Отношението към абортите в Европа през Модерната епоха

Аборти се извършват от хилядолетия. И от хилядолетия се търсят начини те да бъдат контролирани. Темата за абортите винаги е била противоречива и е разделяла обществото на две, а нагласа към тях не е спирала да се променя.

Ерин Маглак е историк и преподавател в британския университет Durham. Нейните научни интереси са насочени основно към ранна съвременна история на Европа, или периода между 1500 г. и 1800 г. По-долу тя разказва как обществото гледа на абортите през вековете.

Наказания за жените, извършили аборт, в Римската империя през 16-и век

“Има много неща, които не знаем за абортите в миналото. Най-често до това решение са стигали семейства, които не искат да имат повече деца, но тъй като са се извършвали дискретно, много от тях не са документирани. Съдебните процеси обикновено са свързани с най-скандалните случаи. През 1532 г. Римската империя въвежда нов закон, който налага изключително строги наказания на жени, избрали да прекъснат бременността си. Абортът и убийството на новородено официално се считат за престъпления. Ако жената извърши аборт в началото на бременността, тя бива осъдена на изгнание, ако е в последните месеци – бива убита чрез набиване на кол или удавяне. Хиляди жени, както и мъже, са екзекутирани или заточени през 16-и и 17-и век в Римската империя заради убийство на новородено.

Трудно доказване на вината на жени, направили аборт

Абортът обаче се доказва по-трудно и следователно делът на осъдените е доста по-малък. В Германия например са известни само няколко жени, преследвани заради аборт. В историческите архиви е описан и случаят на домашната прислужница Ана Вайлбехин, която през 1608 г. получава сравнително лека присъда за това, че е сложила край на бременността си, поглъщайки плодове от лавровишна. Тя е принудена да напусне град Аугсбург за три месеца. В Италия абортът също рядко е бил разглеждан като престъпление, дори след като властите въвеждат строги наказания за извършилите го.

Ако абортът е извършен в началото на бременността, това не е грях

Католическата църква твърди, че още от 1-ви век позицията й относно абортите е ясна, а именно те са смъртен грях. Това обаче не е вярно. През повечето време католическите теолози вярват, че моралната и физическа тежест на аборта се увеличава с напредването на бременността. С други думи, ако тя бъде прекъсната в началото, когато бебето все още не притежава душа, дарена му от Бог, това не е грях. Вярвало се е, че бебето момче получава душа на 40-ия ден след зачеването, а бебето момиче – на 80-ия. Ако прекъсването на бременността е преди това, то грехът на жената малък.

Повечето мъже и жени, не само теолозите и лекарите, избират по-нюансираното схващане за аборта. През 1634 г. акушерка от Рим хладнокръвно заявява, че нейните професионали задължения включват „изхвърляне на умъртвения плод, който още няма душа, в тоалетната“. Тя казва, че не ги кръщава, защото не са живи.

Декретът за абортите на папа Сикст V: Животът започва със зачеването

Този начин на мислене е заклеймен от папа Сикст V, който през 1588 г. подписва декрет за аборта – първият такъв, издаван някога от Католическата църква. Той е част от неговата реформистка кампания срещу сексуалните форми на морални престъпления. В своя декрет той премахва разграничаването между бебе без и с душа и заявява, че животът започва още със зачеването. Всички аборти са убийства. Всеки, дръзнал да наруши правилото, е отлъчен от църквата и е наказан. Жените губят правото си да се изповядват, че са извършили аборт, и да се покаят. Единствен папата може да опрости греха им. В резултат много от тях решават да живеят отлъчени от църквата, което означава, че не могат да получат причастие. Енорийските свещеници обаче разбират, че е много трудно да осъществят наложените с декрета наказания и три години по-късно той бива отменен от новия папа.

Крайна позиция относно абортите след появата на протестантската Реформация

В протестантска Европа също се наблюдава втвърдяване на позицията относно абортите в ранния модерен период. Теологът Мартин Лутер поставя семейството в центъра. Той е в основата на движението протестантска Реформация, според което бракът е свещен. Всички сексуални контакти извън него се смятат за престъпление и се наказват. Абортът и убийството на новородено са символ на забранената, отклоняваща се от нормата женска сексуалност.

