Киприановата чума и опустошението, което нанася на Римската империя

От 250г. до 270г.

Акценти

Киприановата чума, наречена на св. Киприан, епископ на Картаген, който описва епидемията като знак за края на света, избухва в Етиопия през 250 г. сл.н.е. През следващата година болестта достига до Рим, като в крайна сметка се разпространява в Гърция и дори в Сирия. Епидемията продължава почти 20 години. Според сведенията, в разгара й броят на жертвите в Рим възлиза на 5000 души на ден.

Изследователите смятат, че постоянните войни в онзи период спомагат доста за разпространението на мора. Тогава империята е атакувана от германските племена, навлизащи в Галия, и от партите, нападащи Месопотамия. Отделно тежки условия като глад, наводнения или суша допълнително мъчат населението и допринасят за опустошението.

Каква болест се крие зад Киприановата чума

Чумата носи името на Киприан, тъй като неговите наблюдения върху болестта до голяма степен са единственият източник, запазен до наши дни. Епископът на Картаген пише за епидемията в пълни подробности в труда си De Mortalitate ("За смъртността"). От него научаваме, че болните са имали пристъпи на диария, непрекъснато повръщане, треска, глухота, слепота, парализа на краката и стъпалата и ред други нелицеприятни симптоми. Според езичниците ужасното страдание е наказание от боговете, което не е необичайно тълкуване за предхристиянската или раннохристиянската епоха. На по-късен етап вече редица учени и историци търсят алтернативни обяснения.

Идентифицирането на болести от древния свят винаги е било трудна задача за учените предвид състоянието на медицината през този период от историята на човечеството. Въз основа на оцелелите разкази болестта е силно заразна, предавана както чрез пряк, така и чрез индиректен контакт, включително чрез дрехите. През вековете учените предполагат редица възможни причини за епидемията, която опустошава Римската империя през III век – бубонна чума, тиф, холера, едра шарка, морбили и антракс. Липсата на определени признаци обаче елиминира много от тези ранни предположения, като например бубонната чума. Различните симптоми подсказват за може би комбинация от заболявания, като не бива да се изключват дори менингит или остра бациларна дизентерия. Кайл Харпър излага в своята книга "Пандемии и пасажи към късната античност" теорията, че източник на Киприановата чума може да е вирусна хеморагична треска, вероятно ебола.

Откриването на погребалния комплекс Харва в Луксор, Египет, през 2014 г. представлява потенциален пробив. Установено е, че са правени опити да се спре разпространението на заболяването чрез покриване на труповете с вар – вещество, използвано в древността като дезинфектант, както и изгаряне на телата. Опитите да се извлече ДНК от останките обаче се оказват безполезни, защото климатът в Египет не позволява запазването на ДНК, а това значително намалява шанса за откриване на убедително доказателство за действителната болест, която опустошава Римската империя преди близо 1800 години.

>>> Неразкритата загадка на Атинската чума

Ударът върху империята, който нанася болестта

Епидемията от средата на III век предизвиква политически, военни, икономически и религиозни катаклизми. В допълнение към хилядите хора, умиращи на ден в Рим и в районите в непосредствена близост, епидемията отнема живота на двама императори – Хостилиан през 251 г. и Клавдий II Готски през 270 г. Годините между тяхното управление се характеризират с политическа нестабилност заради борбата на кандидатите за трона да го задържат. Липсата на някой, който заслужено да води империята, и намаляването на войниците оказват пагубно влияние върху състоянието й и върху способността й да парира външните атаки. Заради болестта и смъртта, която заболяването носи, хората изоставят земеделската земя и това води до рязко намаляване на селскостопанската продукция.