии и огромно количество филми. Загадките си остават.

Не само липсата на архив обаче е причина за тази загадъчност. В годините на СССР (Съюз на съветските социалистически републики) обсъждането на личния живот на ръководителите, което включва и здравословното им състояние, не може да има. Забранено е. Първият човек в държавата най-често се обожествява, което автоматично изключва възможността да има проблеми и болести.

Владимир Невежин, доктор на историческите науки и водещ изследовател в Института за руска история на Руската академия на науките, смята, че болестите на всеки човек, а още повече когато той е известен политик или държавник, са много деликатна тема. В тези случаи е добре да се избягват собствените и несериозни интерпретации и представянето на нелогични и нелепи тези. „Единствено трябва да се придържаме строго към документите“, казва Владимир Невежин.

„Вождът на народите“ и болестите му

В началото на статия, посветена на Сталин и публикувана в испанския вестник ABC, журналистът Сезар Сервера пише: „Диктаторите не се раждат с мустаци и пушка в ръката. Убиецът Сталин е отчасти резултат от ужасно детство и от общество, в което има твърде малко място за състрадание.“

Факт е, че детето живее в атмосфера на бедност, жестокост и насилие. Бащата е пияница и бие не само майката, но и сина си. В книгата си „Младият Сталин“ британският писател Саймън Монтефиоре разказва, че веднъж побоят е бил толкова жесток, че момчето уринира кръв. В друг от случаите хвърля нож по бащата си, за да защити майка си.

Освен от системно насилие, детството на Сосо, както тогава наричат бъдещият генералисимус и баща на народите, е белязано от множество болести. Сосо се ражда със слети пръсти на левия крак (синдактилия).

На 7 години прекарва едра шарка, белезите от която остават по лицето му за цял живот. Минава и през морбили и скарлатина, постоянно е с ангини. При инцидент с конска каруца чупи ръката си и това я прави трудно подвижна от тук насетне.

Мнозина от изследователите смятат, че тежкото детство оставя не само физически белези върху личността на Сталин. Според тях агресията на баща му има фатална роля за отношението на Йосиф Висарионович към живота и хората. След време самият той е убеден колко е важен боят. В своята книга „Сталин – диктаторът“ професорът от Университета в Пристън Робърт Такър разказва, че по време на процеса за „заговора на лекарите“, който започва малко преди смъртта на Сталин, той дава инструкции как да се отнасят към обвиняемите. И те са: „Бий, бий и пак бий“.

>>>Фидел Кастро и пазените като държавна тайна негови заболявания

До края на 20-те години на миналия век Сталин страда от няколко заболявания. През 1921-а отстраняват апендиксът му и се налага да отстранят и част от стомаха му за подобряване на храносмилането. Операцията е трудна, а състоянието му е критично и има реална опасност за живота му.

От медицинската му история, подписана през 1923 г. от лекарите от кремълската клиника Минковски, Фьорстер и Крамер, става ясно, че през 1908 г. той има рецидивираща треска, а през 1915 г. развива ставен ревматизъм, придружен от болка в лявата предмишница. Има и така наречените сухи ръце, които са следствие от сблъсъка с каруцата. Това е причината да не бъде изпратен на фронта през 1915 г.

Има проблеми с белите дробове и ишиас. През 1923 г. се оплаква от световъртеж и от временна загуба на паметта в резултат на силна преумора. Тогава му поставят диагнозата неврастения.

Владимир Невежин смята, че Сталин парадира с факта, че лекарите не могат да лекуват болестите и той е в състояние да се възстанови напълно с помощта на вино. Факт е, че вождът не се доверява особено на медиците, а почти пълното му отрицание идва по време на делото срещу тях. Тогава той напълно се отказва от помощта на медицината и решава, че билките ще го излекуват.

Годините на Втората световна война са време на огромни изпитания, натоварване и стрес. Според Рафаел Хюсейнов най-вероятно през 1946 г. получава инсулт. „Казвам най-вероятно, защото цялата медицинска история на Сталин – изследвания, кръвно налягане, кардиограми не е запазена в пълнота. Унищожена е по негова заповед след ареста на личния му лекар академик Виноградов“, казва Хюсейнов.

И въпреки негативното отношение към лекарското съсловие Сталин все пак полага грижи за себе си като почива поне по месец всяка година. След 1946-а ваканциите му продължават по няколко месеца. Най-дългата е през 1951 г. - от август до декември. Дъщеря му Светлана Алилуева свидетелства, че по това време той мисли за здравето си. Спира цигарите.

В този период получава и два инсулта. Единият след конференцията в Ялта, а другият през 1949 г. Възстановява се и продължава да работи. Генерал Павел Судоплатов пише в спомените си за това как изглежда Сталин по време на 19-я конгрес на Комунистическата партия в края на 1952 г.: „Видях един много уморен старец. Сталин се е променил много. Косата му е оредяла силно. Той винаги е говорил бавно, но сега произнася думите сякаш насилено, а паузите между тях са много по-големи. Очевидно слуховете за двата инсулта са верни.“

Психическото здраве на Сталин

Психическото здраве на Сталин е обект на изследване от множество специалисти – психиатри, психолози, невролози, политолози, историци.

В характера на вожда изследователите откриват черти като нарцисизъм, тщеславие, социопатия, садистични наклонности, налудности за преследване и величие, параноя. В изследванията си върху нивото на деструктивност и садизъм Ерих Фром поставя Сталин наравно с Хитлер и Химлер.

Проф. Робърт Такър твърди, че „великият вожд“ страда от психично разстройство. Невролози смятат, че прекараните два инсулта са довели както до съдово когнитивно увреждане, така и до психично разстройство.

