Хипократовата клетва – етичното послание през вековете

Създадената през IV век преди новата ера Хипократова клетва е най-популярният етичен кодекс на лекарското съсловие, познат на хората. Смята се, че автор на известната в цял свят клетва е бащата на медицината Хипократ от Кос.

Хипократова клетва – оригиналът

В името на Аполон – лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.

На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, ще гледам на децата му като на свои братя. Ако те поискат да научат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще. Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва.

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.

Никога и никому няма да препоръчам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.

Когато влизам в някоя къща, това ще бъде, само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.

Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.

Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.

Дано да живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут завинаги, като пазя тази клетва и не престъпя нищо в нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава!

Докато не нарушавам тази клетва, трябва да ми бъде гарантирано да се наслаждавам на живота и на практикуването на своето изкуство, уважаван от всички хора и за вечни времена!

За клетвата и нейните послания

Създадената преди хилядолетия клетва продължава да буди интерес и днес. Тя е част от ритуала по дипломирането на лекарите, но и предмет на множество дискусии. Именно на нея се позовават най-често пациентите, когато искат да порицаят или да похвалят и благодарят на лекаря. Истината е, че клетвата представлява своеобразен морален кодекс, който определя основните и характерни етични норми на медицинската професия. Да, клетвата на Хипократ не е закон, но тя със сигурност носи послания. Определя и типа поведение, който се приема, че трябва да бъде спазван, при това, без да е нужно да е поставен в рамка и регламентиран. Клетвата създава стандарти, характерни за професията на лекаря, които обществото приема за част от образа му и смята, че всеки положил Хипократовата клетва вярва искрено в нейните послания и ги спазва.

Факт е, че посланията на бащата на медицината са кратки и изключително ясни. Независимо колко време е минало, те продължават да определят възможно най-точно същината на лекарския труд и на човешката природа и това е основната причина клетвата да продължава да живее и да звучи актуално. В своята „Кратка история на медицината“ д-р Тотко Найденов я определя по следния начин: „24-вековен образ за лекарска етика и наистина чист, достоен живот!“

Независимо че днес няма как лекарите да полагат клетва в името на боговете, в които вярват и към които се обръщат древните елини, важни и значими в Хипократовата клетва са посланията: за почитта и благодарността към учителя, за спазването на тайната, за работа в интерес на болния и лечение според знанията и силите както и обещание да не му се вреди. И не на последно място стои заявеното от лекаря да запази чисти и свещени както живота си, така и изкуството си.

Основателят на академичното обучение по история на медицината академик Миладин Апостолов е категоричен, че истинските лекари лекуват в съгласие с хуманизма на Хипократ и с принципите на неговата забележителна клетва. В интервю за Съюза на българските журналисти през 2017 г. той подчертава как „голяма част от лекарите и техните помощници разбират, че извън Хипократовия хуманизъм медицината вече не е медицина“.

За вариантите на Хипократовата клетва

Хипократовата клетва бива преоткрита през Средновековието, когато християнски учени я използват по време на церемония през 1508 г. в Университета във Витенберг. В следващите няколко столетия клетвата е преведена на няколко от европейските езици. През 1804 г. става част от церемонията при завършването на лекарите, възпитаници на медицинското училище в Монпелие, Франция.

През 1948 г. Световната медицинска асоциация осъвременява клетвата, изхождайки от идеята, че в оригиналния си вид тя е твърде остаряла. Така се появява „Декларацията от Женева“, която в същността си носи отново посланията на Хипократ.

Във времето до 1989 г. българите лекари полагат така нареченото „Тържествено обещание на социалистическия лекар“.

Полагането на клетва от завършилите медицинско образование у нас е записано в Закона за народното здраве от 1974 г. и промените в него от 1994 г.
Задължителното полагане на клетва присъства в чл. 159 на Закона, където е публикуван и текстът. Той носи основните послания на Хипократовата клетва, а финалът му е следният: „Аз всякога ще помня своя лекарски дълг и високата си отговорност пред народа и държавата. Тържествено, свободно и с чест полагам тази клетва и обещавам да й бъда верен до края на живота си! В името на Бога, на моите уважавани учители и моя обичан народ – заклех се!“

Статията е част от историята на:

• История на Хипократ