Историята на преживялото ужасите на Аушвиц семейство Овиц

От 1944г. до 1945г.

По време на Втората световна война хората с физически и психически увреждания, живеещи в окупираните от Третия райх територии, живеят под постоянна смъртна заплаха. Това е следствие от ужасяващата програма Акция Т4, която има за цел да евтаназира насилствено всички хора с родилни дефекти. Според официалната статистика, изготвена след края на унищожителния конфликт, жертви на акцията стават около 300 000 души от цяла Европа.

Хората с генетични дефекти, засягащи ръста, са една от основните мишени на Акция Т4. През 40-те години на 20-ти век всички мъже и жени с необичайно нисък ръст са наричани джуджета. За тях се смятало, че са дефектни ли в най-добрия случай - странни. Затова джуджетата били принудени да работят като акробати, циркови артисти или улични изпълнители.

Семейство Овиц са румънска театрална трупа, състояща се от 12 члена, 7 от които имат необичайно нисък ръст. Освен генетичната мутация, родът спада към етническото семейство на немските евреи. Когато нацисткото влияние се разпростира в родината им, цялата трупа е арестувана и изпратена в концентрационния лагер Аушвиц.

Преди трагичното събитие семейството се издържа чрез изнасяне на улични представления. Те пътуват непрекъснато из Румъния, Унгария и Чехословакия под името „Трупата на лилипутите“. Артистите играят най-различни сцени и скечове, като репертоарът им е разнообразен и включва диалози на руски, немски и еврейски.

На 12 май, 1944 трупата е арестувана от войскова част на SS. Актьорите с нормален ръст са екзекутирани през първите часове на престоя си в концентрационния лагер. Членовете на семейството, при които се наблюдава изразена генетична мутация, са оставени живи, за да може медиците в Аушвиц да изследват техния недъг, преди да бъдат вкарани в газовата камера.

Точно преди екзекуцията остатъците от семейство Овиц са спасени от смъртната си присъда от неизвестен мъж, който има известен авторитет в лагера. Оказва се обаче, че кошмарите за ниските артисти тепърва започва, тъй като техният „покровител“ е самият Менгеле, известен още като Ангелът на смъртта. Зловещият медик е известен с нездравия си интерес към хора с генетични увреждания или особености, по-специално към близнаци и джуджета. Затова румънските пленници не били екзекутирани, а откарани в неговата лична лаборатория.

Перла Овиц, която записва спомените си след войната, разказва за ужасните си преживявания в ръцете на Ангела на смъртта. Първоначално семейството е настанено в самостоятелна обща килия, като на артистите било позволено да запазят собствените си дрехи. Главите на пленниците не били обръснати, тъй като Менгеле има нужда от разнообразен генетичен материал за своите изследвания.

Макар на пръв поглед престоят на семейство Овиц да не изглежда толкова кошмарен, колкото други разкази на оцелели от Аушвиц евреи, артистите всъщност са подлагани на ежедневни мъчения. Те са третирани като аномалии и от всички членове на рода бил извлечен костен мозък, от устите им са извадени зъби, а от косите им са откъсвани цели кичури. Тази процедура се повтаря многократно, тъй като Менгеле и другите медици от Аушвиц имат нужда от пресни ДНК носители.

Други ужасни процедури включват болезнени гинекологични изследвания на матките на жените от рода Овиц, както и даване на ежеседмични кръвни проби, които самият Ангел на смъртта извлича. В програмата е включено и 18-месечно бебе, което представлява голям интерес за тиранина, тъй като има ясно изразени генетични особености, засягащи ръста, а е дете на високи родители.

Освен принудителното участие в болезнените експерименти на Менгеле, семейството трябва да забавлява всяка вечер охранителите на лагера, като изпълняват скечове от репертоара си. По време на представлението артистите са унижавани от немските войници, а понякога дори бити или събаряни в калта. Никой от началниците в лагера нямал нищо против нощното забавление на пазачите…

През януари, 1945 всички затворници в Аушвиц са освободени. Оцелелите представители на рода Овиц са изпратени в Израел, където продължават да се занимават с театър. Последният член на семейството, преживял ужасите в концентрационния лагер умира от естествена смърт през 2001-ва година.

Редактор: Георги Динев