Сбогом на оръжията: най-смелите медицински сестри от Първата световна война – част 1

От 1914г. до 1918г.

Сестрите от Първата световна война са вдъхновяващи герои. Те преодоляват страховете си, нечовешките условия и предразсъдъците на обществото, за да помогнат на войниците, станали жертва на политически сблъсъци и национални интереси. Всяка от тези смели жени и патриоти от различни държави в изцяло отдадена на истинското си призвание и смисъла на живота: да спасява човешки животи.

Някои го правят зад кулисите – като набират и обучават нови кадри, след което ги разпределят по най-горещите точки на фронтовата линия. Други са до бойното поле и бомбите експлодират на метри от тях. Някои попадат под вражеския огън, но не побягват – хвърлят се под него, за да помагат и спасяват. Най-смелите от тях се противопоставят на военните закони и дори жертват живота си за другите. И тяхната смелост е не по-малка от смелостта на войниците на фронта и много от тях получават високи ордени за смелост.

Едит Кавъл

Едит Кавъл е британска медицинска сестра, която се грижи за много войници от различни националности. Освен това помага на около 200 съюзнически войници да избягат от окупираната от германците Белгия.
Когато Брюксел пада в ръцете на германците през ноември 1914 г., Кейвъл се измъква от служба за британското разузнаване, за да скрие ранени съюзнически войски и да ги изведе от страната в безопасност. На войниците са направени фалшиви документи за самоличност и те са скрити докато стигнат до холандската граница.

През август 1915 г. Едит е предадена на германския колаборационист Гастон Квиен. Германски войници я арестуват за измяна и я осъждат в германски военен съд. Кавъл признава, че лично е приютила 175 мъже в дома си и им е помогнала да избягат. Въпреки международния натиск върху германците да проявят милост, тя е осъдена на смърт и екзекутирана чрез разстрел на 12 октомври 1915 г.

Твърди се, че освен сестра и мъченик, Едит е британски шпионин. Голяма част от информацията, която знае, я научава от телата на ранените мъже, които спасявала – тя била написана върху парчета плат и зашита за дрехите им, или скрита в обувките им… Смъртта й предизвиква широк отглас в обществото, като дори Артър Конан Дойл казва за нея:

"Всеки трябва да бъде отвратен от варварските действия на германските войници, убили тази велика и славна представителка на женския пол."

Мeри Чишолм

Мeри Чишолм е шотландски любител на мотоциклетите, чиято любов по острите завои й спечелва покана да се присъедини към Летящите амбулантни части в Белгия. Тя и приятелката й Елси Нокър, също моторист, постъпват в частта и скоро се превръщат в незаменими помощници на фронта – те пренасят ранените войници до полевата болница във Вьорне.

Мeри също така трябвало да носи обезобразените тела до погребалното. Но обезкуражени от броя на загубените войници, Мeри и Елси решават да напуснат частта.

Те откриват изоставен килер в Первис и основават своя нелегална превързочна, само на 100 м от окопите. Тъй като не поддържат връзка с белгийския Червен кръст, те трябва да намерят начин сами да се снабдяват с материали. За щастие Мeри и Елси успяват да се причислят към белгийските части, настанени в близост. Заедно те спасят живота на хиляди мъже на западния белгийски фронт – войници, които със сигурност щяха да умрат на път за полевата болница.

Мeри получава белгийския орден на Леополд II – рицарски кръст, ордена на кралица Елизабет Белгийска, Звездата 1914 и британски военен медал.

Анна Каролин Максуел

Не всички велики медицински сестри се вихрят на фронта. Анна Каролин Максуел, наричана още "американската Флорънс Найтингейл", работи зад сцената. Нейната отдаденост на образованието и подобряването на стандарта и условията й помагат за издигането на престижа на професията днес.

Анна е известна с ролята си за създаването на американските Военни медицински части. Тя също така се бори сестрите да получат военни рангове. Основният фокус на усилията й е поставен върху обучението и практиката на младите сестри. Тя е директор на презвитерианското болнично училище за медицински сестри, което по-късно се превръща в Училището за медицински сестри към Колумбийския университет.

Цялата й работа и усилия са особено важни в началото на Първата световна война. Използвайки управленските си способности и обучителни програми тя подготвя сестри за активна военна служба.
Френското правителство я награждава с медал за чест за грижите й за общественото здраве.

Алис Рос-Кинг

За Алис Рос-Кинг от Кралските австралийски имперски сили, службата по време на войната включва оцеляване по време на особено драматична германска военна атака срещу станцията, в която се грижат за пострадалите войници във френския град Сент Омер.

Само 5 дни след пристигането й в Сент Омер, германските самолети бомбардират станцията. Снарядите свистят в нощното небе и експлодират около нея, запращайки я на земята. Тя се изправя отново на крака, объркана за момент от звука на бомбардировачите и артилерийския огън. Бомбите се взривяват около сградите и палатките, но Алис се впуска в опасната зона, за да се погрижи за пациентите си.

Вдъхновяващата служба на Алис Рос-Кинг под вражеския огън й спечелват военен медал за храброст и отдаденост на професията.

Джулия С. Стимсън

Джулия Стимсън е описвана като енергична, харизматична, смела и решителна. Тя изиграва много важна роля по време на Великата война. Страстта и отдадеността й проличават отрано, когато тя става една от малкото жени с бакалавърска степен.

Джулия влиза в колежа Васар още на 16 години. Кариерата й я отвежда до Военните медицински части и през май 1917 г. тя заминава за Франция с Полева болница 21. През 1918 г. тя вече е главна сестра на Американския червен кръст във Франция.

От там тя е изтеглена от фронтовата линия, за да заеме важен административен пост в Париж и да ръководи разпределянето на медицинските сестри на Американските експедиционни сили.

Благодарение на усилията й хиляди ранени войници получават добра и навременна медицинска помощ. В резултат в края на войната тя е наградена с медал за изключителна военна служба на САЩ и продължава да работи като сестра. По-късно се превръща в ключов вербовчик на медицински сестри за Втората световна война. Тя също така е първата жена, която е издигната в майор в американската армия.

Към втора част > > >

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• Военното дело и медицината