Тъй като наказанието за аборт зависи от това колко напреднала е бременността, от жените се очаква да изчисляват на каква възраст е плодът и сами да могат да разпознават симптомите на лошо храносмилане например от първите движения на бебето. През 1577 г. Мария да Бреша, самотна жена от Болоня, която работи като прислужница, казва на съдията: „Мислех, че съм яла развален лук и си легнах с болки в корема. Когато отидох до тоалетната през нощта, „създанието“ изпадна на пода, мъртво, дори не проплака. Никога не съм била бременна преди това и не знаех какво се случва в тялото ми. Мислех, че имам някакъв балон в корема.“

Акушерки в ролята на съдебни лекари

В първите години от модерната епоха е било трудно да се направи разлика между аборт, спонтанен аборт и убийство на новородено. Светските съдилища изискват да има доказателства, че жената умишлено е сложила край на бременността или е убила бебето си след раждането. В Италия и Германия дори наемат акушерки да изпълняват функцията на днешните съдебни лекари. Те оглеждат тялото на майката и бебето, за да съберат нужните доказателства за зла умисъл – мисия, която се оказва почти невъзможна. През 1610 г. млада жена на име Лучия ражда мъртво седеммесечното си бебе. Прегледът е извършен от две акушерки, които установяват, че бебето е било от женски пол, имало е коса и нокти и все още е било топло, когато е било увито в ризата на Лучия. Акушерките казват пред съда, че жената не е вързала пъпната връв на възел, а я е скъсала, което е довело до смъртта на детето й. Тя е призната за виновна, но остава непреклонна: „То не беше живо, но никога няма да мога да кажа защо.“

„Ембрионът е пълноценен човек още в първите седмици след зачеването“

През 18-и век научни открития, свързани с природата на ембриона, променят нагласата към неговия живот и аборта. Теорията на Аристотел за началото на живота на 40 и 80 дни започва да се пропуква. Авторите на медицински книги твърдят, че ембрионът е напълно завършен в своето развитие още от момента на зачеване. Научният труд за човека на Джовани Батиста Бианки, публикуван през 1714 г., оказва силно влияние върху развитие на новата за онези време наука ембриология. Снимките в книгата му внушават, че дори в 10-а гестационна седмица плодът е изцяло развит и е един пълноценен човек, който просто не се е родил. Ако досега е имало два момента – на зачеване и на одухотворяне, даване на живот, то оттук нататък те се сливат в едно.

Покръстването на мъртви бебета

Развитието на ембриологията обаче, освен доказателство, е и основание за растящата тревога в църковните среди относно живота и смъртта на плода. Ако той наистина има душа още от мига на зачеване, то животът му е застрашен не само след раждането, но и през бременността. Ако умре, вследствие на спонтанен или умишлен аборт, и не е бил кръстен, душата му ще гори в Ада. За някои теолози през 18-и век това е немислимо. Майките, извършили аборт, вече са виновни не за едно, а за две убийства – за прекъсване на земния, но и на вечния живот на детето си.

В ръководства на акушерките от 18-и век се описват много случаи, когато те трябва да покръстят бързо бебето. Франсоа Марисо дори изобретява специална помпа за напръскване на част от бебешкото тяло със светена вода по време на израждането му. След разгорещен дебат теолози от Сорбоната заключават, че практиката е разумна и ефективна.

Обикновените хора са не по-малко развълнувани и заинтересувани от свърхестествената съдба на бебетата преди да се родят. В Северна Италия и части от Франция, когато бебе се роди мъртво, тялото му се отнася на специално свято място, наречено светилище за намиране на покой, с надеждата да се случи чудо. Вярвало се е, че бебето може да се съживи, дори за секунди, което би било достатъчно, за да бъде кръстено. През 1643 г. жена на име Катерина ражда мъртво бебе. Няколко дни по-късно бащата Лоренцо чува за такова свято място, недалеч от дома им, и решава да изрови ковчега на детето си и да го занесе там с надеждата, че ще се случи чудо. В историческите източници пише, че жени са сложили телцето му на олтара, „започнали да докосват китките, носа и главата му и забелязали признаци на живот, което им позволило да го кръстят“. Докато го удряли по китките и главата, те си казвали една на друга „Усещаш ли, отново има пулс“.

