Времева линия, водеща до създаването и развитието на микроскопа

От 14.12.1000г.

За създаването и развитието на микроскопа съществуват няколко предпоставки, свързани хронологично. Те включват употребата на различни нововъведения, които могат да бъдат определени като предшественици на микроскопа, защото тяхната основна функция е многократното увеличение на различни предмети. Откриването на микроскопа и неговото усъвършенстване дава нов тласък за развитието на медицинските и технологичните изследвания и появата на нови материали и продукти. 

Времевата линия, касаеща създаването и развитието на микроскопа е следната:

1. Около1000 сл.Хр. става ясно, че доближаването на стъклена сфера пълна с вода увеличава размерите на даден наблюдаван предмет. Необходимо е да се постави над материала, който ще се чете.

2. Около 1284 година италианецът Салвино Дармате (Salvino D'Armate) изработва първите очила за четене.

3. През 1590 година занимаващите се с изработка на стъкла за очила Закарияс Янсен (Zaccharias Janssen) и Ханс Янсен (Hans Janssen) експериментират с няколко лещи. Поставят ги една над друга в началната част на тръба. Прави им впечатление, че поставените обекти за наблюдение изглеждат значително по-големи. Изобретението им се превръща в основоположник на микроскопа и телескопа.

4. Английският физик Робърт Хук публикува своят труд, наречен "Микрография" ("Micrographia") през 1665 година.

5. През 1674 година Антон ван Льовенхук конструира прост микроскоп, имащ само един обектив, за да изследва кръв, дрожди, насекоми и други малки обекти. Льовенхук е първият човек описал бактерии. Той съумява да шлифова и полира микроскопските обективи, което позволява на кривините в тях да направят микроскопското увеличение до 270 пъти. Това са най-добрите лещи по това време.  

6. През 18-ти век техническите нововъведения подобряват наличните микроскопи, а микроскопията се популяризира сред учените. Лещите, съчетаващи в действието два типа стъкло намаляват "хроматичният ефект", който е от разликата в пречупването на светлината.

7. През 1830 година Джоузеф Джаксън Листър намалява сферичната аберация или т.нар "хроматичен ефект". Демонстрира, че чрез употребата на няколко слаби лещи, поставени на определени разстояния се постига по-добро увеличение, без изображението да бъде замъглено. Ученият създава прототип на съвременния микроскоп.

8. През 1872 година Ернс Абе (Ernst Abbe) извежда математическа формула, наречена "Abbe Sine Condition". Чрез изчисления, извършени по нея постигането на максимална резолюция при производството на микроскопи става възможно.

9. През 1903 година Ричард Ейзсаймънди разработва фазово-контрастен микроскоп, чрез който могат да се проучат обекти под светлина с различна дължина на вълната. За изобретението си  спечели Нобелова награда за химия през 1925 година.

10. През 1932 Фриц Зернике изобретил фазово-контрастен микроскоп, който позволява изследването на безцветни и прозрачни биологични материали, за което печели Нобелова награда за физика през 1953 година.

11. През 1931 Ернст Руска разработва електронен микроскоп. По-късно печели Нобелова награда за физика през 1986 година. Електронните микроскопи позволяват да се различат обекти с диаметър по-малък от този на атомите.

12. През 1981 година Герд Бининг и  Хайнрих Роърър изобретил сканиращия тунелен микроскоп,  даващ триизмерни изображения на обектите на атомно ниво. Бининг и Роърър спечелят Нобелова награда за физика през 1986 година. Мощният сканиращ тунелен микроскоп е най-силният микроскоп по това време.

Статията е част от историята на:

• История на микроскопа