Известният журналист и политически консултант Тимур Валеев, определя психическото състояние на „гения на човечеството“ като тежка параноя. „Тиранинът изпитва страх и враждебно подозрение. Параноята е дълбоко в него. Агресията, която тя носи, Сталин проектира както върху близките си, така и върху напълно непознати. Параноята, подхранвана от безнаказаност, изисква нови и нови жертви, а броят им расте всяка година“, пише Тимур Валеев и констатира, че колкото по-силен е страхът на диктатора, толкова повече жертви има.

В статията си Валеев припомня, че световноизвестният невролог и психиатър академик Владимир Бехтерев, директор на Института за мозъка тогава, е поканен да посети Сталин, който страда не само от прогресивно изсъхнали ръце, но и от безсъние. Случва се на 23 декември 1927 г. Ден по-късно академикът умира.

„Внезапната му смърт и бързата кремация водят до огромен брой конспиративни теории“, пише журналистът и представя двете версии затова как обкръжението на Сталин разбира за поставената от Бехтерев диагноза. Едната е, че самият той е казал на лекарите на вожда, че Сталин страда от тежка параноя. Втората е, че по време на конгреса, в който участва същия ден, произнася фразата: „Току-що прегледах един параноик с изсъхнали ръце.“

Докторът на историческите науки Невежин определя диагностицираната от известния психиатър Бехтерев параноя като един от най-типичните слухове. „Мнозина, особено на Запад, обясняват някои от действията на Сталин с шизофрения или параноя. Всъщност, документи няма. За диагнозата на Бехтерев знаем само по думите на потомците му. Бих искал да кажа, че параноята е много тежко заболяване, което прави невъзможно управлението на държавата.“

В книгата си „Умът на Сталин: Психоаналитично изследване“ проф. Даниел Ранкур-Лафериер изразява следното мнение: „Сталин може да не е бил параноик в психиатричния смисъл думата, но със сигурност е в психологическия. Той страда от параноично разстройство на личността. И затова свидетелства поведението му, но и обективни факти.“

Според Американската психиатрична асоциация критериите, които определят наличието на параноя, са съществуването на необосновани подозрения, че околните искат да наранят, измамят или използват, липсата на доверие, убеждението, че казаното ще бъде използвано срещу човека.

>>>Гениалният Моцарт и болестите, които са част от живота му

От края на 20-те години властта на Сталин е абсолютна, култът към личността му се превръща в част от обществения живот и вождът се почита почти като божество.

След края на Втората световна война страната е разтърсена от поредица публични процеси. Сталин не вярва на никого, вижда навсякъде заговори, убеден е, че всички около него са предатели. Следва саморазправа. Съзнателни убийства на „враговете“ - известни партийни функционери и интелектуалци и техните близки. Делото срещу лекарите, за което се подготвят от 1952 г., но започва реално няколко месеца преди смъртта на диктатора през 1953-а, е свързано с „странната форма на съветския антисемитизъм“, както го определят мнозина от изследователите. Но това е една от най-зловещите кампании на Сталин.

Тя започва със статия във вестник „Правда“, която обвинява водещи професори по медицина в предателство и в това, че заедно с американското разузнаване и световната организация за подпомагане на евреите извършват убийства на съветски лидери и военни командири. Смъртта на Сталин предотвратява масовото и публично убийство, което се подготвя. Делото бива прекратено, а онези от лекарите, които оцеляват, биват реабилитирани.

Смъртта на Сталин

На 1 март 1953-а Сталин не излиза от стаята си дълго време. Никой не смее да влезе и да провери какво се случва. Едва в 22 часа вечерта, когато носят пакет с документи от Централния комитет на партията, един от охранителите влиза.

Сталин лежи на пода по пижама в локва от урината си. Диша учестено. Преместват го на дивана. В стаята влизат и излизат представители на висшите ешалони на властта. Чудят се какво да направят, защото се страхуват да не се окаже леко заболяване или пък тест от страна на лидера им, за да разбере кой от всички тях се стреми да заеме мястото му. Затова викат лекари вечерта на 2 март.

Диагнозата поставя кардиологът проф. Павел Лукомски и тя е масивен инсулт. Назначава лечение, макар да знае, че вождът е обречен. Сталин не идва в съзнание. Но на 5 март минути преди да издъхне отваря очи.

Дъщеря му Светлана Алилуева описва злокобната картина: „Изведнъж отвори очи и огледа всички. Беше ужасен поглед – или луд, или ядосан и пълен с ужас пред смъртта и пред непознатите лица на лекарите. Изведнъж вдигна лявата си ръка – или я насочи някъде нагоре, или ни заплаши всички. Жестът беше неразбираем, но заплашителен. В следващия момент душата избяга от тялото.“

И това е краят.

Разпространяват се слухове, че Сталин е отровен, но това не отговаря на истината. В доклада от аутопсията се посочва ясно, че смъртта е предшествана от мозъчен кръвоизлив, който е резултат от хипертония и атеросклероза. Сталин умира от сърдечна и дихателна недостатъчност. В документа пише, че „пациент номер едно“ получава мозъчен кръвоизлив в 18,30 часа на 1 март 1953 г.

Разсекретяването на документа слага край на конспиративните теории. Въпреки това, съществуват и възможните въпроси. Какво би било, ако охраната не беше изчакала толкова време, за да влезе в стаята? Какво ако гоненията срещу водещи лекари в СССР не бяха създали недоверие и не бяха възпрепяствали намесата им в случая, още в първите часове? Светът би бил едно доста по-различно място.