Лудият византийски император Юстин II, който чувал гласове и хапел хората

От 520г. до 578г.

Флавий Юстин Юниор Август е роден през 520 г. в Константинопол. За детството му не се знае много, но със сигурност получава първокласно образование, знае еднакво добре гръцки и латински и е отгледан като православен християнин. Като племенник на бездетния император Юстиниан, Юстин бързо се изкачва по йерархичната стълбица до поста куропалат. Като такъв той отговаря за имперския дворец и казва кой може да види императора. Когато Юстиниан умира, единственият свидетел на смъртта му заявява, че старият император е назовал Юстин за свой наследник. Византийският сенат го обявява за законен император и както повелява обичаят, Юстин в началото упорито отказва да приеме поста, след което в крайна сметка склонява.

Първите му актове като император са доста популярни (в наши дни бихме казали дори популистки), защото премахва много данъци, наложени от Юстиниан, обещава религиозна търпимост на всички народи в границите на Империята и провежда игри на Хиподрума. Но за съжаление първите няколко години на трона са и най-добрите му.

Монета на Юстин II

Що се отнася до външната политика и военното дело, Юстин не се оказва толкова далновиден. Още в началото на управлението си той обърква много нещата с варварските племена. Унищожаването на кралството на гепидите отваря пътя на ломбардите и аварите към Италия и Балканите. Вместо да изпрати голяма армия, която да защити териториите на империята на Италийския полуостров, Юстин прави второто "най-логично" нещо – започва война с персите! Решението за война на мирен фронт, стъписва много от съвременните историци. Тя продължава 19 години и определено не може да се определи като успешна за Византия.

Историята помни Юстин предимно като лошия недалновиден управник, който губи много територии и хора в безсмислени битки. Но не само. Древният историк Йоан Ефески разкрива някои интересни факти от живота на Юстин. Като например, че вероятно в резултат от военните си разочарования, византийският император започва да чучва гласове в главата си, при което пищял и се криел под леглото си, за да избяга от тях. Очевидно лекът бил един – за да прогонят гласовете, слугите можели да му помогнат единствено като свирят на орган, огласяващ целия замък.

За съжаление в онази епоха никой не знае как да лекува психическите заболявания. Затова, щом Юстин получавал пристъп, атмосферата в замъка ставала особено неприятна и натегната. Слугите сновяли нагоре-надолу, опитвайки се да го укротят, а той се борел с тях и дори ги хапел, най-често по главата. В крайна сметка те решават, че трябва да измислят начин да го забавляват, за да отвличат вниманието му. Идеята, която им хрумва, е изключително детинска, но по детски гениална – те създават подвижен трон на колела и започват да го разкарват из целия замък, за огромно негово удоволствие. Както пише Йоан Ефески, "…щом го поставели, неговите придворни го дърпали наоколо и тичали с него нагоре-надолу дълго време, докато той с наслада и възхищение от скоростта, забравял много от глупостите си."

Можете ли да си го представите? Очевидно е налице един много болен човек, който никой не знае как да лекува, разполага с властта и силата да убие всеки, който го ядоса, и най-важното, не може да бъде свален от трона. Всички дворцови служители имат една точка в дневния си ред: как да се справят с лудостта на императора. Съществуват легенди, че Юстин толкова се влошава, че дори изяжда двама от слугите си. Но дали е истина – никой не може да ни каже.

Юстин умира през 578 г. на 58 години. Той дава най-доброто от себе си за управлението на Империята, но за съжаление явно най-доброто не е било от най-доброто. Не и за император на великата Източна римска империя.

*На заглавната снимка е изобразен император Юстиниан Велики (мозайка)

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на: