Марийците - последните езичници в Европа

От 1547г.

В наши дни по-голямата част от света изповядва някоя от световните религии. Така например в Европа, Америка и Австралия и Южна Африка доминантната вяра е християнството, в Близкия изток, Северна Африка и части от Централна и Южна Азия - ислямът, в Далечния изток - будизма, а на Индийския субконтинент - хиндуизма.

Разбира се това обобщение е изключително неточно в по-детайлен мащаб, тъй като във всички региони по света съществуват множество религиозни и етнически диаспори, анклави и автохтонни общества. Например в Западна Индия, на границата между хиндуизма и исляма съществуват сикхите, които изповядват своя собствена религия, която не споделят с нито един друг народ.

Подобни „острови“ съществуват и в Европа, където покръстването на езическите племена се случва преди стотици, ако не хиляди години. Последните племена, които не изповядват християнство, са северните народи по крайбрежието на Балтийско море. Тези славянски, балтийски и угро-фински общности приемат Христовото слово чак през 12-ти и 13-ти век, като последица от така наречените Северни кръстоносни походи.

Въпреки това един езически народ в Европа оцелява и до днес. В гористите региони на поречието на Волга живеят марийците. Те говорят на език, принадлежащ към семейството на угро-финските езици, и почитат свои божества, чиито древни аналози са изчезнали от историческата сцена преди хилядолетия. В наши дни тяхната автохтонна религия се ползва с официален статут в Република Марий Ел, която е част от Руската федерация.

Марийците съществуват почти необезпокоявани на историческата сцена в продължение на стотици години. Причината за това е, че земите им не представляват интерес за нито една от големите политически сили, съществували през Античността и Средновековието в източна Европа. За първи път те попадат под пряката власт на друга държава през 16-ти век, по време на похода на цар Иван Грозни към Казанското ханство. За да осигури културна граница между Московското княжество и мюсюлманската страна, той заповядва всички народи в териториите между двете сили да бъдат покръстени и обучени на православни порядки.

Това, което спасява религията на марийците от изчезване, както става с вярванията на съседните народи, е естеството на техните духовни практики. За разлика от християнството и исляма, марийската религия не изисква ежедневни ритуали и продължителни молитви. Затова разпръснатият в малки горски села народ приема номиналното прекланяне пред Христос. За този период в историята на марийците се знае, че показно те се молят в новопостроените църкви, но истинските им обреди се извършват по време на езическите ритуали в свещените горички около селищата им.

Самата религия, която в наши дни се нарича Марийска традиционна религия, представлява политеистична вяра, която почита едно главно божество - Куго Джумо - и още осем божества, които покриват отделни природни, битови и космологични аспекти (подобни роли са: „покровител на горите“, „закрилник на огнището“, „пазител на духовете“ и т.н.) . Преди пристигането на руснаците в областта обаче, вярата е по-скоро анимистична и лишена от какъвто и да е висш божествен пантеон.

Първата форма на марийската религия не включва богове, а множество локални „духове-покровители“, които обитават специфична малка територия. Най-често те са пазители дадена къща, село, река, поляна и т.н. Свръхестествените създания се наричат керемет, а жреците, които контактуват с тях - карт. Вместо в храмове, жертвоприношенията и церемониите се извършват в специално определени свещени горички, намиращи се до всяко село.

Керемет не са божества в традиционния смисъл на думата, а се появяват в следствие на сливането на душата на починал човек с природната енергия. Затова и различните покровители имат различен характер. Някои са мъдри, други - войнствени, трети - отмъстителни и зли. Едно от основните задължения на марийските жреци е ръководят жителите на селището кои божества да умилостивяват и кои да молят за помощ при нужда.

Под натиска на християнството, марийската религия постепенно се централизира и започва да наподобява повече на монотеистично учение. През 19-ти век марийците вече се прекланят пред бог Куго Джумо, който е повелител на всички керемет. Тази нова фигура наподобява образа на Бог и приканва хората да бъдат смирени, миролюбиви и да избягват пороците.

Въпреки реформите в религията на марийците, вярата не само не успява да придобие официален статус, но и се третира от царете като „антируски“ духовен елемент, подобно на юдаизма и исляма. По времето на последните Романови езическият народ преживява нова вълна на покръстване, което води до затварянето на марийското население от заобикалящия ги свят.

Културната изолация на езичниците продължава до Руската революция от 1917-та година. След падането на монархията марийците първоначално получават автономия и свобода да практикуват своите традиционни обичаи, но по време на управлението на Сталин те отново попадат под натиска на властите. Причината за това са извършваните в свещените горички жертвоприношения, които са в разрез с догмите на Съветския съюз. Затова тази практика е насилствено прекратена до самото разпадане на режима през 1991-ва година.

Днес общият брой на марийците е около 650 000 души, от които по-малко от половината вярват в традиционната си религия. Въпреки това в Марий Ел езическата вяра има официален статус, а духовенството в републиката прави всичко възможно да възроди позамрелия култ към Куго Джумо и останалите богове, почитани в свещените гори на етноса.

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• История на необичайните култури, етноси и народи