Каква е връзката между Колумб и сифилиса

От 1492г.

В края на XV в. ужасяващо ново заболяване започва да се разпространява из цяла Европа. То се придвижва с впечатляваща скорост през Стария континент и оставя след себе си много жертви. Само за 5 години след първите регистрирани случаи сред войниците, наети от френския крал Шарл VIII да завладеят Неапол, то вече е овършало целия континент и дори е достигнало Северна Африка. Първите симптоми включват лезии или шанкър (венерическо заболяване) в областта на гениталиите. След това болестта бавно се развива и преминава към още по-мъчителни фази. Заразените наблюдават как телата им се разлагат, покриват с обриви и образувания, докато те бавно полудяват. Жертвите си отиват от този свят деформирани и меко казано не на себе си.

Някои го наричат френското заболяване. На французите пък е известно като неаполитанската болест. Руснаците от своя страна хвърлят вината върху поляците. През 1530 г. италиански лекар написва епична поема за млад овчар на име Сифилис, който толкова разгневил бог Аполон, че той му изпратил обезобразяваща болест, която да го избави от красотата му. Именно този измислен овчар дава името на заболяването сифилис, от което и днес страдат милиони хора по света.

Както подсказват многото му наименования, съвременниците на първата вълна от сифилис нямат представа откъде идва болестта. Наистина ли са виновни французите? Или е божие наказание, изпратено на земните тленни грешници?

Според друга философска школа, не толкова ксенофобска и религиозна, истината е друга. През 1492 г. е извършено историческото морско пътешествие на Колумб до Новия свят. Две години по-късно италианските моряци започват да забелязват шанкър по гениталиите си. Възможно ли е Колумб да е донесъл заболяването в Европа като случаен стопаджия на борда на „Пинта“ или „Ниня“?

От XVI в. насам човечеството е натрупало много повече знания за сифилиса. Вече например знаем, че се причинява от спирална бактерия, наречена Treponema pallidum, и че тя може да бъде убита с антибиотици. За щастие съвременните лекари вече не го третират с отровни и потенциално смъртоносни вещества като живак, както през Средновековието.

Въпреки това учени, антрополози и историци все още не могат да постигнат консенсус относно произхода на заболяването. Дали наистина Колумб и развратните му моряци пренасят бактерията от Новия свят? Или е щастлива случайност, че първите случаи са регистрирани скоро след триумфалното завръщане на приключенеца в Стария свят? Вероятно сифилисът вече е присъствал сред населението, но лекарите от онова време едва са започвали да го различават сифилиса от други обезобразяващи заболявания като проказата. Или може би болестта внезапно е увеличила честотата си в края на XV в. Колумбовата хипотеза настоява, че именно Колумб и екипажът му са виновни за разпространението на сифилиса, докато предколумбовата хипотеза твърди, че истината се крие по-назад в историята.

Голяма част от доказателствата и за двете теории се търсят сред материалите от археологически проучвания и по-специално в скелетите, намерени в древни некрополи. Късните фази на сифилиса причиняват значителни и ясно различими промени в структурата на костта, включително анормален растеж. За да докажат, че сифилисът вече се е прокрадвал из Европа, още преди завръщането на Колумб, антрополозите трябва да идентифицират скелети с характерните за сифилиса лезии, и да ги датират прецизно преди 1493 г.

Начинанието се оказва доста трудоемко. Откриването на хора, страдали от сифилис в Новия свят, е лесно: древните некрополи са пълни с тела, които датират още отпреди рождението на Колумб, и са с явни следи от заболяването сифилис. Но в Европа, човешките останки с подобни маркери отпреди времето на Колумб, са изключително малко и датировката им е несигурна.

Могат ли тези 50-ина скелети да решат спора за произхода на сифилиса? С толкова малко на брой екземпляри е трудно да се идентифицират скелети със сифилис. Костта може да бъде увредена по толкова други начини – много тежки заболявания причиняват увреждания подобни на тези при сифилиса. Нещо повече, методите за датиране не са особено прецизни и могат да излъжат с няколкостотин години, особено ако индивидът е залагал на диета, богата на риба.

Проучване, публикувано през 2011 г., систематично сравнява европейските скелети по точни критерии за диагностика и датиране на кости. Никой от кандидатите не преминава и двата теста. Във всички случаи неяснотите при анализа на костите правят невъзможно да се определи дали човешките останки едновременно предхождат Колумб и имат следи от сифилис. С други думи, съществуват много малко доказателства, които да подкрепят предколумбовата хипотеза. На този етап теорията, че Колумб и моряците му са пренесли сифилиса на борда на своите кораби, е доста по-правдива.

Разбира се, Treponema pallidum не е единствената бактерия стопаджия, която прекосява без билет Атлантическия океан заедно с Колумб. Но по-голямата част от трафика всъщност се осъществява в обратна посока: от Стария към Новия свят. Корабите на европейските изследователи и колонизатори пренасят морбили, едра шарка, бубонна чума и много други бактерии и вируси, които биват инфилтрирани в Новия свят и причиняват смъртта на стотици хиляди местни индианци. Сифилисът не е нито френско, нито полско заболяване. То може би е заболяването – и отмъщението – на двете Америки.

*Материалът е свободен превод на научната публикация на Катрин Райт „The Revenge of the Americas“, спечелила награда за най-добър научен труд в конкурса Wellcome Trust science writing през 2013 г.

по статията работи: Величка Мартинова