Открития от 1873г., касаещи проявите на множествената склероза

От 1873г.

В последните десетилетия на 19-ти век, след няколко века анонимно "съществуване", множествената склероза (МС) най-накрая била призната за специфично заболяване.

Болестта била подробно наблюдавана в Англия от д-р Уолтър Москен през 1873г., а в САЩ през 1878-ма с нея се "ангажирал" французинът Едуард Сегуин. И двамата медици в продължение на години наблюдавали пациенти, страдащи от коварното състояние. Станало ясно със сигурност, че множествената склероза засяга предимно жени и по-малко - мъже. Освен това било установено, че заболяването се характеризира с голям брой и различни неврологични нарушения.

В началото на следващия 20-ти век, с развитието на биотехнологията, учените вече можели не само да наблюдават, но и да изследват подробно различните етапи в развитието на болестта, както и "щетите", които причинява тя на човешкия организъм.

Така, през 1916-та в Единбург д-р Джеймс Доусън представил в публичното пространство микроскопски изследвания от мозъка на пациенти, починали от множествена склероза. Доусън наблюдавал и описал специфично възпаление около кръвоносните съдове. Освен това, лекарят установил сериозни нарушения в миелина, който образува защитен слой около аксоните на невроните и е от изключителна важност за нормалното функциониране на нервната система. Станало ясно, че невроните с нарушения в миелина не могат ефикасно да пренасят импулси.

В десетилетието след Първата световна война теориите, свързани с МС, започнали да стават повече и все по-любопитни. По това време някои учени предполагали, че страшното заболяване се причинява от токсин или някакъв вид отровно вещество. Тъй като регистрираните нарушения били концентрирани най-вече в областта на кръвоносните съдове, медиците смятали, че специфичен токсин, циркулиращ в кръвта, успява да проникне в мозъка. Проблемът бил, че реално никой не бил в състояние да установи присъствието на този токсин и нямало как той да бъде проучен.

Малко преди Втората световна война животински модел на МС бил разработен по време на открития, свързани с ваксините. Учените стигнали до заключението, че хора, ваксинирани срещу някои от популярните тогава вирусни заболявания (най-вече – срещу бяс), понякога се разболяват от болест, с много сходна на множествена склероза симптоматика. Било установено, че въпросното явление се случва заради не напълно деактивираната токсичност във вирусите на ваксините, която води до това имунната система да "атакува" миелина.

През 1935г. д-р Томас Ривърс в Рокфелеровия университет в Ню Йорк демонстрирал как именно клетките на имунната система, а не вируси, причиняват медицински състояния, сходни с това на множествената склероза. Лекарят инжектирал миелин на лабораторни животни, за които се знаело, че не са носители на вируси. По този начин Ривърс "принудил" имунната система на животните да атакува собствения си миелин и, в резултат, това причинило заболяване с подобна на множествената склероза характеристика. Ето по този начин MC попаднала в "тежката категория" на автоимунните заболявания.

Този животински модел на множествена склероза (наричан експериментален автоимунен енцефаломиелит (ЕАЕ) по-късно щял да стане много използван и изключително важен в имунологията, както и в опитите да се намерят ефикасни методи за лечението й.   

Така, бавно и с много експерименти, познанията за болестта започнали да се увеличават, а през целия 20-ти век още много учени и медици щели да се борят за изясняване на тайнствената й етиология.

Статията е част от историята на:

• История на множествената склероза