Клара Бартън: една от най-известните медицински сестри в САЩ

От 1861г.

Клариса Харлоу Бартън или Клара Бартън, както сама предпочитала да бъде наричана, безспорно е една от най-почитаните жени в американската история.

Тя започнала да се занимава с преподавателска дейност още по времето, когато само мъжете можели да упражняват учителската професия в САЩ и се превърнала в първата жена, назначавана някога на служба във федералното управление. Бартън неведнъж рискувала живота си, за да осигурява доставки (от храна, вода и медикаменти) и подкрепа на войниците по време на Гражданската война в страната. Когато била на 60 години, тя основала Американския червен кръст, която организация управлявала цели 23 години. В Международния ден на медицинските сестри ви предоставяме прекрасната възможност да се запознаете с многобройните постижения на американката.

Началото

Клара Бартън изпълнявала чиновническа служба в офис във Вашингтон, когато през 1861-ва в града започнали да пристигат първите военни формирования. Войната току-що била започнала, по-голямата част от мобилизираните мъже нямали никакъв опит на фронта (и, на практика, били невръстни момчета), а жителите на столицата – шокирани и объркани от събитията. Още тогава Бартън почувствала силна нужда, в целия този адски хаос, да окаже съдействие на мъжете в униформи, някои от които вече били ранени, гладни, а мнозина – останали без дом и само с дрехите на гърба си. Клара се притекла на помощ на момчетата от Шеста пехота на Масачузетския окръг, които били преживели тежък военен сблъсък със симпатизанти на силите на южните щати в Балтимор.

Американката всячески се стараела да поддържа духа на войниците – превързвала раните им, носела им вода и храна, четяла им книги, пишела писмата до близките им, които те й диктували, изслушвала проблемите им и се молела  заедно с тях кошмарът някога да свърши. Въпреки това, тя  усещала, че е много по-необходима на фронта и се постарала много скоро да попадне там.

Ангелът на бойното поле

Въпреки че дълго й отказвали, от американското правителство накрая склонили на молбите на Клара да се озове в центъра на военните действия в ролята на медицинска сестра. Така, по време на битката, известна като "Battle of Cedar Mountain" в северна Вирджиния през август 1862г., жената се появила с вагон, натоварен с провизии. Хирургът, който бил на служба, поразен от човешката трагедия, която се разигравала пред очите му, по-късно написал в дневниците си: "Тази нощ си мислех, че, ако небето ни изпрати ангел, това със сигурност е трябвало да бъде тя – нейната подкрепа дойде в точния момент". Именно оттогава Клара заслужено се сдобила с прозвището "ангела на бойното поле".

Както преди, Бартън превързвала ранените, успокоявала ги, готвела им, лекувала ги. Войниците, разбира се, й имали голямо доверие и тя знаела много неща за тях, както и за начина им на живот преди военните действия. Някъде към края на войната, медицинската сестра започнала да си кореспондира със семействата, търсещи информация за близките си, които не се завърнали от фронта. Малко преди убийството си, президентът Ейбрахам Линкълн написал в свое официално изказване:

"До приятелите на изчезналите:

Госпожица Клара Бартън любезно предложи да потърси данни за липсващите "затворници" на войната. Моля, свържете се с нея, за да й съобщите име, полк и всичко, което знаете за липсващия.".

Много скоро след това Бартън основала специална служба към американската армия, която успешно функционирала в период от четири години. Медицинската сестра и нейните асистенти получили и отговорили на над 63,000 писма и успели да идентифицират повече от 22,000 липсващи лица.

Създаване на Американския Червен кръст

Когато през 1869г. Клара посетила Европа, тя получила възможността да се запознае с дейността на голям брой институции на Червения кръст в Швейцария. Мисията на световната организация безкрайно много впечатлила медицинската сестра. А когато по-късно прочела книгата "Спомен от Солферино" на Жан-Анри Дюнан (основателя на глобалната инициатива), Бартън била сигурна, че страната й трябва да се присъедини към каузата.

Още щом се прибрала в САЩ, медицинската сестра побързала да започне кореспонденция с управляващата структура на Червения кръст в Швейцария. Там признали лидерските умения на вече 60-годишната дама и й дали "зелена светлина" да лобира за присъединяване на страната й към т. нар. Женевска конвенция, която всяка държава, желаеща да стане част от организацията, била длъжна да подпише.

През 1877г., "въоръжена" с писмо от ръководителя на Международния комитет на Червения кръст, Бартън се обърнала с молба за съдействие към тогавашния президент Ръдърфорд Хейс. Хейс обаче не склонил да даде своето съгласие, защото решил, че подписването на подобен документ ще има силата на политически алианс, който, според него, не бил в интерес на американската държава.

Следващият наследник на поста Джеймс Гарфийлд демонстрирал реално желание да съдейства в начинанието, но точно когато трябвало да подпише конвенцията, той бил… убит. В крайна сметка, с третия президент в този списък – Честър Артър, "нещата се получили" и през 1882г. договорът бил подписан, а няколко дни по-късно Сенатът го ратифицирал.

Макар че изминал дълъг път преди създаването си, Американският Червен кръст започнал да функционира с пълна сила и, както можете да предположите, Клара заслужено била назначена за негов ръководител и така… цели 23 години.

В заключение можем да кажем, че нейната последователност, упоритост, жертвоготовност, както и необходимостта й да помага на човечеството, й спечелили уважението на цялата нация. Дори и днес много хора, не само в страната на неограничените възможности, могат да кажат коя е била Клара Бартън. А сега я познавате и вие.