Могъщите фамилии в историята, разрушени от кръвосмешение – част 2

От 1631г.

Колкото повече години минават, толкова повече кръвосмешенията в Хабсбургската фамилия се увеличават, а роднинските връзки между членовете на семейството стават изключително сложни и объркани. Филип III Испански и Маргарита Австрийска (които са потомци на два брака между племенници и чичовци) имат две деца, също сключили брак с роднини. Дъщеря им Мария-Анна Испанска се омъжва за Свещения Римски император Фердинанд III през 1631 г. Техният син Филип IV се жени за дъщерята на сестра си – Мариана Австрийска, която му е и племенница, и братовчедка.

Най-известният Хабсбург, роден от инцест, е Карлос II Испански (Carlos II, срещан в източниците още като Карл, Чарлз и Шарл). Той е продукт на гореспоменатия брак. Роден е през 1661 г. Една от бабите му е и леля, а другата му се пада и прабаба. Всички негови прабаби и дядовци произлизат от една и съща семейна двойка – тази на Филип I и Хуана Кастилска.

С раждането на Карлос II Хабсбургските линии на Испания и Австрия вече са толкова преплетени, че генетичната катастрофа е неизбежна. Карлос страда от стерилитет, има толкова голям език, че едва успява да говори. Монархът има така издадена долна челюст, че тя не може да се срещне с горната. Заради многото сериозни здравословни проблеми, между които не на последно място е безплодието, Карлос II се оказва последният Хабсбургски владетел на Испания. Макар австрийската линия на рода да продължава развитието си, това е началото на края за Хабсбургското многовековно династично господство.

Свещената Римска империя не е нито свещена, нито Римска – тя е Хабсбургска

Австрийските Хабсбурги контролират императорската титла от 10-ти век до началото на 19-ти век. Дори след като Карлос V Испански се отказа от титлата си през 1556 г., връзките между испанските и австрийските Хабсбурги остават солидни.

Хабсбургското господство над титлата "Свещен Римски император" говори за огромния обхват на семейството, постигнат чрез бракосъчетания и инцест. За да се демонстрира разрастването на хабсбургската власт ще ви представим елементарен пример: Свещеният Римски император Карл VI притежава следните титли, постигнати чрез векове на бракосъчетания и кръвосмешение: Крал на Германия, Крал на Бохемия, Крал на Унгария, Крал на Хърватия, Ерцхерцог на Австрия, Крал на Неапол, Крал на Сицилия, Крал на Сардиния, Херцог на Люксембург, Херцог на Тешен, Херцог на Парма и Пиаченца, Граф на Фландрия.

Залезът на испанските Хабсбурги

В генетично проучване от 2009 г., публикувано в мултидисциплинарното списание "PLOS One", се твърди: "От 1527 г. до 1661 г., когато са родени Филип II и Карлос II, испанските кралски семейства имат общо 34 деца. От тях 10 деца (това са цели 29,4%) загиват преди 1-годишна възраст. Други 17 (или 50,0%) от тези малчугани са починали преди десетата си годишнина."

Авторите на проучването – Алварес, Себайос и Кинтейро, твърдят, че високата смъртност сред децата в семейството на Хабсбургите е резултат от браковете по сметка и инцестите. "Коефициентът на инбридинг", както го наричат, допълнително нараства с течение на времето. Освен това, много малко "прясна кръв" навлиза в семейната линия, което логично води до сериозни здравословни проблеми при отделните индивиди.

Алварес, Себайос и Кинтейро проверяват и как стои въпросът с раждаемостта. Откриват, че "в осемте семейства има 51 бременности. От тях 5 завършват със спонтанни аборти и мъртвородени деца, 6 – с неонатални смъртни случаи, при 14 децата умират между 1 и 10 години. Едва 26 деца преживяват над 10-годишна възраст".

Карлос ІІ бележи върха на Хабсбургския инбридинг. Той се отразява на приемствеността в семейната линия. Родителите му Филип IV и Мариана Австрийска имат пет деца. От тях само две доживяват зряла възраст. По времето, когато Карлос е роден – през 1661 г., той е единственото оцеляло кралско дете. Карлос II е женен два пъти, но и при двата си брака не успява да създаде поколение.

Хабсбургските кръвосмесителни бракове с течение на времето стават причина за все повече медицински проблеми сред представителите на династията. Например спекулациите за Хуана Лудата и нейното душевно състояние може и да са свързани с факта, че родителите й са братовчеди. Тази тенденция започва да се забелязва на доста ранен етап от Хабсбургската история. В края на краищата в лицето на Карлос II Хабсбургите създават в средата на 17-и век първия "имбецил".

Свещения Римски император Рудолф II, роден през 1552 г. (внук на Хуана Лудата), често изпада в тежка депресия, сериозно възпрепятстваща неговата политическа дейност. Поради тази причина Рудолф II е принуден да предаде властта на брат си и да запази титлата си само проформа.

Хабсбургска челюст и Хабсбургска брадичка – деформации вследствие на кръвосмешението

Хабсбургите стават известни с някои отличителни свои физически характеристики. Хабсбургската челюст, както и Хабсбургската брадичка, се проявяват често в родовата линия до 17-ти век. Карлос II има толкова голям език, че непрекъснато излиза от устата му. Долната му челюст изпъква толкова силно, че не може да дъвче нормално. Освен това има деформираната глава, несъразмерен нос и увиснали клепачи.

Прогенията, съвременното медицинско определение, илюстриращо емблематичната Хабсбургска челюст, присъства на монетите с изображения на монарсите от династията на Хабсбургите от векове.

Интересното е, че според авторитетно генетично изследване Хабсбургите са една от малкото фамилии в историята, демонстриращи Менделовото унаследяване на тези лицеви характеристики. Дори и със съвременните познания, генетиците не са напълно сигурни как се е случило това.

Проучване, публикувано през 1988 г., показва, че всеки три поколения семейства в Испания демонстрират едни и същи лицеви деформации (различно изразени, разбира се), които са равномерно разпределени за всяко поколение, също както при Хабсбургите. Изследването отбелязва, че "проучваните фамилии носят удивителна прилика с членовете на Хабсбургското семейство и характерната за него долна челюст". Въпреки това, изследваните хора не показват никакви признаци на психичните проблеми, поразили поколения Хабсбурги.

Вижте и първа част

Статията е част от историята на:

• История на монарсите, управниците и други известни личности, страдали от психически заболявания