Начало История на медицината Хипократова клетва в България

Хипократова клетва в България

От 13.10.1994г.

Хипократова клетва в България - изображение

В съгласие със Закона за народното здраве през 1994 година дипломиращите се медици започват да полагат Хипократова клетва.

Клетвата на гръцкия медик Хипократ е широко разпространена сред българското общество през последните сто години благодарение на медицинските институции, регулацията, литературата, различни ритуали и т.н.
Българските медици полагат съвременен вариант на Хипократовата клетва според закона. Същността на клетвата е залегнала и основите на съвременната национална медицинска "корпоративна" структура, която е неин базисен идентификационен символ. Тя е източник на медицинска етика, биоетика и медицинска деонтология.

Хуманният императив на Хипократовата клетва описва същността на лекарската професия на студенти, лекари и техните пациенти. Посланията от клетвата, допълнени от приоритетите на общочовешкия здрав разум и философските аспекти на българската клинична медицина. Клетвата на Хипократ е своеобразно "ядро" на българската медицинска клинична етика.
В продължение на 130 години след Освобождението на България през 1878 г. основни от послания на клетвата са се възприемали буквално и нерядко са били негативни (клетвата, олимпийските богове, тайната, абортите и т.н.).

Хипократовата клетва е имала различни тълкувания през епохите.

Античност

През Античността медицината в България е под съществено влияние на Древногръцкото, Елинистичното и Римското изкуство на лечение, а през Средновековието - и на Византийското. Боговете, отговорни за човешкото здраве (Аполон, Асклепий, Хигия, Панакцея, Телесфор, Орфей, св. Козма и Дамян безсребърници, св. Панталеймон и т.н.), лечебни доктрини, медицински технологии, литературата и инструментите са общи. Отсъстват надеждни исторически и археологически доказателства за влиянието на хипократизма или за наличието на Хипократовата клетва по нашите земи. Съобщение за посещението на Хипократ в Одесос (Варна), не се свързва със значимо повлияване на локалната медицина.

Възраждане

През тази епоха българската медицина се влияе от актуалните през 19 век Западни медицински традиции, които са обвързани с хипократизма. За съжаление отново не съществуват надеждни исторически доказателства за присъствието на клетвата.

Освобождение

През 1878 година се създава първия медицински факултет в София, а през 1918 г. се наблюдава и осезаема научно-техническа революция след Втората световна война. Политическата и идеологическата либерализация след 1989 г. и създаването на първия.

Институции

Развитието на хипократизма в България се гарантира благодарение на институциите, в които се обучават медиците, осмислящи и натрупващи своят опит в областта на медицинската етика и историята на медицината.
Медицинският факултет в София (от 1918 г.), Факултетът по обществено здраве (от 2001 г.), Катедрите по организация на здравеопазването (от 1947 г.), Медицинска етика и право (от 2001г.), Научното дружество по история на медицината в България (след 1962 г.), Балканската асоциация по история и философия на медицината (от 2005 г.), Българския лекарски съюз (от 1901 г.) са сред основните институции, занимаващи се с медицина.

Функционирането на специализирани медицински дружества, както и тези на специалисти по здравна грижа, Български червен кръст, пациентски организации и организации за защита правата на човека (след 1989 г.) значително подпомагат разпространяването и разбирането на неохипократизма.

Регулиране

Преди Втората световна война всички абсолвенти по медицина у нас полагат клетва, която се  различава от Хипократовата. След войната  и събитията от 1973 г. се полага „съветската клетва".

Осъвремененият вариант на Хипократовата клетва в България

След 1994 година според Чл. 89 от Закона за народното здраве (13 с. 207 и 169), а след 2005 г. в съгласие с Чл. 176 от Закона за здравето при връчването на дипломи всички новозавършили медици полагат Хипократова клетва. Тя се приема от Висшия медицински съвет и има известни разлики с оригиналната.

От нормативните етични документи, които носят разнообразните посланията на Хипократ у нас действат Правата на човека, Правата на пациента, Кодекса по професионална етика на БЛС, Декларацията от Женева (от 1948 г.), Международния кодекс по медицинска етика (от 1949 г.), Декларацията от Лисабон за правата на пациента (от 1981 г.) и други документи на Световната медицинска асоциация.

Литература

Националната научна литература, която разглежда хипократизма/неохипократизма, както и учебната и научно-популярната дават адекватна представа за професионално - културния контекст на Хипократовата традиция.
Немалко са преводите на Хипократовата клетва и задълбочените й анализи през последните шестдесет години допълнително я популяризират. Най-автентични, достоверни и значими преводи на оригиналния текст на клетва се приемат тези на Вл. Василев (1924 г. - 1996 г.) и на Г. Михайлов (1915г.-1991 г.), който е професор по класическа филология и членува във Френската академия на науките и е президент на Международната асоциация по гръцка и латинска епиграфика.

Следва да се подчертае, че значимата роля за вярното разбиране на Клетвата на Хипократ в България се дължат главно на публикациите в международния ежегодник по история и обща теория на медицината "Асклепий" (от 1970 г.). Това издание е на Националното научно дружество по история на медицината в България, което от 2006 г. прераства в Международен ежегодник по история и философия на медицината, издаващ се от Балканската асоциация по история и философия на медицината.

Голяма част от българските медици предпочитат актуализирания вариант на Хипократовата клетва, а от заложените посланията на сравняващите се текстове най-добре се приемат тези, касаещи лекарската тайна, действието според компетентността, почитта към учителите и ползата за пациентите. За неприемливи и архаични се посочват забраните за аборт, евтаназия,  началното обръщение към олимпийските богове, потомственият характер на предаването на медицинските знания.

Средствата за масово информиране и научните издания публикуват материали за Хипократ и неговата клетва. За всеки запознат и заинтересован от здравеопазването читател Клетвата на Хипократ се е превърнала в символ на медицината.

Сред авторитетите спомогнали за по-адекватното развитие и за доброто разбиране на хипократизма у нас са Академик професор д-р Миладин Апостолов, който активно  се занимава с историята на медицината в България и има многобройни научни трудове по темата, Професор д-р Спирос Маркетос (1931 г. - 2012г.), президент на Общогръцката Асоциация по история, социология и философия на медицината.

Хипократовата клетва в България не губи своята актуалност  и значимост. Нужно е нейното по-задълбочено изучаване в университетите. Това може да се постигне чрез адекватното й популяризиране в медиите.

4.3, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиИсторияЛюбопитноЛайфстайлСоциални грижиНормативни актовеНовиниСнимкиОрганизацииГеографияВидеоСпортАнкетиЗдравни съветиПроизводителиКлинични пътекиСпециалистиЗаведенияТестовеАлт. медицинаОбразованиеНаправления в медицинатаОткритияБотаникаЛечения