Археолози се натъкват на множество подобни светилища и заровени в тях стотици бебешки тела. Теолозите, разбира се, са били скептично относно тази практика, и са опитвали да я изкоренят. Дали Лоренцо не е видял просто това, което е искал да види? Специалистите откриват телата, заровени близо едно до друго, в земята под входните части на църквите, със скръстени за молитва ръце. Вярвало се е, че душите на непокръстените мъртвородени бебета не намират покой и преследват родителите.

Абортът е недопустим дори когато животът на майката е застрашен

През 1745 г. сицилианският свещеник Франческо Емануеле Канджамила написва трактат Embriologia Sacra, който обединява всички научно обосновани, медицински и теологични факти за развитието на плода. Книгата добива широка популярност и е преведена на много езици. Тя обаче е и доста крайна по отношение на ембрионалната фаза от развитието на плода. Абортът е недопустим дори когато би спасил живота на майката.
Цезарово сечение на мъртви бременни жени

Канджамила твърди, че всяко бебе трябва да бъде кръстено, дори ако майката е починала. Той настоява за извършване на цезарово сечение на всички починали бременни жени, както и на онези, за които има само съмнение, че са бременни. Скоро неговите препоръки се въвеждат със закон. Така, през 1749 г., в Сицилия цезаровото сечение на мъртви жени става задължително.

Практиката със сигурност е варварска, но и забраната на абортите в САЩ, която влезе в сила през последните години, не е много по-различна. Миналото сякаш се завръща. Установих, че във фундаменталистки сайтове срещу аборта книгата е посочена като исторически източник. Абортът в ранната модерна епоха e бил защитаван, но не като право, а като част от живота. Той е включвал и мъжете, защото нежеланата бременност е била проблем за всеки: за майката, бащата, свещеника, акушерката, цялата общност.

Дългата история на абортите ни показва как са се променяли нагласите през годините. Прекъсването на бременността е било ту заклемяйвано и осъждано, ту приемано като форма на изкупление. Разбира се, в исторически план има и примери за положителна промяна в посока по-голяма свобода и автономност на жените, например в Ирландия, където абортът е узаконен едва през 2018 г.

Историята като удобен аргумент срещу правото на аборт в САЩ

Уви, в Щатите именно историята бе използвана като основа, върху която стъпиха движенията срещу правото на аборт. През 2022 г. случая „Добс“ доведе до анулиране на решението от делото „Роу срещу Уейд“, което даде право на жените да прекъсват бременността си. Това означаваше, че жените вече не са защитени от конституцията. Специалисти се противопоставиха и заявиха, че, след като в конституцията не се засяга въпросът за аборта, то той следва да бъде защитен по силата на 14-ата поправка. Оказва се, че последните 50 години, през които жената можеше да реши сама дали да прекъсне бременността си или не, могат да бъдат заличени с лека ръка.

Цитираните от фундаменталистите, които са против аборта, исторически източници са изцяло отхвърлени от историците, тъй като преиначават случаите на аборт и свързаните с тях обстоятелства от Средновековието и ранната модерна епоха и не вземат под внимание важни фактори. Движенията срещу аборта обичат да се позовават на исторически документи, които обаче са написани в социален вакуум. Контекстът не е важен, защото отслабва аргументите на всички, които се борят срещу правото на аборт. Никой не разказва историите, които ви разказах по-горе аз. За Лучия, която скъсва пъпната връв на бебето, което ражда сама. За Лоренцо, бащата, който изравя бебето си и го носи до олтара, за да бъде покръстено. Фундаменталистите не биха разказали за хилядите жени в миналото, които са използвали билки и цветя, за да предизвикат кръвотечение, нито пък за всички онези вярващи хора, които са признали в изповедалнята на църквата, че са извършили аборт.

Поддръжниците на идеята, че абортът е грях, не могат да приемат, че животът и смъртта се допълват взаимно, че и двете съществуват вътре в женското тяло. Те искат и си боравят с историята така, че да не противоречи на техните схващания.“