Открития, подпомогнали разбирането на анатомията и физиологията на слуховите органи през XVII век

От 1649г.

Анатомичните изследвания на слуховите анализатори продължили да бъдат тема от особен интерес за медиците, живели през седемнадесети век.

Така, например Изследователят Рьолано, през 1649 година, е описал нова техника, използвана в продължение на много години, за да се прави мастоидектомия. Френският архитект и лекар Перу описал в своя труд "Debruit" теорията, че ушната мида е същестинският слухов орган. Той описал в него и фактът, че тъпанчевата мембрана вибрира при наличието на високи шумове, а функцията и се влошава и дегенерира с напредване на възрастта.

По време на управлението на Луи XIV, дьо Верней - личният лекар на френското кралско семейство, публикувал трудът си "Traité  de lorgane de loute", съставен от впечатляващи рисунки на структурите във вътрешното ухо. Картините категорично сочили, че звукът не се разпространявал чрез въздуха, осъществявайки контакт с овалното прозорче, а посредством верига от фини костици, които са сраснали с него.

Той представил теорията си за кохлеарния резонанс, много преди Хелмхолц да го е направил. За съжаление, неговата теория се основавала на обърнат модел, който използваме днес. Сравнявайки плътността на спираловидното пространство на веригата от костици дьо Верней предположил, че в плътната основа ще се разпознават нискочестотните звуци, а към върха – високочестотните. Освен тази теория, френският медик е описал и холестеатоматозен отит.

От казаното да тук можем да твърдим със сигурност, че най-бележитите медицински открития на 17 век са направени от медиците Рьолано, Перу и дьо Верней. Всички те, освен че са спасили човешки животи и са подобрили качеството на живота на пациентите, те са подпомогнали разбирането на анатомията и физиологията на слуховия орган, допринасяйки за напредъка в историческото развитие на оториноларингологията като цяло.