Лудият китайски император Чжу Хоучжао: ексцентрик, който обича бавно да реже хората на парченца

Един от най-популярните управници от китайската династия Мин, Чжу Хоучжао (1491-1521), е печално известен както с глупостта си, така и с жестокостта си. Когато китайският император Хонджи умира през 1505 г., всички очакват, че най-големият му син Чжу Хоучжао ще продължи политиката му на мир, просперитет и държавност. Но новокоронясаният император бързо се превръща в луд деспот, който се опива с власт и алкохол. Докато империята му се разпада около него, Чжу Хоучжао отдава малко внимание на държавните въпроси и през по-голямата част от времето си яде, радва се на компанията на различни конкубинки и води луксозен живот за сметка на данъците на обикновените китайци и държавната хазна.

През първите 5 години от управлението му Чжу Хоучжао не много мъдро съсредоточава голяма част от властта в ръцете на един от старшите евнуси – Лиу Жин, който поема контрола над държавните въпроси. Когато след 5 години двамата се скарват, императорът заповядва екзекутирането му чрез бавен тридневен процес на нарязване на тялото му на парчета (Лиу умира на втория ден).   

Според една от посветените на него книги от периода Мин, Чжу Хоучжао е толкова глупав и наивен, че веднъж му поднасят овесена каша, която той изяжда с благоговение, вярвайки, че е направена от сготвени перли.

Императорът заповядва из цял Пекин да бъдат построени "бао фанг" или специални дворци, пълни с екзотични животни и разбира се жени. Докато си "играе" с барут, случайно подпалва и изгаря до основи единия от тези дворци. Не след дълго китайската хазна се опразва.

Чжу Хоучжао също така обича да води капризни военни експедиции и да дава заповеди на въображаемия си двойник на име генерал Жу Шоу. През 1519 г. Чжу Ченао, който е влиятелен член на императорското семейство, въстава срещу Империята в провинция Дзянсу – т. нар. Въстание на принца на Нинг. Императорът събира мощна армия, която възнамерява лично да поведе срещу бунтовниците. Но мечтите му за бойна слава и величие бързо се разсейват щом пристига и разбира, че местният областен управител вече е потушил въстанието. Разгневен, той нарежда освобождаването и повторното въоръжаване на бунтовническата армия на своя роднина, за да може сам да я срази със своите войници. След това заповядва предводителите на бунта да бъдат екзекутирани по любимия му начин – чрез бавно нарязване на парчета. Чжу Ченао се самоубива, за да избегне тази съдба.

Вероятно едно от най-странните действия на императора Чжу Хоучжао е да претендира, че въобще не е император. За него не е нетипично да се облича като обикновен човек и да обикаля бордеите в Пекин. Определено обича да дава заповеди за различни причудливи строежи – например изграждането на масивен дворец, във вътрешността на който пресъздава пазара и жилищните квартали на Пекин. Той заповядва на министрите, евнусите, пазачите и служителите си да се престорят на търговци и обикновени хора, като междувременно той кръстосва улиците също облечен като средностатистически нищо неподозиращ китаец. Онези, които отказват да изиграят ролята си, биват уволнени или дори екзекутирани.

През 1521 г. императорът е пиян и на екскурзия по големия канал, когато пада и почти се удавя. Въпреки че оцелява, падането му се оказва съдбовно, защото се заразява с болест от мръсните води и умира малко след това.

За съжаление несериозното му държавническо поведение, детинските му прищевки и прахосничеството се превръщат в стандарт за следващите управници от династията Мин, което накрая води до падането й през 1644 г. Въпреки това император Чжу Хоучжао ще си остане в историята като едни от най-лудите и ексцентрични китайски управници. Причините за лудостта му не са известни на историците.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на монарсите, управниците и други известни личности, страдали от психически заболявания