Лечебни келтски практики с животни и животински продукти

Разпространена лечебна келтска практика с животни и животински продукти била свързана с яденето на мишки. Започнала да се прилага около 500 г.пр.Хр. (почти веднага след възникването на келтската общност). Това се правило с цел лечение на нощно напикаване.

Съществувало разпространено вярване сред келтите, че заболяването магарешка кашлица може да бъде излекувано чрез преминаването на страдалец под корема на кон, като се целяло болестта да премине върху животното. В повечето области се харесвали пъстрите коне за тази процедура (която била доста разпространена), но според келтите животното задължително трябвало да е бяло на цвят (такъв кон, трябвало да бъде в контраст с митичния черен кон на бога на отмъщението, наречен Келпи), за да може лечението да премине успешно.

Шотландците с келтски произход вярвали, че астмата може да бъде облекчена чрез лечебен масаж на ходилата с мас от елен, докато ирландците считали, че отварата от глухарче била далеч по-ефективна. В западните острови се използвали за лечение месо и кръв от тюлени за лечение на различни заболявания. Носенето на пояс от тюленова кожа облекчавала ишиас, а прясното месо от млади тюлени лекувало диария. В Сейнт Килда тюленовата мас се използвала за лечение на рани.