Методи за лекуване на рак в Древна Елада

От -460г. до -370г.

Раковите заболявания често са наричани „болест на съвремието“, но всъщност това определение е изключително неправилно. Злокачествените тумори покосяват хора още от праисторията. Най-старият открит скелет на човек, страдал от опасната малформация, е на хоминид, починал преди 1,6 милиона години. Далечният ни предтеча е страдал от рядка форма на заболяването, наречена остеосарком.

Ракът е описан за първи път от медиците в Древен Египет. В открития от Едуин Смит папирус, датиран към 16-тото столетие преди Христа, се споменава за опасно заболяване, което предизвиква появата на бучки в гърдите. Египетските лекари от епохата смятат, че единственият ефективен метод за борба с болестта е обгаряне на засегнатите области.

В Древна Елада появата на злокачествени подкожни тумори е описана от Хипократ, известен днес като Бащата на Западната медицина. Именно той дава на заболяването името „рак“, тъй като изследваните от него образувания са твърди на допир - подобно на черупката на морско членестоного - и имат множество пръстовидни разклонения. И тъй като на практика всички медици в Европа, родени след пети век преди Христа, се ръководят от трудовете на Хипократ, понятието става официален термин, който се ползва и до днес.

Разсъжденията на древния медик относно раковите заболявания и тяхното естество, са базирани на теорията за Четирите хумора. Това е медицинска доктрина, която разглежда тялото като баланс на четири свещени течности, които символизират елементите на природата. Тези течности са кръв, лимфа, жълт жлъчен сок и черен жлъчен сок. При здравите хора тези хумори са в перфектен баланс и повечето болести се дължат на липса или прекалено голямо количество от дадена течност.

Именно затова Хипократ заключва, че раковите образувания се дължат на натрупване на опасни количества черен жлъчен сок в тялото. Според Бащата на медицината понякога далакът не е в състояние да абсорбира излишната течност и тя започва да се утаява в някои кухини в човешкото тяло. Постепенно тя се втвърдява и започва да „дълбае“ в съседните здрави тъкани.

Разбира се в наши дни тази теория не само е отречена, но дори изглежда леко абсурдна. Преди повече от 2000 години обаче хората нямат достъп до микроскопи, рентгени, уреди за химически анализ и т.н., затова са принудени да наблюдават единствено телесните процеси, които се виждат с просто око. Затова хуморната медицина разчита основно на асоциативни заключения и привидни зависимости.

Хипократ обаче успява не само да даде определение на болестта, но и да предложи няколко метода за лечение на заболяването. Според него повечето злокачествени тумори могат да се премахнат само ако се открият в най-ранния стадий на поява. Бащата на медицината осъзнава съвсем ясно високата смъртност при заболяването и не се ангажира да даде стопроцентова гаранция за успешността на нито едно лечение.

Според Хипократ първата фаза в лечението на злокачествени образувания се състои в редовен прием на билкови отвари и изготвяне на специална диета. Целта на тези мерки е да се предотврати свръхпроизводството на черен жлъчен сок и да се разградят появилите се вече натрупвания. Ако това не помогне, медикът препоръчва на своите пациенти да се подложат на операция за хирургическо премахване на туморите.

Интервенцията, описана от Бащата на медицината, се състои от две части. Първият етап е достигане до тумора чрез малък прорез в тъканта и изрязване на цялата видима туморна маса. Втората фаза е обгаряне на цялата област с нагорещено желязо. Болезнената процедура се извършва в самата рана. След края на операцията пациентът се подлага на възстановителна диета, изготвена от обучен в доктрината на Четирите хумора специалист.

Хипократовите трудове, които по-късно са доразвити от римския хирург Гален, се ползват в целия Стар свят и са в основата на европейската, арабската и персийската медицина. Лечението на ракови заболявания, описано от елина, се използва в продължение на хиляди години. Хуморната теория е напълно дискредитирана едва в началото на 19-ти век.

Редактор: Георги Динев