Първи източници, разказващи за употребата на растението мечо грозде

от 19 окт 2016г., обновено на 23 март 2017г.

От 1234г.

Лечението с мечо грозде в миналото, макар и с недоказана чрез съвременните изследователски методи ефикасност и безвредност, определено се е радвало на популярност, присъствие и признание в народната медицина (съвременният учен, който се е интересувал от темата за "появата" на билката в народната медицина е Алън Баулинг, а неговият писмен труд от 2006 година се казва "Complementary and Alternative Medicine and Multiple Sclerosis"). Целебното храстовидно растение е успяло да си изгради репутация на отлично средство при борбата със заболяванията на отделителната система, а това се е случило още около 13 век.

Лечебното диуретично действие на билката мечо грозде за пръв път е споменато от известна лечителска фамилия, третирала болните хора с билки през 13 век (около 1234 година). Тези лечителска фамилия била наричана Лекарите от Майтфай (това е малко селце в уелското графство Кармартъншър).

Около 1601 година мечото грозде е описано и от фламандския лекар и ботаник Каролус Клузиус. Билката започнала да се препоръчва за прием по медицинско предписание едва през 1763 година, като традицията започнала от германски медик с фамилно име Герхард.

Името на храстовидната целебна билка ува-урси, произхожда от латинското съществително "uva" (плодчетата на лозата) и "ursi" (мечка). Лечебното действие на мечото грозде бива писмено отразено за пръв път в изданието на известната "Лондонска фармакопея" от 1788 година.

В Стратърн, Шотландия има хълм, носещ шотландско-галското име "Cnoc nan Cnàimhseag", което се превежда буквално като "Хълмът на мечото грозде". Вероятно древните шотландци също са разчитали на лечебното действие на растението.

Употребата на лечебната билка е спомената и в народни приказки, които разказват, че Малко Поло също се е възползвал от диуретичното действие на мечото грозде по време на експедицията му по Пътя на коприната до Китай.

Можем да обобщим, че употребата на мечото грозде се радвала на популярност в народната медицина, материалните доказателства относно това, че билката действа лечебно щели да се появят по-късно.

Статията е част от историята на: