Начало История на медицината Мери Джейкъби и приносът й за еманципирането на лекарската професия

Мери Джейкъби и приносът й за еманципирането на лекарската професия

От 1842г. до 1906г.

Мери Джейкъби и приносът й за еманципирането на лекарската професия - изображение

Мери Корина Пътнам Джейкъби е уважаван пионер и преподавател по медицината, отявлен критик на дискриминацията спрямо жените в професията и социален реформатор, отдаден на разширяването на образователните възможности за дамите.

Мери е родена през 1842 г. в Лондон, Англия, в семейството на американците Джордж Палмър Пътнам и Вокторин Хейвън Пътнъм. Нейните родители се връщат в Америка през 1848 г. Мери прекарва детството си в Ню Йорк и в началото е обучавана вкъщи от своята майка. По-късно е изпратена в частно училище в Йонкенс, а накрая в училище в Манхатън. На 17 г. Мери публикува есе в журнала Atlantic Monthly. През целия си живот тя пише едновременно политически есета и проза, но е най-известна с кариерата си в медицината, 120-те си научни публикации и 9-те си книги.

През 1861 г. Мери Пътнам учи в Нюйоркския колеж по фармация, а медицинската си диплома придобива от Женския медицински колеж в Пенсилвания през 1864 г. Тя убеждава ръководството на факултета да й позволи да положи изпитите си по-рано и в знак на протест срещу специално отношение към нея Дийн Едуин Фъсел подава оставка след дипломирането й. Ан Патерсън, която подкрепя желанието на Мери за ранно полагане на държавния изпит, поема поста му и се превръща в първата жена декан на медицинско училище в Америка.

Пътнам получава първия си шанс да приложи наученото на практика от своята колежка Мари Закързевска, която основава Болницата за жени и деца Ню Ингланд в Бостън през 1862 г. през 1866 г. Пътнам се мести в Париж, за да специализира и се изказва в защита на смесеното обучение, тъй като женските медицински училища не могат да предоставят същото обучение и практика като университетските болници.

Скоро тя се завръща в Ню Йорк и през 1872 г. основава Асоциацията за насърчаване на медицинското образование на жени (която по-късно се превръща в Женска медицинска асоциация на град Ню Йорк), като заема директорския пост между 1874 и 1903 г. През същия период тя преподава в Женския медицински колеж към Нюйоркската болница за жени и деца. Като лектор по медицина от 1871 г. и професор по медицина от 1873 до 1889 г., тя помага за завишаването на стандартите в образованието.

Пътнам се омъжва за д-р Ейбрахам Джейкъби през 1873 г. По-късно той получава прозвището бащата на американските педиатри и благодарение на него Мери е приета в медицинското общество на Ню Йорк. Семейство Джейкоби има три деца, въпреки че първата им дъщеря умира при раждането, а синът им – на 7 годинки.

През 1876 г. есето на д-р Мери Джейкоби на тема "Въпросът за почивката на жените по време на менструация" спечелва наградата Бойлстън на Харвардския университет. В този знаменит труд тя оборва предполагаемите физически ограничения на жените в отговор на публикацията на д-р Едуард Х. Кларк "Полът в образованието; или равен шанс за момичетата" (1873 г.). Той поставя под съмнение увеличаваща се роля на жената в обществото, също както и в "мъжките" професии. Д-р Джейкъби онаглеждава статията си с таблици, статистики и сфигмографични проследявания на женския пулс, сила и диаграми, илюстриращи стабилността на женското здраве, сила и подвижност по време на месечния цикъл. Статията й, както и личният й пример, дават неоспоримо доказателство, за недостоверността на тази позиция.

Като практикуващ лекар през 1886 г. Мери Джейкоби създава детско отделение в Нюйоркската болница. Тя става член на Нюйоркското патологично общество и на Нюйоркската академия по медицина, което се оказва от изключително значение за утвърждаването на нейната работа и й спечелва уважението на колегите. Приемането на д-р Джейкъби в Медицинската академия, спечелено с разлика от само един глас, я превръща в първата жена член на обществото.

Преди смъртта й на 63-годишна възраст, Джейкъби пише подробен анализ на заболяването си: "Описание на ранните симптоми на менингиален тумор, притискащ мозъка", от който тя умира. Много известни лекари, включително Уилям Ослър и Емили Блекуел, й отдават чест на погребението.

по статията работи: Величка Мартинова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

източник и снимка: https://cfmedicine.nlm.nih.gov/physicians/biography_163.html 

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиЛайфстайлСнимкиНовиниЛюбопитноНормативни актовеЗаведенияКлинични пътекиОрганизацииЗдравни съветиАлтернативна медицинаНаправления в медицинатаПроизводителиОбразованиеСпециалистиСоциални грижиТестовеСпортБотаникаОткритияЛеченияГеография