Хипотези за произхода на сифилиса и връзката между Колумб и болестта

От 1492г.

В края на XV в. ужасяващо ново заболяване започва да се разпространява из цяла Европа. То се придвижва с впечатляваща скорост през Стария континент и оставя след себе си много жертви. Само за 5 години след първите регистрирани случаи сред войниците, наети от френския крал Шарл VIII да завладеят Неапол, то вече е овършало целия континент и дори е достигнало Северна Африка. Първите симптоми включват лезии (шанкър) в областта на гениталиите. След това болестта бавно се развива и преминава към още по-мъчителни фази. Заразените наблюдават как телата им се разлагат, покриват с обриви и образувания, докато те бавно полудяват. Жертвите си отиват от този свят деформирани и, меко казано, не на себе си.

Някои го наричат френската болест. На французите пък е известно като неаполитанската болест. Руснаците от своя страна хвърлят вината върху поляците. През 1530 г. италиански лекар написва епична поема за млад овчар на име Сифилус, който толкова разгневил бог Аполон, че той му изпратил обезобразяваща болест, която да го избави от красотата му. Именно този измислен овчар дава името на заболяването сифилис, от което и днес страдат милиони хора по света.

Както подсказват многото наименования, съвременниците на първата вълна от сифилис нямат представа откъде идва болестта. Наистина ли са виновни французите? Или е божие наказание, изпратено на земните тленни грешници?

Хипотези откъде се е появил сифилисът

От XVI в. насам човечеството е натрупало много повече знания за сифилиса. Вече знаем, че се причинява от спирална бактерия, наречена Treponema pallidum, и че тя може да бъде убита с антибиотици. За щастие съвременните лекари вече не третират заболяването с отровни и потенциално смъртоносни вещества като живак, както през Средновековието.

Въпреки това учени, антрополози и историци все още не могат да постигнат консенсус относно произхода на болестта. Колумб и развратните му моряци ли пренасят бактерията от Новия свят? Или е щастлива случайност, че първите случаи са регистрирани скоро след триумфалното завръщане на приключенеца в Стария свят? Вероятно сифилисът вече е присъствал сред населението, но лекарите от онова време едва са започвали да го различават от други обезобразяващи заболявания като проказата. Или може би болестта внезапно е увеличила честотата си в края на XV в.

Предколумбова хипотеза

Привържениците на предколумбовата хипотеза смятат, че не само сифилиса е широко разпространен в Стария и Новия свят, но и другите трепонемни заболявания като пинта, фрамбезия, ендемичен сифилис и бежел, които се причиняват от други видове бактерии, принадлежащи към същото семейство, към което принадлежи и бактерията Treponema pallidum. В Европа повечето от тези състояния погрешно са считани за проказа. Според тази хипотеза пинта възниква в афро-азиатската зона до 15 000 г. пр.н.е. при животните. Фрамбезията се появява вследствие мутации в пинта около 10 000 г. пр.н.е. и се разпространява по целия свят без американския континент. Ендемичният сифилис идва след селекцията на няколко трепонеми като следствие от климатичните промени, по-точно настъпването на сух климат, около 7000 г. пр.н.е. Около 3000 г. пр.н.е. сифилисът, предаван по полов път, възниква от ендемичния сифилис в Югозападна Азия заради по-ниските температури от следледниковата ера и се разпространява в Европа и останалия свят. В първите си варианти се проявява като леко заболяване, след това се влошава и претърпява няколко мутации в края на 15 в.

Доказателства за потвърждение на хипотезата се търсят сред материалите от археологически проучвания и по-специално в скелетите, намерени в древни некрополи. Късните фази на сифилиса причиняват значителни и ясно различими промени в структурата на костта, включително анормален растеж. За да докажат, че сифилисът вече се е прокрадвал из Европа още преди завръщането на Колумб, антрополозите трябва да идентифицират скелети с характерните за сифилиса лезии и да ги датират прецизно преди 1493 г.

Начинанието се оказва доста трудоемко. Откриването на хора, страдали от сифилис в Новия свят, е лесно: древните некрополи са пълни с тела, които датират още отпреди рождението на Колумб и са с явни следи от заболяването сифилис. Но в Европа човешките останки с подобни маркери отпреди времето на Колумб са изключително малко и датировката им е несигурна.

