Медицинска и творческа дейност на Иван Богоров

От 1859г.

Няма много подробни сведения за цялостната медицинска практика на Иван Богоров, но от различните източници, описващи неговата автобиография се знае, че първата му практика като лекар е в Цариград.

Медицинска дейност на Иван Богоров

Около 2 години след практиката си в Цариград Богоров работи в Пловдив в продължение на 3 години. Напуска града за известно време, през което е обиколя различни места в България. След това отново се връща в Пловдив, където практикува медицина частно и успява да отвори своя аптека, снабдявайки я с лекарства, внасяни основно от Париж.

През 1867 година заминава за Русия за 6 години, след което се връща отново в Пловдив, но вече не като практукуващ лекар, а пише медицински трудове, станали част от историята на българската медицина. Такъв е например написаният през 1875 медицински труд "Селският лекар".

Същата година избухва сръбско-турската война и той заминава като доброволец за Белград, където работи като военен лекар. След тази кратка "мисия" започва да се занимава изцяло с писателска дейност.

Творческа дейност на Иван Богоров

"Селският лекар" – медицинска книга на Иван Богоров

Смята се, че "Селският лекар" е единствената книга по време на Възраждането, в която се разглеждат различните заболявания по нозологични единици и тя допринася значително за развитието на здравната култура сред населението. Трудът е разделен на няколко части и включва 256 страници.

В своята книга възрожденецът засяга важни въпроси, свързани с човешките и животинските здраве и болести.

• В първи раздел на "Селският лекар" е поместена информация, свързана с хранителната хигиена и хигиената в дома.
• Втори раздел на медицинската книга включва най-често срещаните болести по това време у нас – общо 135 заболявания (тиф, малария, холера, дизентерия, паразитози и др.).

Богоров прави опит за въвеждането на българска медицинска терминология. Смята се, че той е вторият след А. Гранитски в това отношение.

Друга творческа дейност на Иван Богоров:

• Издава първият български вестник "Български орел" – 1846 година;
• "Цариградски вестник" – 1848 година. Основан след спиране на "Български орел";
• "Български народни песни и поговорки" – 1842 година;
• "Първата българска граматика".

Статията е част от историята на:

• История на Иван Богоров