Манският език - изгубената британска реч, унищожена от туристи

От 401г. до 1974г.

Преди повече от 2 хилядолетия една от най-големите народности в Европа е тази на келтите. Келтските племена заселват огромни територии от Стария континент. Разпростират се от Иберийския полуостров до Балканите и от Южна Германия до Британските острови. Смята се, че те говорят на един език, имащ три основни наречия - Алпийско, Британско и Гойделско. В края на Античността експанзията на Римската империя, а по-късно и германските нашествия, асимилират огромна част от келтските народи. В някои по-затънтени кътчета на Европа обаче, древната реч на обширната някога култура оцелява и до днес.

В наши дни съществуват шест езика, принадлежащи към келтската група. Езиците от Британското наречие са уелски, бретонски и корнски. Към Гойделското наречие принадлежат ирландският, шотландският келтски език и манският. Алпийското наречие вече не се използва.

Манският език днес се говори от няколко хиляди души. За съжаление обаче това не е майчиният им език, тъй като последният усвоил речта от родителите си човек умира през 70-те години на 20-ти век. Днес Обединеното кралство се опитва да възроди манския език, заедно с корнския и уелския, затова всеки жител на остров Ман може да го изучава безплатно.

Ако погледнем географска карта на Британските острови, ще забележим, че Ман е разположен в средата на Ирландско море, на почти равно разстояние от Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия. Заради ключовата си локация, островът представлява интерес за множество култури, обитавали най-големия европейски архипелаг. Смята се, че първите заселници са били келти, говорещи на Британското наречие. В края на Античността ирландските монаси се заселват на Ман и покръстват езическото население. Тъй като двете наречия са взаимно разбираеми (както ние можем да разбираме голяма част от речта на руснаците или украинците) духовниците използват само своя език за комуникация с местните. Така Гойделското наречие постепенно измества британската келтска реч, което дава началото на съвременния мански език.

През ранното Средновековие остров Ман става център на малко викингско кралство, обхващащо части от крайбрежието на Ирландия и Шотландия. Скандинавците обаче предпочитат да не се смесват с местното население, затова и не оставят особен белег в речта на манците. Историците са на мнение, че по това време Гойделското наречие представлява общ език, говорен в цялата северна част на Британските острови.

Отделянето на манския език от гойделския започва през 1265-та година. Тогава умира последният крал на Ман и островът е подчинен на шотландската корона. Следващите близо 200 години малкото парче земя непрекъснато сменя суверена си, като попада ту под шотландска, ту под английска власт. През 1405 Ман става официално част от Англия, които се заемат да укрепят стратегическата територия. Така манският език остава откъснат от другите гойделски езици.

Въпреки че населението на малкия остров използва в ежедневието си предимно келтска реч, администрацията се води на английски и латински. Поради това лингвистите и антрополозите губят представа за развитието на манския от 15-ти до 17-ти век. Първите следсредновековни текстове на мански, достигнали до нас, са от 1610-та година. Това са писания на монаси, които се опитват да създадат граматически правила, за да направят келтския език възможен за изписване. Задачата очевидно не била лесна, тъй като първата книга на мански е издадена през 1707-ма година.

В продължение на столетие традиционният за остров Ман език е в разцвет. Започват да се пишат творби на мански, част от администрацията се води на келтския език и т.н. Периодът на възход завършва през 19-ти век, когато на острова се появяват първите вълни от туристи.

По време на Викторианската епоха за първи път в европейската история хората започват да пътуват изцяло с цел удоволствие. Разбира се, първите туристи нямат възможността да пътуват до далечни държави, затова слабо населените райони на страната се превръщат в най-подходящите за почивка дестинации. Населението на Ман е около 80 000 души, затова островът става един от първите британски курорти.

Манците посрещат ежегодно над 200 000 туристи от Англия, които говорят единствено английски език. Тъй като ваканционната вълна е много доходоносна за малкия остров, децата започват да учат основният за империята език от малки, келтските табели по улиците и витрините на градчетата са заменени с надписи на английски и т.н. Манският започва да излиза от употреба, защото не може да се използва за търговия с дошлите на почивка жители от другите части на страната.

Само за 100 години туристическата вълна унищожава манския език, тъй като жителите на малкия остров просто престават да го ползват. Последните говорещи келтска реч жители на Ман са консервативните селяни от вътрешността, които постепенно умират от старост през 50-те и 60-те години на 20-ти век. Последният човек, говорещ мански като майчин език, загива през 1974.

През 2001 правителството на Обединеното кралство решава да възроди изчезналите и застрашени келтски езици и открива безплатни школи за изучаване на мански на малкия остров в Ирландско море. Днес около 2000 души на остров Ман говорят езика на техните предци, но много малко от тях го използват в ежедневието си.

Редактор: Георги Динев