Неразкритата загадка на Атинската чума

От -430г. до -427г.

Акценти

›Как Тукидид описва болестта

›Коя болест се крие зад Атинската чума

През втората година от Пелопонеската война – 430 г. пр.н.е., Атина е нападната от неизвестна болест. Тя ще продължи да върлува през различни периоди в Древна Гърция и Средиземноморието, докато не изчезне през 426 г. пр.н.е. Епидемията идва от Африка – на юг от Сахара, минава през Египет и Либия, по Средиземно море отива в Персия и в Гърция.

"Входът", през който болестта минава, е пристанището в Пирея. Тя е описателно отразена от древния историк Тукидид заедно с войната между Атина и Спарта. Според специалистите през периода, през който епидемията върлува, загива повече от една трета от населението, наброяващо тогава 250 000-300 000 души. Различните сведения, които са оцелели до наши дни, показват, че Атинската чума е най-смъртоносна в цялата история на Древна Гърция.

Как Тукидид описва болестта

Описвайки конфликта между Атина и Спарта в своя труд "История на Пелопонеската война", Тукидид отделя специално място в него на симптомите на нападналото неговите съвременници заболяване и наречено от него "чума". Самият автор също търпи техните поражения, но остава жив. В началото на своя разказ Тукидид пише: "Ще дам изявление за това какво е било, за да може хората да са запознати, в случай, че някога болестта се завърне". Древният историк описва как заболяването прогресира при своите жертви след появата на първите симптоми: "Хората в добро здраве внезапно започнаха да проявяват странни признаци като топлина в главата, зачервяване и възпаление в очите и вътрешните органи. Симптомите включват кихане и дрезгав глас преди болестта да атакува белите дробове, причинявайки тежка кашлица, и стомаха, предизвиквайки повръщане и силни спазми". Той продължава с разказ за пациенти, които вдигат толкова висока температура, че махат своите дрехи и дори се потапят в студена вода. Друг характерен показател е непрестанната жажда, която изпитват болните, която не може да бъде утолена колкото и течности да са изпили. Голяма част от хората трудно заспиват, изпитват постоянно безпокойство. Много от заразените умират след 7-9 дни след проявата на първите симптоми.
След тези първоначални признаци, идват по-тежки като тежка диария и кръвоизливи, които предхождат смъртта им. Пациентите, които изтърпяват първоначалните симптоми и оцеляват след тях, се борят с тежки последствия като слепота, обезобразяване на гениталии, на пръстите на ръцете и краката (има голяма вероятност и да останат без тях), загуба на памет. На Тукидид му прави впечатление, че птиците и животните, които обикновено се хранят с човешка плът, избягват тази на починалите от чумата или после умират, след като са я яли.

Коя болест се крие зад Атинската чума

И до днес няма категорично доказателство, а може би и никога няма да има, каква болест всъщност се крие зад Атинската чума. Историците все още не могат да установят точния източник на епидемията. Поради използването на думата "чума" от Тукидид някои предполагат, че става въпрос за огнище на бубонна чума, причина за Черната смърт през XIV век. Никъде в текста на "История на Пелопонеската война" обаче не се споменава най-известният симптом на бубонната чума – подути лимфни възли. Древният историк няма медицинско обучение и затова не посочва кое заболяване е причинило толкова смъртни случаи. Той представя симптомите, последиците от протичането на болестта и реакциите на хората към нея. Тукидид споменава, че лекарите прилагат най-различни лечения и лекарства, но без успех. Също така по думите на писателя може да се направи извода, че заболяването е заразно, защото именно лекарите са едни от първите жертви на "чумата" заради близкия им контакт с болните. Поради обстоятелствата около Пелопонеската война мнозина предполагат тогава, че водата в местните кладенци е отровена, защото са покосени дори мъже в цветущо здраве.

От писмените свидетелства на Тукидид става ясно, че появилата се болест в Атина е непозната на лекарите и жителите. Затова той толкова подробно я описва, за да могат да я разпознаят в бъдеще, ако отново възникне.

Изследователите от десетилетия изказват предположения кое е заболяването, което донася масова смърт на атиняните. Най-често теориите се въртят около едра шарка, тиф, морбили, коремен тиф, бубонна чума или комбинация от няколко. Симптомите, които описва Тукидид и са най-често срещаните, са слепота, гангрена, диария, треска, кихане, загуба на паметта и жажда. Самият той се разболява и разказва, че внезапно започват болки в главата, възпаление на очите и гърлото, треска. Впоследствие се развива силна кашлица, дрезгав глас и кихане. Крайната фаза включва генерализиран обрив, повръщане, некроза, диария и загуба на зрението.

Първоначално като най-вероятните заболявания, криещи се под наименованието Атинска чума, се смятали едрата шарка, тиф или бубонната чума. През годините различни изследователи развенчават някои от тях. Например Джон Ф. Д. Шрусбъри, професор бактериолог от Университета в Бирмингам, твърди, че болестта нападнала древните атиняни не е възможно да е едра шарка, тъй като при нея хората няма да са в състояние да стават от леглата си, докато Тукидид пише точно обратното - болните можели да се движат и дори влизали в студена вода, за да облекчат треската си. Освен това историкът не споменава за болки в гърба, които са характерни за ранния етап на едрата шарка.

Тифът също отпада заради липсата на доказателства за напаст от плъхове в Атина, които пренасят бълхи, както и няма данни жителите да са живели в мизерия и мръсотия и да не спазвали елементарна хигиена. Също така разболяването от тиф може да доведе до глухота, а не до слепота, каквато се наблюдавала при болните.

Бубонната чума също е отхвърлена заради недостатъчно доказателства за наличие на черни плъхове, пренасящи бълхи, носещи чумния микроб Yersinia pestis. И белодробната чума не съвпада с описаните от Тукидид симптоми - в неговото описание не присъстват кашлица или плюене на кръв.

Морбили

Според Д. Л. Пейдж и неговата статия "Описанието на Голямата чума в Атина от Тукидид" (1953 г.) вероятно атиняните са заразени с морбили. Неговото предположение се основава на две описания в разказа на древния историк. Първото включва термини, описващи болни, които могат да се движат в началната фаза на заболяването. Също така не се споменава дизентерия или състояния като кома и делириум. На база на превода на гръцките термини и речника, използван от Тукидид, става ясно, че болестта възниква внезапно и достига пика си в рамките на 7-9 дни. Ако болният оцелее, започват оплаквания като лезии по червата и диария, последвани от загуба на паметта, гангрена и слепота. Според Пейдж морбили е много възможен източник заради приликата между съвременни описания на епидемия от болестта и описаното от Тукидид.

>>> Клинична патология на морбили

Мораво рогче

През годините се появяват противоречиви заключения и няма надежда учените да стигнат до някакъв консенсус по отношение на това какво е причинило смъртта на толкова много хора в Атина. П. Салуей и У. Дел в труда си "Чумата в Атина" продължават спора за природата на болестта. Те обръщат внимание на по-специфичните симптоми, споменати от Тукидид. Факт е, че той изброява множество признаци, които насочват към широк спектър от възможни източници. Особено интересно е, че животните и птиците пострадали при контакт със заразените човешки тела.

Дел и Салуей обръщат внимание на водата и храната като потенциални източници на заболяването. Водата отпада, тъй като войниците, участващи в Пелопонеската война и които са далеч от Атина, също се разболяват. Затова като вероятен виновник остава зърното. Известно е, че т.нар. мораво рогче, независимо дали в малки или големи количества, може да засегне едновременно голям брой хора. Първоначалните симптоми на отравяне с тази гъбичка (ерготизъм) са депресия, блед цвят на кожата, изпотяване и болки в корема със спазми, студени крайници и болки във врата. На по-късен етап се появяват безсъние, крампи и усещане за вътрешно парене в краката. В най-напредналата фаза моравото рогче провокира гангрена, делириум, тежка диария, конвулсии, мехури по краката и ръцете, съпътствани от големи лилави оцветявания, каквито се наблюдават и при пострадалите от Атинската чума. Войната води до прекъсване на обработването на земите и до унищожаването на реколтата, което може би довежда до внасяне на заразени с гъбичката брашно и зърно от Атика или Тракия.

Сап

Други изследователи предлагат нова теория за това каква болест може да е била Атинската чума. Клифърд Х. Еби и Харолд Д. Евджен в "Чумата в Атина: Ново гребло в мътни води" предлагат друг подход към разгадаването на мистерията. Двамата издирват болест, която вече не се среща сред европейското и американското население, но симптомите й съвпадат с описаните от Тукидид.

Изследователите се насочват към твърдението на историка за отказа на птици и животни да се хранят с тленните останки на починалите, а тези, които яли, се заразили. Последното се отнася предимно за кучето и консултацията с ветеринари потвърждава, че болестта сап може да е търсеното заболяване. Тя се среща и при хората, и при четирикраките им приятели, предизвиква треска, обрив, лезии, кашлица, секрети от очите и носа, септицемия (гнойна инфекция на кръвта вследствие навлезли микроорганизми) и накрая смърт. Според Аристотел сапът е съществувал през IV в. пр.н.е.

Заболяването е характерно предимно за мулета и коне, но хората също се заразяват посредством назален секрет от животното или чрез заразена вода. С помощта на капчиците, които излизат след кихане или кашляне човек може да предаде болестта на други хора. Обяснението на Еби и Евджен е, че по време на войната са се ползвали много коне и мулета и само малка част от тях да са били заразени, са достатъчни за възникването на епидемия.

