Медицинската сестра Мери Уолкър - единствената жена, удостоена с медал на честта в САЩ

От 1832г.

Мери Уолкър била родена на 26 ноември 1832-ра в Осуего, в северната част на щата Ню Йорк, в семейство на пет деца, всичките – момичета. Баща й бил самоук медик, който силно вярвал в правото на дъщерите му да получат еднакво образование и се постарал да им предаде знанията си в областта. Впоследствие, Мери постъпила в медицинския колеж "Syracuse Medical College", от който се дипломирала успешно през 1855-та. Любопитното е, че в целия курс тя била единствената дама. През 1856 Уолкър се омъжила за бившия си състудент Албърт Милър, но отказала да приеме фамилията му, което още тогава я отличило като независима и горда личност, която нямала желание да стои в сянката на някой друг. След само четири години брак, Мери обвинила Албърт в изневяра и го напуснала, а след десет години разводът им бил окончателно финализиран.  

Когато избухнала Гражданската война, американката заминала за Вашингтон в опит да се присъедини към армията на Съюза, работейки като медицинска сестра във временната болница, локализирана в столицата. През 1862-ра Мери оказвала лекарска помощ на ранените на бойното поле и лазаретите в Уорентън и Фредериксбърг, Вирджиния. На следващата година тя най-накрая била назначена на поста асистент-хирург на 52 полк на Охайо, ставайки първият хирург от женски пол в армията. Изглежда обаче, че работата на асистент не й била достатъчна и затова през лятото на 1864-та  Уолкър се изявявала и в ролята на шпионин. Така, медицинската сестра кръстосвала навред из територията на Конфедерацията и докато лекувала цивилни, събирала сведения. За нейна беда, през 1864-та тя била заловена и изпратена в затвор в Ричмънд, където била държана до август 1864-та, когато била "разменена", заедно с още 12 медици на Съюза, срещу 17 хирурзи от Конфедерацията. След освобождението си, дамата се върнала на предишния си пост, но вече като водещ хирург, а впоследствие била изпратена в женската болница на затвора в Луисвил. В по-късен етап професионалният й път я изпратил да работи в сиропиталище в Тенеси.

На 15 юли 1865-та Мери била освободена от армията, откъдето започнала да получава месечна пенсия от 8,50 долара, която сума по-късно се увеличила на 20 долара. През ноември тогавашният президент на страната Андрю Джонсън представил пред конгреса законопроект с предложение лекарката да бъде удостоена с високото военно отличие Медал на честта, като своеобразно признание за направеното от нея в хода на войната. Така, Мери станала първата и последна жена, получавала някога този приз. Заради своята репутация тя била канена на приеми, изнасяла лекции, голяма част от които – свързани с правата на жените. През 1917-та представителите на американския конгрес ревизирали стандартите за получаване на гореспоменатия медал и той започнал да се присъжда само на тези, които са участвали в действителна битка с враг.

Така или иначе, доктор Уолкър отказала да върне медала и го носила на гърдите си всеки ден, до края на смъртта си. Американката починала в родния си град през 1919-та.

През 1977 г. президентът Джими Картър подписал законопроект за  възстановяване на отличието на Мери посмъртно, а на 10 юни 1982 година била отпечатана пощенска марка с нейния лик.