Проучване, публикувано през 2011 г., систематично сравнява европейските скелети по точни критерии за диагностика и датиране на кости. Никой от кандидатите не преминава и двата теста. Костта може да бъде увредена по толкова други начини – много тежки заболявания причиняват увреждания подобни на тези при сифилиса. Нещо повече, методите за датиране не са особено прецизни и могат да излъжат с няколкостотин години, особено ако индивидът е приемал храна, в която преобладава рибата и морските дарове. Морската храна съдържа по-стар въглерод от дъното на океана, който пречи на въглеродното датиране на костите. Във всички случаи неяснотите при анализа на костите правят невъзможно да се определи дали човешките останки едновременно предхождат Колумб и имат следи от сифилис. С други думи, съществуват много малко доказателства, които да подкрепят предколумбовата хипотеза. На този етап теорията, че Колумб и моряците му са пренесли сифилиса на борда на своите кораби е доста по-правдива.

Унитарна хипотеза

Някои автори е смятат за вариант на предколумбовата. Тя гласи, че трепонемните заболявания винаги са имали глобално разпространение. Според нея както сифилисът, така и невенерическите трепонемни болести са варианти на едни и същи инфекции, а клиничните разлики се проявяват заради географски и климатични вариации и степента на културно развитие на популациите в различните области. Тоест фрамбезия, пинта, ендемичният сифилис и венерическият сифилис се считат за адаптивни реакции на бактерията Treponema pallidum към промените в околната среда, културните различия и контакта между различните популации. В това отношение фрамбезията тръгва от Централна и Западна Африка, разпространявайки се към Иберийския полуостров посредством залавянето и продажбата на африканци като роби 50 години преди пътуването на Христофор Колумб. Фрамбезията, която е ендемична в Африка по това време, нямаше да се промени в страни с подобни климатични условия като тези в страните на произход, но щеше да се развие в ендемичен сифилис на места, където има по-сух и студен климат, където личната хигиена не е на високо ниво, и във венерически сифилис в онези райони, където населението е изградило цивилизовано общество и държи на хигиената.

Привържениците на унитарната хипотеза смятат за несъстоятелна теорията, че 44-та души от екипажа на Колумб и 10-та местни жители, докарани в Европа, могат да разпространят сифилиса в цяла Европа само за няколко години.

>>> Клинична патология на сифилис

Колумбова хипотеза

Колумбовата хипотеза е най-популярната и гласи, че екипажът от флота на Колумб е донесъл болестта при завръщането си от Америка през 1493 г. Тази теория се подкрепя от документи на испанските лекари Фернандес де Овиедо и Руй Диас де Исла, които присъстват в момента, когато пътешествениците пристигат. Първият лекар, изпратен от испанския крал Фернандо в Новия свят, потвърждава, че болестта, с която се е сблъскал за първи път в Европа, не е непозната на местните жители, които разполагали със сложни методи за лечение. Вторият лекар описва сифилиса като "неизвестна болест, досега невиждана и никога описана", която се появява в Барселона през 1493 г. и произхожда от о. Еспаньола, част от Галапагоските острови. Също така Рей Диас де Исла е този, който пише в ръкопис, че Пинзон де Палос, кормчията на Колумб, както и други от екипажа, вече са били заразени със сифилис при завръщането си от Новия свят.

Много несъгласни с колумбовата хипотеза се стремят да докажат съществуването на сифилис в Стария свят. Търсят специфични лезии върху скелетни останки, датирани преди пътуването на Колумб в Америка. Радиовъглеродното датиране заедно с няколко други съвременни метода за установяване на възрастта, както и по-внимателно изследване на такива кости доказват, че всички скелетни части със специфични луетични лезии са след 1492 г. Също така не всички проучени части от кости всъщност показват лезии от сифилис.

За разлика от Европа, американският континент предоставя ясни доказателства в подкрепа на съществуването на сифилис в предколумбовия период. Скелетните лезии, характерни за заболяването, които са идентифицирани в различни области, сочат за наличието на болестта в тези области преди Колумб да открие Новия свят. Радиовъглеродното датиране на костните фрагменти показа възраст от няколко хиляди години.

Разбира се, Treponema pallidum не е единствената бактерия стопаджия, която прекосява без билет Атлантическия океан заедно с Колумб. Но по-голямата част от трафика всъщност се осъществява в обратна посока: от Стария към Новия свят. Корабите на европейските изследователи и колонизатори пренасят морбили, едра шарка, бубонна чума и много други бактерии и вируси, които биват инфилтрирани в Новия свят и причиняват смъртта на стотици хиляди местни индианци. Сифилисът не е нито френско, нито полско заболяване. То може би е заболяването – и отмъщението – на двете Америки.

Статията е част от историята на:

• История на сифилиса