Подготовка за великото откритие на Иван Павлов до края на 1889 година

от 25 сеп 2015г., обновено на 24 яну 2016г.

От 1889г.

Всяка работа се върши трудно, ако човек няма подходящи инструменти- и науката не прави изключение. В края на 80-те години на 19 век Иван Павлов изпитва все по-силна досада от един специфичен проблем с оборудването в лабораторията на Сергей Боткин, в която започва работа през 1878 година. Там е трудно на руския физиолог да провежда опити с "нормални" животни. Раздразнението на Павлов произтича от собствените му идеи как физиологията би могла най-добре да разкрие механизмите на действие на животинския организъм.

Той смята, че физиолозите могат да провеждат или "остри" или "хронични" експерименти. Във всеки от двата вида се получават различни знания. При острия физиологичен опит животното се оперира по определен начин и резултатите се наблюдават веднага. Например, ако физиологът иска да знае какво става с храната в стомаха на някое животно, той ще нахрани животното, ще изчака определено време, после ще отвори животното и ще изследва съдържанието на стомаха. При такъв остър експеримент, разбира се, животното често кърви и се гърчи от болка – или му се дава упойка, за да стои мирно. Според Павлов и в двата случая много от това, което наблюдава физиологът, е следствие от самия опит. Животинският организъм е твърде сложна система, затова болката и травмата след операцията несъмнено оказват влияние на всичките му жизнени процеси. Така че острият експеримент е все едно да строшиш с чук часовник, за да видиш как работят неговите зъбни колелца. По този начин ученият може да научи нещо за отделните части на животното, но не може да разбере как тези части работят заедно, когато нормално здраво животното в действителност диша или храносмила.

Обаче как един физиолог може да проведе такива опити със здраво животно, че да изследва неговите реални функции? По мнението на Павлов отговорът е – чрез хирургичен експеримент. Основната идея на хроничния експерименти е по хирургичен път да се промени животното така, че да стане като жив изследователски прибор. Физиологът постига това, като първо го оперира и му имплантира нещо или го променя по определен начин. После го лекува също като човек , който е претърпял хирургична намеса. И чак като животното оздравее започва същинския експеримент.

Статията е част от историята на: