Най-смелите медицински сестри от Първата световна война

От 1914г. до 1918г.

Сестрите от Първата световна война са вдъхновяващи герои. Те преодоляват страховете си, нечовешките условия и предразсъдъците на обществото, за да помогнат на войниците, станали жертва на политически сблъсъци и национални интереси. Всяка от тези смели жени и патриоти от различни държави в изцяло отдадена на истинското си призвание и смисъла на живота: да спасява човешки животи.

Някои го правят зад кулисите – като набират и обучават нови кадри, след което ги разпределят по най-горещите точки на фронтовата линия. Други са до бойното поле и бомбите експлодират на метри от тях. Някои попадат под вражеския огън, но не побягват – хвърлят се под него, за да помагат и спасяват. Най-смелите от тях се противопоставят на военните закони и дори жертват живота си за другите. И тяхната смелост е не по-малка от смелостта на войниците на фронта и много от тях получават високи ордени за смелост.

Едит Кавъл

Едит Кавъл е британска медицинска сестра, която се грижи за много войници от различни националности. Освен това помага на около 200 съюзнически войници да избягат от окупираната от германците Белгия.
Когато Брюксел пада в ръцете на германците през ноември 1914 г., Кейвъл се измъква от служба за британското разузнаване, за да скрие ранени съюзнически войски и да ги изведе от страната в безопасност. На войниците са направени фалшиви документи за самоличност и те са скрити докато стигнат до холандската граница.

През август 1915 г. Едит е предадена на германския колаборационист Гастон Квиен. Германски войници я арестуват за измяна и я осъждат в германски военен съд. Кавъл признава, че лично е приютила 175 мъже в дома си и им е помогнала да избягат. Въпреки международния натиск върху германците да проявят милост, тя е осъдена на смърт и екзекутирана чрез разстрел на 12 октомври 1915 г.

Твърди се, че освен сестра и мъченик, Едит е британски шпионин. Голяма част от информацията, която знае, я научава от телата на ранените мъже, които спасявала – тя била написана върху парчета плат и зашита за дрехите им, или скрита в обувките им… Смъртта й предизвиква широк отглас в обществото, като дори Артър Конан Дойл казва за нея:

"Всеки трябва да бъде отвратен от варварските действия на германските войници, убили тази велика и славна представителка на женския пол."

Мeри Чишолм

Мeри Чишолм е шотландски любител на мотоциклетите, чиято любов по острите завои й спечелва покана да се присъедини към Летящите амбулантни части в Белгия. Тя и приятелката й Елси Нокър, също моторист, постъпват в частта и скоро се превръщат в незаменими помощници на фронта – те пренасят ранените войници до полевата болница във Вьорне.

Мeри също така трябвало да носи обезобразените тела до погребалното. Но обезкуражени от броя на загубените войници, Мeри и Елси решават да напуснат частта.

Те откриват изоставен килер в Первис и основават своя нелегална превързочна, само на 100 м от окопите. Тъй като не поддържат връзка с белгийския Червен кръст, те трябва да намерят начин сами да се снабдяват с материали. За щастие Мeри и Елси успяват да се причислят към белгийските части, настанени в близост. Заедно те спасят живота на хиляди мъже на западния белгийски фронт – войници, които със сигурност щяха да умрат на път за полевата болница.

Мeри получава белгийския орден на Леополд II – рицарски кръст, ордена на кралица Елизабет Белгийска, Звездата 1914 и британски военен медал.

Анна Каролин Максуел

Не всички велики медицински сестри се вихрят на фронта. Анна Каролин Максуел, наричана още "американската Флорънс Найтингейл", работи зад сцената. Нейната отдаденост на образованието и подобряването на стандарта и условията й помагат за издигането на престижа на професията днес.

Анна е известна с ролята си за създаването на американските Военни медицински части. Тя също така се бори сестрите да получат военни рангове. Основният фокус на усилията й е поставен върху обучението и практиката на младите сестри. Тя е директор на презвитерианското болнично училище за медицински сестри, което по-късно се превръща в Училището за медицински сестри към Колумбийския университет.

Цялата й работа и усилия са особено важни в началото на Първата световна война. Използвайки управленските си способности и обучителни програми тя подготвя сестри за активна военна служба.
Френското правителство я награждава с медал за чест за грижите й за общественото здраве.

Алис Рос-Кинг

За Алис Рос-Кинг от Кралските австралийски имперски сили, службата по време на войната включва оцеляване по време на особено драматична германска военна атака срещу станцията, в която се грижат за пострадалите войници във френския град Сент Омер.

Само 5 дни след пристигането й в Сент Омер, германските самолети бомбардират станцията. Снарядите свистят в нощното небе и експлодират около нея, запращайки я на земята. Тя се изправя отново на крака, объркана за момент от звука на бомбардировачите и артилерийския огън. Бомбите се взривяват около сградите и палатките, но Алис се впуска в опасната зона, за да се погрижи за пациентите си.

Вдъхновяващата служба на Алис Рос-Кинг под вражеския огън й спечелват военен медал за храброст и отдаденост на професията.

Джулия С. Стимсън

Джулия Стимсън е описвана като енергична, харизматична, смела и решителна. Тя изиграва много важна роля по време на Великата война. Страстта и отдадеността й проличават отрано, когато тя става една от малкото жени с бакалавърска степен.

Джулия влиза в колежа Васар още на 16 години. Кариерата й я отвежда до Военните медицински части и през май 1917 г. тя заминава за Франция с Полева болница 21. През 1918 г. тя вече е главна сестра на Американския червен кръст във Франция.

От там тя е изтеглена от фронтовата линия, за да заеме важен административен пост в Париж и да ръководи разпределянето на медицинските сестри на Американските експедиционни сили.

Благодарение на усилията й хиляди ранени войници получават добра и навременна медицинска помощ. В резултат в края на войната тя е наградена с медал за изключителна военна служба на САЩ и продължава да работи като сестра. По-късно се превръща в ключов вербовчик на медицински сестри за Втората световна война. Тя също така е първата жена, която е издигната в майор в американската армия.

Лена Хигби

Лена Хигби е една от първите медицински сестри, които се присъединяват към американските медицински военноморски части, след създаването им през 1908 г. Този ход изисква лична саможертва и упоритост, тъй като много от военноморските офицери възприемат сестрите като нежелани парии и поради тази причина те дори не получават ранг.

Лена Хигби бързо е повишена в Главна сестра. Няколко години по-късно става надзирател на Сестринските части, втората жена, заемала тази позиция.

Хигби е първата жена, получила Военноморски кръст за необичайното си и подозрително себеотдаване в служба на ранените по време на Първата световна война. След смъртта й в нейна чест един военноморски боен кораб е кръстен USS Higbee. Това е първият военен плавателен съд, носещ името на жена на служба във флота.

Лини Лекроун

Лини Лекроун е една от невъзпетите героини от Първата световна война. Тя е част от малък газов и шоков екип, който работи неуморно във Франция по време на войната. Въпреки че демонстрира невероятна смелост, грижейки се за ранените по време на жестока артилерийска атака, завръщането й у дома остава незабелязано. Няма нито парад, нито церемония за добре дошла.

Въпреки че Лекроун трябва да получи медал за усилията си, тя е освободена от армията, преди това да се случи. Смелата й служба получава отглас едва през 2007 г., когато дъщеря й приема Сребърна звезда от името на майка си.

Сребърната звезда е третият най-висок медал за храброст, предоставен от американската армия, и Лини Лекроун е една от първите жени, които го получават.

Елза Брандстром

Псевдонимът на Елза Брандстром е "Сибирският ангел" и определено има причина за това. Тя е дъщеря на шведския посланик на цар Николай II и е в Русия, когато избухва Първата световна война. Тя е решена да помогне и кандидатства като доброволка в руската армия.

През 1915 г. Брандстром е в Сибир и се грижи за германски военнопленници заедно с шведския Червен кръст. Нещата се объркват допълнително, когато изтича разрешителното й за работа в Русия, но това не я спира. Брандстром продължава да пътува из Сибир нелегално в продължение на цели две големи, докато руските власти не я арестуват в Омск през 1920 г.

След освобождаването й тя се връща в Швеция и инициира кампания за помощ на военнопленниците. Тя набира средства и основава дом за повече от 200 сирака. Накрая се жени и емигрира в САЩ. Но дори там тя продължава да помага на германските и австрийските бежанци.

Дороти Фийлдинг

Дороти Фийлдинг се ражда в богато аристократично семейство в Уоруикшир, Англия. Тя е представена на краля и кралицата, когато е на 18 години. Но Дороти се отказва от привилегиите си и се впуска във войната с цялото си същество.

Тя става шофьор на линейка и доброволец в един отряд, позициониран в Белгия. Западният фронт скоро я сблъсква с препятствията си, от карането под вражеския огън, до справянето с нежеланите предложения за брак и въшките.

Фийлдинг е безгрижна и харизматична и дори организира чаени партита сред руините на Вьорне. Смелостта й е наградена с френска Бронзова звезда, белгийския Орден на Леополд II рицарски кръст и английски военен медал за смелост.

Флорънс Фармбъроу

От писането до фотографията, Флорънс Фармбъроу е жена с много таланти. И тя ги влага с пълна сила по време на войната. През 1908 г. Флорънс напуска Великобритания и заминава за Русия, за да работи като гувернантка за семейство в Киев. По-късно, работи като учител по английски език и преподава на дъщерите на един сърдечен хирург. Но когато войната избухва, тя се присъединява към руската имперска армия като сестра на Червения кръст.

Фармбъроу се грижи за ранените на галицкия и румънския фронт. Насред лудостта и жестокостите на войната тя не само е напълно отдадена на професията си, но освен това е кореспондент за вестник The Times и радио BBC.

През 1974 г. излиза книгата "Сестра на руския фронт", която е базирана на откъси от нейните журнали и преживяванията й като военна сестра по време на войната.

Статията е част от историята на:

• Военното дело и медицината