Едра шарка

Концепциите и интерпретациите на изследователите относно мора в Атина се влияят от езика и превода, защото прецизността на термините и точното значение на думите дават своето отражение при формирането на диагнозата. На тази база стъпват Робърт Дж. Литман и М. Л. Литман в "Атинската чума: едра шарка". Те твърдят, че болестта, нападнала древните гърци тогава, е вариола. Въз основа на симптомите, които описва Тукидид, авторите премахват всяко заболяване, което не е заразно и създава имунитет. Взимат предвид това, че признаците, най-вече незначителните, се изменят от едно огнище на следващо, както и че не всички симптоми се проявяват при всеки. Ако има вторични инфекции, например пневмония, те могат да подведат неспециалиста, какъвто е древният историк, и той да ги смята за първични симптоми.

Доводите на Литман се състоят в следното - различните форми на чумата, ерготизъм и коремен тиф отпадат като заподозрени, защото Тукидид не пише за забелязани бубони на слабините или подмишниците, а натравянето с мораво рогче не е инфекциозна болест. Авторите премахват също и тифа и морбили, тъй като обривът, характерен и за двете заболявания, не съвпада с описанието на историка, което включва рани и мехури. Освен това пъпките при едра шарка поразяват долните и горните крайници, което не е типично за тифа и морбили. Също така Тукидид споменава за появата на слепота като следствие от болестта, поразила атиняните. Тя се среща при вариолата, но не и при другите две заболявания. Загубата на паметта, описана от древния автор, внася известно объркване, но може да бъде обяснена с енцефалит, който е възможен при едра шарка. Липсата на информация от страна на Тукидид относно наличието на белези като трайна последица от вариола може би се дължи на това, че историкът следва теорията на Хипократовата школа за болестта, при която се набляга на прогнозата, а не на диагнозата.

Множество заболявания

В "Тукидид и чумата в Атина" Ей Джей Холидей и Дж. Пул смятат, че описанието на древния историк за тогавашната епидемия не може да бъде припознато с някоя съвременна болест. Всички посочени симптоми могат да отговарят на почти всяка болест, като не е възможно абсолютно целият набор да присъства в дадена диагноза, т.е. изследователите трябва да игнорират някои от тях.

Проблемите при разпознаването на заболяването, погубило част от атиняните, не дават и до днес възможност окончателно да бъде определено то. Едрата шарка се посочва като най-вероятен източник, но и за нея има доводи "против". Липсата на описание от страна на Тукидид на белези от шарка е притеснителен, но не изключва непременно вариолата. Гангрената на крайниците, представена от древния историк, е изключително рядка при епидемия от едра шарка. Единственият известен гостоприемник на вариолата са хората, но Тукидид споменава, че животни и птици, най-вече кучета също се заразяват от Атинската чума. Ниската смъртност, около 25% предполага древният грък, почти изключва едрата шарка, но историкът говори, че тя е такава сред войниците и не споменава каква е смъртността сред децата, особена на тези под 5-годишна възраст, които са най-застрашени от летален край.

Опцията Атинската чума да е комбинация от болести изглежда обещаваща, особено ако всички други болести сами по себе си са изключени като възможни източници на епидемията. Голям брой заболявания могат да съществуват и съществуват едновременно във всяко едно общество и оцеляването от дадена болест не дава гаранция, че човек ще преживее други налични. Идеята за комбинацията от заболявания обаче има пропуск - предположението на Тукидид, че успелите да останат живи са придобили имунитет. Може би изследователите грешат като търсят в коя съвременна известна болест могат да припознаят Атинската чума. Има вероятност заболяването, нападнало атиняните, да е изчезнало или след десетки векове болестотворният микроб да се е изменил толкова, че днес да не може да бъде разпознат.

Направено ДНК изследване също не слага край на спора

Манолис Папагригоракис и екип правят ДНК изследване на зъбните пулпи на древни човешки останки. През 1995 г. в Керамейкос, известно като древно гробище в Атина, са открити близо 150 тела. Мястото се свързва с Атинската чума по време на Пелопонеската война. Масовото погребение предоставя на учените достатъчно кости и зъби, от които да се извлече ДНК. Установено е, че бубонната чума, антраксът, туберкулозата, тифът и кравешката шарка не са причина за мора в Атина. В зъбите на три скелета е открита следа от коремен тиф.

>>> Коремен тиф

Скоро след обявяването на резултатите други учени им се противопоставят и твърдят, че приложената методология е погрешна. Вземането на ДНК проби е ограничено, най-вече при откриването на вируси, които изискват РНК тест. Проблемът е, че вирусите се разграждат много бързо и това е голяма пречка за установяването на заболяването, покосило атиняните. Атинската чума от 430 г. пр.н.е. остава загадка.