Съвместни изследвания на д-р Карл Фолкърс и д-р Свенд Мортенсен с коензим Q10 от 80-те години на 20 век

От 1984г.

В началото на 80-те години на 20 век изследователят д-р Карл Фолкърс започва съвместната си работа с двама известни кардиолози и още един изследовател, защитил току що дипломата си по медицина. Учените се заемат с нелеката, но благородна задача да тестват ефектите от употребата на веществото коензим Q10 като средство за лечение при пациентите, страдащи от сърдечни заболявания. Споменатото по-горе изследователско трио е съставено от пионери, специализирали се в областта на адювантното лечение на сърдечни заболявания с коензим Q10. Те са: д-р Свенд Мортенсен от Копенхаген, Дания, д-р Питър Лангсджоен от Темпъл, Тексас и д-р Уилям Джуди от Индианаполис, Индиана

В тази статия ще ви разкажа повече за съвместната работа между д-р Карл Форкърс и д-р Свенд Мортенсен от 80-те години на 20 век.

И така, в периода между 1984 г. и 1985 г. д-р Мортенсен и д-р Фолкърс вече имат възможността да демонстрират и докажат, че нивото на коензим Q10 в сърдечната мускулна тъкан при пациентите от III и IV клас според Нюйоркската сърдечна асоциация („New York Heart Association”) е по-ниско от това при пациентите от  I и II клас на асоциацията. Благодарение на тези данни, д-р Фолкърс и д-р Мортенсен започват да натрупват и систематизират своята биохимична обосновка, касаеща адювантното лечение на пациентите със сърдечна недостатъчност с хранителни добавки с коензим Q10.

Гореспоменатите класове на "New York Heart Association" са широко използвани при диагностицирането на пациентите, страдащи от сърдечна недостатъчност. Те са, както следва:

- клас I: обединява болните, способни да извършват определени физически усилия, но показват признаци на ранна уморяемост, съчетана с недостиг на въздух при по-интензивни усилия;

- клас II: обединява болните, които се чувстват комфортно в състояние на покой, но показващи признаци на ранна умора и недостиг на въздух при обикновени физически дейности;

- клас III: обединява болните, усещащи умора, сърцебиене или задух при най-лека активност;

- клас IV: обединява болните, изпитващи чувство на умора, сърцебиене или недостиг на въздух дори в състояние на покой;

Нека се върнем обратно към пряката работа на учените. И така, д-р Мортенсен и д-р Фолкърс се заемат с тестването на ефектите от включването на коензим Q10 към терапията на пациентите, страдащи от сърдечни заболявания в т.нар. отворени изпитвания и проучвания, при които както изследователите, така и пациентите знаят кой и кога получава активното вещество. Изследователите дават 100 милиграма коензим Q10 дневно на болните с напреднала сърдечна недостатъчност. Всички пациенти демонстрират незадоволителен резултат от конвенционалното медицинско лечение с диуретици и дигиталис.

След това, учените проследяват напредъка при болните, които получават коензим Q10 в продължение на седем месеца. Резултатите са обнадеждаващи – пациентите съобщават, че симптомите, свързани с ранната умора и задуха, се подобряват. Когато терапията с коензим Q10 е преустановена, хората усещат рецидиви в състоянието си. Това проучване осигурява първите емпирични доказателства за ефективността на коензим Q10 като адювантно терапевтично средство при напредналите случаи на сърдечна недостатъчност.

До 1990 г. д-р Мортенсен и д-р Фолкърс натрупват достатъчно клинични доказателства (във вид на кръвни и тъканни проби, добити от сърдечна биопсия и различни измервания на сърдечната функция), за да могат да публикуват списък с клиничните ползи от употребата на коензим Q10 при пациентите, страдащи от сърдечна недостатъчност. Научната им работа е считана за пробив, позволил осъществяването на бърз напредък в развитието на средствата за контрол на хроничната сърдечна недостатъчност. Нещо повече, те виждат връзката между нивото на кръвната и тъканната концентрация на коензим Q10 и тежестта на сърдечната недостатъчност.

Учените наблюдават значително подобрение в симптомите и нивото преживяемост сред пациентите със сърдечна недостатъчност, лекувани със 100 милиграма коензим Q10 дневно. Доктор Мортенсен и д-р Фолкърс наблюдават тежки пристъпи сред болните при всяко спиране на терапията с добавката, а тази тенденция още веднъж показва колко важен е приемът на коензима при хора със сърдечни заболявания.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на коензим Q10