Имунофлуоресценция и зараждане на имунофлуоресцентната микроскопия

От 11.10.1942г.

По време на семинар през 1942 година Албърт Куунс смирено споменава, че часът на употребата на флуоресцентни антитела е настъпил. Почти 70 години след провеждането на първите оптити, извършени чрез имунофлуоресценция Куунс и неговите колеги публикуват първия доклад, описващ употребата на флуоресцентните антитела. Благодарение на това имунофлуоресцентното оцветяване се превръща в крайъгълен камък в клетъчната биология.

Идеята антителата да станат видими е обмисляна, за да се визуализира група ахемолитични стрептококи в нодули на Aschoff. Първоначално Куунс се стараел да повтори работата, постигната от Джон Мараск, който успешно модифицирал антитела със специален оцветяващ препарат (без да се нарушава способността им да участват в реакции антиген-антитяло). За съжаление тези оцветени антитела били твърде бледи, за да бъдат засечени в разредените разтвори, които се използвали по това време. Куунс е принуден да прибегне към флуоресцентното съединение на антрацена, известно като anthracence isothiocyanate. Той успява да получи яркооцветени флуоресцентни антитела, които могат да аглутинират определени бактерии. Това показва, че процесите на конюгация не се отразяват на способностите за свързване на антителата. Когато Куунс тества флуоресценцията в човешки тъкани, установил че тяхната автофлуоресценция е еднаква с тази на антрацена.

Куун и неговите колеги успели впоследствие да синтезират флуоресцеин, известен още като флуорофор. Този вид флуоресцеин може да се конюгира с протеините и има химичното наименование флуоресцин изоцианат.
Благодарение на съдействието на Куун с колеги от Университета "Харвард" се синтезира и съединение, известно като anti-рneumococcus strain 3 serum. То е получено от смесването на антисерум и флуоресцин изо-цианат, разтворен в диоксан, в буферна среда от физиологичен разтвор и натриев карбонат при pH 9.0.

Когато Куун и неговите колеги вече са усъвършенствали възможността да наблюдават оцветените проби, което дава началото на флуоресцентната микроскопия. Благодарение на нея следват много подобрения в областта на науката, каквито специализираните микроскопски лещи, камерите и флуорофори, които не покриват светлинния спектър. Резолюцията на микроскопите позволява наблюдение не само на тъканите, изградени от техните съставни клетки. Става възможно наблюдението и на най-малките клетъчни органели и включения.

Статията е част от историята на:

• История на микроскопа