Мери Джейкъби и приносът й за еманципирането на лекарската професия

От 1842г. до 1906г.

Мери Корина Пътнам Джейкъби е уважаван пионер и преподавател по медицина, отявлен критик на дискриминацията спрямо жените в професията и социален реформатор, отдаден на разширяването на образователните възможности за дамите.

Мери, проправяща пътя на жените в медицинските училища

Мери е родена през 1842 г. в Лондон, Англия, в семейството на американците Джордж Палмър Пътнам и Викторин Хейвън Пътнъм. Нейните родители се връщат в Америка през 1848 г. и тя прекарва детството си в Ню Йорк като в началото е обучавана вкъщи от своята майка. По-късно е изпратена в частно училище в Йонкърс, а накрая в държавно учебно заведение в Манхатън. През целия си живот тя пише едновременно политически есета и проза, но е най-известна с кариерата си в медицината, 120-те си научни публикации и 9-те си книги.

През 1861 г. Мери Пътнам учи в Нюйоркския колеж по фармация, а медицинската си диплома придобива от Женския медицински колеж в Пенсилвания през 1864 г. Тя убеждава ръководството на факултета да й позволи да положи изпитите си по-рано и в знак на протест срещу специалното отношение към нея Дийн Едуин Фъсел подава оставка след дипломирането й. Ан Патерсън, която подкрепя желанието на Мери за ранно полагане на държавния изпит, поема поста му и се превръща в първата жена декан на медицинско училище в Америка.

>>> Отношението на лекарите към женското здраве през 19 в. и възходът на бизнеса с хапчета и аборти

Пътнам получава първия си шанс да приложи наученото на практика от своята колежка Мари Закжевска, която основава Болницата за жени и деца "Ню Ингланд" в Бостън през 1862 г. През 1866 г. Пътнам се мести в Париж, за да специализира и се изказва в защита на смесеното обучение, тъй като женските медицински училища не могат да предоставят същото обучение и практика като университетските болници. Нейното упорство я прави първата жена, приета да се обучава в École de Médecine. Специална директива от министъра на образованието принуждава институцията да я вземе за свой възпитаник.

Забележителни моменти от кариерата на лекарката

През 1871 г. тя се завръща в Ню Йорк и през следващата година основава Асоциацията за насърчаване на медицинското образование на жени (която по-късно се превръща в Женска медицинска асоциация на град Ню Йорк), като заема директорския пост между 1874 и 1903 г. През същия период тя преподава в Женския медицински колеж към Нюйоркската болница за жени и деца. Като лектор по медицина от 1871 г. и професор по медицина от 1873 до 1889 г., тя помага за завишаването на стандартите в образованието.

Пътнам се омъжва за д-р Ейбрахам Джейкъби през 1873 г. По-късно той получава прозвището бащата на американските педиатри и благодарение на него Мери е приета в медицинското общество на Ню Йорк. Семейство Джейкъби има три деца, въпреки че първата им дъщеря умира при раждането, а синът им – на 7 годинки.

През 1876 г. есето на д-р Мери Джейкъби на тема "Въпросът за почивката на жените по време на менструация" спечелва наградата "Бойлстън" на Харвардския университет. В този знаменит труд тя оборва предполагаемите физически ограничения на жените в отговор на публикацията на д-р Едуард Х. Кларк "Полът в образованието; или равен шанс за момичетата" (1873 г.). Той поставя под съмнение увеличаваща се роля на жената в обществото, също както и в "мъжките" професии. Мери Джейкъби онагледява статията си с таблици, статистики и сфигмографични проследявания на женския пулс, сила и диаграми, илюстриращи стабилността на женското здраве, сила и подвижност по време на месечния цикъл. Статията й, както и личният й пример, дават неоспоримо доказателство за недостоверността на позицията на Кларк.

Като практикуващ лекар през 1886 г. Мери Джейкъби създава детско отделение в Нюйоркската болница. Тя става член на Нюйоркското патологично общество и на Нюйоркската академия по медицина, което се оказва от изключително значение за утвърждаването на нейната работа и й спечелва уважението на колегите. Приемането на д-р Джейкъби в Американската медицинска академия, спечелено с разлика от само един глас, я превръща в първата жена член на обществото.

>>> Пет малко известни жени учени, чиито открития променят света

Мери Пътнам Джейкъби до смъртта си е свързана с медицината. През 1905 г. на бял свят излиза последният й труд, озаглавен "Описание на ранните симптоми на менингеалния тумор, притискащ малкия мозък. От който писателят умря. Написано от самата нея". В него тя подробно описва своите собствени симптоми и диагноза във времена, когато още не съществуват инструменти като ядрено-магнитен резонанс например. Материалът е публикуван само месец преди смъртта на д-р Джейкъби през 1906 г.