Начало История на медицината Медицината на англосаксонците и викингите

Медицината на англосаксонците и викингите

От 420г. до 1066г.

Медицината на англосаксонците и викингите - изображение

Англосаксонците са германски племена, които мигрират от континентална Европа, нахлуват и се заселват на остров Великобритания в началото на V в. и периода до норманското (викингско) нашествие (XI в.).

Викингите от своя страна са огромен северен народ, който се препитава предимно с мореплаване и плячкосване. Те нападат и търгуват в района между Скандинавието, Северна, Централна и Източна Европа между VIII и XI в. Този народ представлява важен елемент от историята на Скандинавия, Естония, Великобритания, Франция, Киевска Рус и Сицилия. Информация за викингите, тяхната култура и традиции черпим от т. нар. саги, написани на старонорвежки език. Те разказват за мореплаванията, битките и разселването на викингите.

Като цяло разполагаме с много малко информация за медицинските практики на англосаксонците и викингите. Смята се, че с медицина са се занимавали предимно жени, но тъй като на тях не се обръща почти никакво внимание в летописите (сагите), не можем сме сигурни, че е било правило.

Най-подробни сведения за северноевропейските медицински практики черпим от старите английски leechbook (медицинска практика) и worthbooks (медицински билки), в които са записани различни билкови лекове, заклинания и амулетите, които вървят с тях. Думата "leech" произлиза от англосаксонската дума за лекар е lach.  

По-голяма част от знанията ни за англосаксонската медицина идват от няколко текста от ранния римски период на британските острови. Много процедури и лекове са описани от монаха Беда, Leechbook-a на Балд, Lacunga, латински текстове, преведени на староанглийски както тези на Целз. Понякога в сагите на викингите също има описани лекарства и техники за лечение. Голяма част от лековете се предавали от уста на уста през поколенията.

Например книгата Herbarium of Apuleius дава списък на различни заболявания и съответните растителни лекове, с които англо-саксонците са ги лекували. Старата английска версия на Medicina de Quadrupedibus на Секст Плацит описва употребата на различни видове животни и телата им в медицината.

Магически и рунически медицински практики

Повлияни от своите поверия и суеверия, хората през ранното средновековие вярвали, че здравето и болестите са свързани с волята на боговете. В епохата, в която все още не се знае за съществуването на микробите и циркулацията на кръвта в организма предстои да бъде открита, много от лековете се основавали на шарлатански измишльотини, бабини деветини и наивното и ограничено мислене на масата. Поради тази причина викингите вярвали в лечебната и магическа сила на руните. При някакво сериозно заболяване например, човек, вещ в тайното руническо познание, изписвал необходимите лечебни руни върху кост, и я поставял в леглото на пациента. По същия начин се процедирало и, ако някой иска да разболее даден човек.

Древните северни народи знаят малко за анатомията и функциите на човешкото тяло. Често при лечението на различни заболявания се използват едновременно амулети, свещени дни и астрономически събития от календара – но никога през т. нар. "египетски дни", когато лечителят не трябвало да позволява проливането нито на човешка, нито на животинска кръв.

За бързо оздравяване викингите разчитали и на своята здравеносна богиня Еир. Тя се споменава на кратко само Prose Edda, съставена от Снори Стурлусон няколко века след края на викингската епоха. Името на Еир се свързва с валкириите – войствени девици, подчинени на върховния скандинавски бог Один, които решават кой ще умре и кой ще живее по време на битка.

Акушерство и раждане

В старонорвежката литература почти не се обсъждат въпросите, свързани с възпроизвеждането, бременността и раждането. По време на раждане асистирали само жени, известни като bjargrygr – "помагаща жена". Самото раждане се обяснявало с фразата, че жената "олеква". Нормалната родилна поза била в клекнало положение, като помощничките я подкрепяли за ръцете и коленете. С напредването на раждането жената заставала на колене и лакти и акушерките приемали бебето отзад. При трудни раждания се използвала силата на руните и се пеели песни.

При влизането на акушерката в къщата на бременната, тя развързвала всички възли, за да улесни раждането – подобно поверие съществува и в древен Рим.

Билкови лекове

Някои англосаксонски лекове са ефективни и в наши дни. Те приготвяли смес от праз и чесън (естествени антибиотици) и червено вино, които оставяли да престоят в месингов или меден съд. Този лек имал цитотоксични способности (унищожаване на делящите се клетки на инфекцията). Прилагането му върху рани било болезнено, но предотвратявало възпаленията. В книгата на Балд тази смес се препоръчва при ечемик на окото.

Медът също се използвал като антисептик – високото му съдържание на захар извлича водата от клетките на бактериите, което ги дехидратира и убива. Този лек предотвратявал инфектирането и гангренясването на раната.

Викингите използвали за лечение на кашлица билката marrubium vulgare (обикновен пчелинок). За нейните качества знаели както римските автори, така и Целз.

Хирургически практики

Викингите използвали хирургични средства и билкови лекове за обработване на рани, нанесени по време на битка, но също така и при други заболявания, включително вадене на зъби, ампутации, компреси и други леки операции. Инструментите, които използвали в онези времена, приличат на днешните, но са по-големи и нетолкова прецизни: скалпели, ножове, пинцети, триони и др. Много вероятно е повечето от тези инструменти да не са били специализирани и просто, когато се налагало да се извърши ампутация, лекарят да е заемал триона на дърводелеца. Викингите използвали и нагорещено желязо за каутеризация (обгаряне) на раните – предпочитан метод за затваряне на рани, и вероятно един от най-болезнените за пациентите.

Въпреки всички рискове и липсата на средства за дезинфекция, древните хирурзи най-вероятно са постигали доста голям успех пи своите интервенции.  Беда описва обикновена процедура за вадене на гной при абсцес: "Синифрид… отвори тумора и източи отровното вещество…".

В древните книги се описват и по-гротескни процедури – като зловещи стомашни рани, при които червата на война са изсипани и трябва да се приберат обратно в коремната кухина и да се зашие раната. Подобни наранявания описва и Целз.

по статията работи: Величка Мартинова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

източници: 1. http://www.vikingsofmiddleengland.co.uk/surgery-medicine.html

2. http://www.vikinganswerlady.com/medicine.shtml#Midwives

3. https://en.wikipedia.org/wiki/Vikings

снимки: pinterest.com; abovetopsecret.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ГеографияЛайфстайлИсторияСнимкиЛюбопитно