Стотици смели мъже, участвали в Гражданската война в САЩ, всъщност били жени

По време на Гражданската война в САЩ хиляди мъже се записват в армиите на Съединените щати и Конфедеративните щати. Много от постъпилите във войската са младежи, търсещи богатство и слава, или бедняци, които няма какво да губят. Някои от тях умират по време на многобройните сражения, но други се покриват с военни почести. След като конфликтът приключва, се оказва, че някои от тези смели мъже, сражавали се за родината си, всъщност са жени.

Причината представителките на нежния пол да се включат активно във военните действия са най-разнообразни. Някои са подтикнати към драстичната стъпка от възможността да докажат качествата си наравно с мъжете. Други отиват на фронта от любов към съпрузите и синовете си. Трети се присъединяват към армията, защото това е единственият им шанс да придобият „мъжки“ привилегии - право да гласуват, заплата и пенсия.

По това време обаче законите на страната не позволяват на жените да участват активно във военните действия. Затова дамите, които решават да се сражават рамо до рамо с представителите на силния пол, подстригват косите си късо, пристягат гърдите си с бинт и натриват долната част на лицето си с пръст, за да създадат визуалния ефект на прясно набола брада. Тъй като огледът на постъпващите кадри и в двете армии не е особено строг, в повечето случаи дегизираните жени успяват да се запишат на военна служба под фалшиво име. Решилите се на тази крайна стъпка дами изглеждат също толкова мъжествено, колкото и 16 годишните младежи, които ежемесечно пристигат за обучение в казармите.

Историците смятат, че дегизираните представителки на нежния пол, участвали в престрелките през Гражданската война, са между 400 и 750. Най-известният случай на жена, която не само се записва в армията, но и натрупва военна слава, е Джени Ходжърс, известна дълги години на американските власти като редник Албърт Кашиър. Родената в Ирландия емигрантка има предишен опит в криенето на пола си. Тя приема алтер егото Албърт Кашиър още преди войната, защото е принуждавана от баща си да се облича като мъж, за да може да работи „мъжка работа с мъжка заплата“. С началото на военните действия Ходжърс решава да изостави напълно своята истинска идентичност и да се „превърне“ изцяло в представител на силния пол.

След като успешно минава военната комисия през август 1862, ирландката става известна като най-ниския войник в поделението. Въпреки дребния си ръст Албърт Кашиър влиза в сраженията наравно с другите войници. Участва в над 40 военни сблъсъка, между които обсадата на Виксбург, кампанията Ред Ривър и битката в подножието на планината Кенесо. По време на един от сблъсъците е пленена, но успява да обезвреди пазача си с голи ръце и да избяга.

След края на войната Джени Ходжърс запазва своето алтер его. Работи като ратай във ферма, чистач в църква и гробар. Години по-късно жената-ветеран развива деменция и е блъсната от кола. След като е закарана в болница за преглед, лекарите разбират истинската самоличност на военния герой, известен като Албърт Кашиър. Ирландката е задължена от властите да носи рокля, както и й отнемат правото да гласува и военната й пенсия. Това води до вълна на негодувание сред обществото на оцелелите от Гражданската война ветерани. След смъртта на Джени Ходйърс през 1915 те уреждат „последното изпращане“ на дамата. Погребана е под името Албърт Кашиър в пълна военна униформа.

Друга известна жена, участвала в сраженията по време на кървавия конфликт е Сара Причърд. Тя се присъединява към армията, защото съпругът й Кийт е извикан да се присъедини към войската от властите. Водена от поривите на любовта, тя отрязва косите се и встъпва в чин заедно със своя спътник в живота. Пред комисията минава като Сами, по малкият брат на призования в армията мъж. Двамата участват в три сражения. Войната приключва за семейството, когато Сара е простреляна в рамото и върната у дома, а Кийт имитира симптоми на зараза, за да може да се прибере при любимата си.

Подобна е и историята на Франсис Клейтън. Тя също се присъединява към войската, за да е близо до мъжа си. Двамата участват в тридневната борба за надмощие около форт Донелсон. След края на конфликта Франсис разказва как видяла съпруга си да пада мъртъв до нея, прострелян от вражески куршум. Въпреки това майката на три деца не се отказва от военната си кариера . Жената-ветеран смята, че полът й не е разкрит благодарение на високата й здрава фигура, типична за фермерка от щата Минесота.

Друг емблематичен случай на представителка на нежния пол, участвала в конфликта, предрешена като мъж, е афро-американката Мария Луиз, която се дегизира като бял момък. Тя служи 3 години в 8-ма Нюйоркска кавалкада. След като войната приключва, дамата разказва, че искала да воюва за свободата си, а не да чака да й я подарят.

В наши дни всички тези жени са признати официално за герои, чиито принос за военната история на Щатите е равен на героизма на мъжете, проявили доблест в сраженията.

По статията работи: Георги Динев

Още по темата:

• Маргарет Санджър - бунтарката, създала първата клиника за аборти в САЩ
• Мери Джейкъби и приносът й за еманципирането на лекарската професия
• Заболяванията в окопите по време на Първата световна война
• Опасни военни униформи, които убиват много войници през вековете