Как чумната пандемия от XIV век налага карантината в медицинската практика
От 1347г.
Знаете ли, че жълтото знаме се използва за пръв път в историята, за да се обяви карантина срещу болестта жълта треска? Практиката да се ползват флагове, които сигнализират налагането на изолация на болните от инфекциозни заболявания, не е наложена в далечното минало (за пръв път такова знаме е използвано през 19 век). В древните общества карантината е прилагана често като мярка за превенция на заразните болести.
Карикатурата е предоставена на "Oxford University Press" от д-р Тиодор Е. Удуорд, преподавател в "University of Maryland School of Medicine".
Някои от най-ранните исторически източници, описващи тази стратегия за защита от зарази, могат да се открият в Стария Завет. В книгата „Левит”, глава 13, се твърди, че всеки болен от проказа е нечист до края на живота си и трябва да живее извън населените места. Глава 5 от книгата „Числа”, напомня за задължението да се прогонват всички, които страдат от кожни заболявания и гнойни възпаления.
Никъде в тези древни исторически източници не е споменат терминът "карантина". Как тогава изолацията на болните от здравите става част от съвременната медицина? Отговорът на този въпрос е обвързан с историята на Черната смърт в Европа. В следващите редове ще ви разкажем как започва да се прилага принудителното разделяне на заболели и здрави, за да се избегне разпространението на смъртоносната чумна инфекция.
В средата на 14-ти век, болестта бушува в Европа на приливи и отливи. След като поразява южната част на Стария континент през 1347 г., заразата се разпространява бързо в Англия, Германия и Русия. Този процес отнема само 3 години. За това време (до 1350 г.) една трета от европейското население загива.
Негативното въздействие на пандемията от чума води до внедряването на екстремни мерки за контрол на инфекцията. През 1374 г. Бернабо Висконти (военноначалник и владетел на Милано), обявява, че всяко лице, заболяло от Черната смърт, трябва да се изведе извън града, за да умре или да се възстанови от заразата.
Подобна стратегия е приложена и в оживеното средиземноморско пристанище на Рагуса (днешен Дубровник). След появата на чумата, главният лекар в града - Якоб от Падуа - съветва да се обособи място за болните, което е разположено извън пределите на населеното място. Така според него и местните граждани, и пристигащите, които идват да търсят лек и спасение, ще получат медицински грижи.
Препоръките на Якоб от Падуа вероятно са вдъхновени от ранна медицинска теория, обясняваща разпространението на заболяванията. Тя препоръчва отделянето на здравите от болните. За съжаление, тези мерки имат съвсем скромен ефект. Това принуждава Великия съвет на мъдреците да предприеме по-радикални мерки, за да предотврати разпространението на епидемията.
Любопитен факт: Великият съвет на Венеция – на латински: "Consilium Sapientium" ("Съвет на мъдреците") е италиански политически орган, действал между 1172 и 1797 г. Участниците в него провеждат заседания в специална зала в двореца "Palazzo Ducale". Членството във Великия съвет се унаследява сред представителите на патрицианските семейства, записани в Златната книга на венецианската аристокрация. Древната организация има правото да създава закони. |
През 1377 г. Великият съвет приема налагането на период от 30-дневна изолация, наречена "Трентино". Четирите принципа на този закон са следните:
- гражданите или посетителите от съседни области да не се допускат до Рагуса, докато не приключи принудителната едномесечна изолация;
- никой от Рагуса не може да преминава извън зоната на изолация, при условие, че е решил да остане там;
- лицата, които не са официално назначени от Великия съвет, нямат право да се грижат за болните (на търговците също не е разрешено да доставят храна на пострадалите от болестта);
- хората, неспазващи тези правила, ще бъдат глобени и изолирани за един месец.
По всичко личи, че тази мярка има успех, защото през следващите 80 години подобни закони влизат в сила в Марсилия, Венеция, Пиза и Генуа. По-късно периодът на изолация се удължава - от 30 на 40 дни, а думата "Трентино" се заменя от "Карантино" (терминът произхожда от италианската дума "quaranta" – четиридесет).
Не може да се даде точно обяснение каква е причината за промяна на периода на изолация (от 30 на 40 дни). Някои автори предполагат, че корекцията е наложена, защото един месец не е достатъчен за предотвратяване разпространението на чумата. Други смятат, че тя е свързана с религията (християните спазват 40-дневен пост). Трети са на мнение, че периодът касае други библейски събития (Потопът, престоят на Мойсей в планината Синай, лутането на Исус в пустинята).
Не е изключено четиридесет дневната изолация да е наложена и по примера на древногръцката доктрина за "критичните дни". Според нея заразните заболявания се развиват в рамките на 40 дни след проявата на първите симптоми.
Точната причина за налагането на промяна в продължителността на изолацията на болните едва ли ще бъде разкрита. Въпреки това основната идея заразените да се отделят от здравите е заложена и в съвременната карантина.
По статията работи: Виктория Милова
Статията е част от историята на:
Библиография
Източник:
1. https://academic.oup.com/cid/article/35/9/1071/330421?searchresult=1
2. https://en.wikipedia.org/wiki/Great_Council_of_Venice
Снимка: fischundfleisch.com
Коментари към Как чумната пандемия от XIV век налага карантината в медицинската практика