Основаване на компания "Millennium Pharmaceuticals, Inc." („Милениум фарасютикълс” ООД)

От 1993г.

От 1991 г. до 1992 г. Марк Левин полага основите на "Millennium Pharmaceuticals, Inc." ("Милениум фармацютикълс ООД"), набирайки екип от водещи научни съветници, които са с отлична търговска ориентация и мотивация за създаване на печеливша компанията. Част от този екип са Ерик Ландър (от „Технологически институт” в Масачузетс), Джефри Фридман (от Университета "Рокфелер") Раджу Кучерапати (от Колежа по медицина „Алберт Айнщайн”) и Даниел Коен (главен учен в „Генсет” - френска биотехнологична компания).

Още от самото начало на „Милениум фарасютикълс” (през 1993 г.) съдружниците, основали кампанията, са единодушни по един въпрос- трябва да се обединят около създаването на голям фармацевтичен продукт, за да си осигурят значително финансиране. Така на спокойствие лекарствата ще може да се изследват, ще се правят клинични изпитвания (в рамките на новосъздадената компания) и медикаментите ще бъде пускани на пазара. Учредителите, също така, признават, че по този начин голяма част от интелектуалната собственост над продуктите ще е в техните ръце. Дейвид Стип очертава рамката, по която компанията би могла да се възползва от ситуацията по най-добрия начин. И така, ако в дружеството се провеждат геномни изследвания: "Не само ще се разкрие функцията на хилядите гени, предопределящи появата на болести при хората и микробите, но и информацията, която открием, ще се превърне в обект на патентоване”.

Възможностите наистина са много обещаващи. Като начало, гените и специфичните протеини, създадени чрез тях, ще подлежат на патентоване, създавайки молекулярните „мишени” за разработката на традиционните лекарства. Отделни патенти може да се присъдят за направата на медикаменти, продукт на биоинженерния сплайсинг (широко известно е, че повечето гени съдържат редуващи се екзони и интрони, а процесът на изрязването им се нарича сплайсинг) на микробни гени. Трети вид патенти биха могли да покрият полето на новите терапевтични препарати, директно въздействащи на гените, за да се облекчи болестното състояние, предизвикано от тях. Други може да обхващат възможните начини на приложение на гените в новите диагностични методи за идентифициране на предразположеността на отделния пациент към разнообразни заболявания.

В резултат на тези намерения ръководството на „Милениум” решава да създаде тясно дефинирани партньорства, но едновременно с това – да запазва колкото се може повече от правата върху собствената интелектуална собственост и да печели от авторството и лицензионните възнаграждения за всички лекарства, които попадат на пазара с нейно участие. Взаимодействието с редица компании, насочени към разработката на лекарства за точно определени заболявания, оправдава риска от провал на Милениум, която прави своите първи стъпки. Любопитен е фактът, че "Милениум" избира да представя себе си пред света като технологична компания, участваща в изследвания на лекарства, а не като поредната амбициозна фармацевтична компания - етикет, който вероятно би отблъснал много инвеститори.
Първоначално Марк Левин се обръща с молба към "Майфийлд" за 8,5 милиона щатски долара начален капитал, а след това компанията кандидатства за допълнителни средства от други фондове за рисков капитал. Съпругата на основатея на дружеството, която има опит и нюх към търсенето на нови професионалисти, прекарва месеци, за да открие подходящ главен изпълнителен директор за компанията, преди да стигне до заключението, че единствено г-н Левин е кандидатът с достатъчно опит и визия за вида на дружеството. Въпреки че Марк възнамерява да поеме ръководството на „Милениум” само временно, в крайна сметка той решава да остане за постоянно неин главен изпълнителен директор.

През декември 1993 г. корпорация „Millennium Pharmaceuticals” е образувана официално. Левин наема място в близост до „MIT” и в рамките на шест месеца компанията набира екип от 30 учени. Започва да се създава технологичната платформа. Редица технологии, включително роботика и компютри, са комбинирани с микробиологичните изследователски методи, за да се създаде сложен, но ефикасен производствен процес. Според Стип „Millennium” започва да "усъвършенства платформата си", когато големи медицински центрове започват да предоставят на компанията достъп до тъканните проби на пациенти. Изследователите започват да извличат ДНК от такива проби, да я сканират и да съставят генетични модели, свързани с немалко заболявания. Впоследствие именно тази платформа е разменната монета, която „Милениум” предлага на потенциалните си партньори и клиенти.

До края на март 1994 г. първата по-важна и състоятелна фармацевтична компания подписва документи за съвместна работа с „Милениум”. Това е небезизвестната "Hoffmann-La Roche", която се разделя със 70 млн. За срок от пет години за учените на „Милениум” трябва да създадат лекарства за третиране на диабет тип II и затлъстяване – две внушителни целеви области с потенциал да генерират огромни приходи. През месец юли Левин назначава Стивън Х. Холцман, който ще осъществява бъдещи споразумения с фармацевтичните производители. Следващият основен договор за работа е на стойност 50 млн. долара и е насочен към разработването на препарат, който да се бори със заболяването атеросклероза. Два месеца по-късно „Милениум” подписва петгодишно сътрудничество (на стойност 60 милиона долара) с шведската фармацевтична компания „Astra AB”. Трябва да се разработят медикаменти, борещи се с възпалителни заболявания като астма, сенна хрема и бронхит.

Така първите стъпки на „Милениум фарасютикълс” са направени. През следващите години й предстои да се разраства.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на Millennium Pharmaceuticals, Inc. (Милениум фармацютикълс ООД)