Екзорсизмът като метод за лечение на психични заболявания в различните култури

Болестта на Хънтингтън е рядко срещано наследствено разстройство, което с времето разрушава нервните клетки в мозъка, като това засяга поведението и движенията на пациента. В ранните фази на заболяването симптомите варират при отделните пациенти. Честата промяна в настроението е един от най-характерните признаци в ранните фази на болестта, като засегнатите могат да бъдат депресирани, раздразнителни, апатични, гневни. В някои култури психологическите разстройства, които се отразяват и на моториката, като болестта на Хънтингтън, синдрома на Турет и шизофренията, често са ставали причина за определянето на пациентите като „обладани от зли демони“.

Идеята за подобно „обладаване“ от зли сили, при което човекът бива демонизиран, контролиран от демон, присъства в много древни религии и култури, като в някои е устояла и до днес. За да се прогонят демоните и нечестивите сили от човешкото тяло, членовете на семейството или религиозните служители често се обръщали към екзорсизма.

Екзорсистът често е религиозна фигура (свещеник, монах, шаман), който притежава силата да канализира злите сили и да прогонва демоните от иначе добрите по природа хора. Концепцията и самата практика не признава културни, географски или исторически граници и се среща навсякъде по света, включително и днес.

При католицизма, преди да се даде начало на церемонията, свещениците изричат молитви за покаяние и призовават за божествена намеса и защита от небесата. След това извършващите церемонията се опитват да убедят пациента да промени и извиси духа си и да води благочестив начин на живот.

При будистите екзорсизмът се състои в молитви и медитация, с които трябва да се убеди злият дух да напусне тялото. Даоистите използват предимно наричания, молитви и физически движения, за да изкарат навън демоните.

Сред мюсюлманите вярването в обладаването от зли духове не е повсеместно разпространено. Те вярват в съществуването на невидими божии създания, които наричат „джин“, т.е. „дух“. Въпреки че не отричат възможността човек да бъде обладан от подобна сила, те не смятат, че само демоните са виновни за странното поведение на хората. Някои мюсюлмани дори не вярват в невидимия свят, а онези, които вярват, знаят към кого да се обърнат, за да бъде извършен необходимият екзорсистки ритуал.

Интересен е случаят със севернотайландските племенни шамани на народите Лаху, Лису, Карен, Хмонг и Лауа. Те са мигрирали от южен Китай, Лаос и Бирма и вярват в обсебването от зли демони и екзорсизма. Според тяхната религия съществуват два вида същества, които могат да обладаят човешкото тяло, „фи феу“ или тигри, както и „фу сеу“, или вампири. Лису вярват, че „тай“ или черната магия, настанила се в човешкото тяло, е изпратена от друг човек и причинява различни болести. Ролята на шамана е да „изсмуче“ от тялото на засегнатия злата сила, за да се възстанови здравословното му състояние.

Въпреки че самите екзорсистки практики се различават по отделни характеристики в различните култури, обща черта е връзването на пациента, което може да доведе до нараняване. Илюзията, че екзорсизмът наистина работи при пациентите с предполагаеми симптоми на обсебване може да се обясни с плацебо ефекта. Въпреки това са регистрирани 370 000 смъртни случая на хора, загинали по време на екзорсистки ритуал, а други 310 000 са били ранени. Разбира се, и в двата случая цифрите със сигурност са по-високи, защото трябва да се вземат предвид недокладваните инциденти в много селски региони в развиващите се страни, където да имаш психическо заболяване означава да си белязан със стигма за цял живот.

От научна гледна точка обсебването от демон не е валидна психиатрична или медицинска диагноза, припозната в МКБ-10 (Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето). Пациентите със симптоми, свързвани с физическо и умствено заболяване, могат да бъдат припознати като жертви на демонично обладаване. Например в Тайланд един шаман пребил майка на две деца с изсушена опашка от скат, защото семейството смятало, че това е начинът да се избави от психическото си заболяване (по-късно било установено, че става въпрос за моторно разстройство). Въпреки нейните усилия да избяга, шаманът я отвлякъл и продължил да я бие, докато тя не починала. Въпреки че по-късно на шамана било повдигнато обвинение за убийство, практикуването на различни екзорсистки практики като връзване, биене, изгаряне, гладуване до смърт и други мъчения, продължават да се прилагат и често водят до смъртта на „обладаните“.

В наши дни е трудно да се документират и изследват екзорсистките практики по официален път, независимо дали става въпрос за опасни такива или полезни/безвредни. Екзорсизмът не е интензивно прилагана, често срещана традиция, за която нерядко да се шуми по медиите. Подобни практики не се прилагат на публични места и всеослушание, нито пред очите на медицински служители. Понякога в развиващите се страни на ритуала присъстват и представители на властта, които вярват в обладаването от демони и положителния ефект на екзорсизма. Изключително важно е да се противодейства на подобни видове „народна медицина“ и опасни религиозни ритуали, както и да се премахне стигмата от хората с психически заболявания.

по статията работи: Величка Мартинова