Миграцията и диференциация на човешките раси

От -19г.

Естествената среда на организмовия вид Хомо сапиенс е източна субсахарска Африка, състояща се от тропически и екваториални гори, савани и крайречни области. Те се оказали доста подходящи за живота им на ловци и събирачи. Хилядите години еволюция оптимизирали техните физически характеристики. Сред еволюционните приспособления към средата на живот са удължената форма на черепа, предназначена за по-добро разсейване на топлината. Тъмният цвят на очите, кожата и косата вероятно служили за защита от високите нива на UV радиацията.

Тенденцията към глобално охлаждане, която започнала преди около 130 000 години и падането на температурите до около 10 ° F (-12 по Целзий) предизвикало глобалното разселване на Хомо Сапиенс. По време на последния ледников период, настъпил преди около 26 000-19 000 години, ледените пластове обхванали голяма част от Северна Европа, Северна Азия и Северна Америка. На други места по време на този период е имало и множество планински ледници.

След този период последвала тенденция към глобално затопляне. Тя започнала преди около 18 000 години. Тези дългосрочни промени в климата в световен мащаб засегнали влажността, растителността, морското равнище, бреговата ивица, разпределението и изобилието от животни. Промените в околната среда накарали представителите на Хомо сапиенс да мигрират от Африка. Те били принудени бързо да адаптират начина си на живот към новозаетата среда на живот.

Повишаването на числеността на представителите на човешкия род се способствала от тенденцията да се поддържа контакт между отделните човешки групи. В продължение на десетки хиляди години Хомо сапиенс са пътували на десетки хиляди километри, населвайки местообитания, вариращи от дъждовни гори до планински райони. По-големите разстояния, както и физическите бариери, които рядко можели да бъдат преминати, довели до практическата изолация в популациите на Хомо сапиенс. Някои от тях били изолирани за достатъчно дълъг период в техните нови местообитания. По този начин се развили наследствени характеристики, които ги отличавали от останалите представители на вида. Някои еволюционни тенденции целели изграждане на адаптации към общата среда. Например, размерът на тялото се увеличавал с намаляването на температурата на околната среда, а цветът на кожата ставал по-светъл с повишаването на телесните размери. Други еволюционни тенденции се пораждали от местните условия, каквито са влажността, ветровете и преобладаващите инфекциозни заболявания.

Трайната репродуктивна изолация при отделните човешки популации, живеещи при различна среди довежда до възникването на човешките раси. Естествените човешки популации диференцирали отделните видове Хомо сапиенс. Човешките раси включват австралийските аборигени и папуаси, американското местно население (индианците), тихоокеанските островитяни, сахарските африканци, европеидните, дравидианската (индийска), азиатската и смесените раси.

Физическите характеристики на основните човешки раси варират по следния начин:

Расовото сравнение между носовата костна площ е:

Съставът на световните популации е:

Статията е част от историята на:

• История на човешките раси