Полинезийските островитяни като част от историята на човешката еволюция

Полинезия включва група от над 1000 острова, разположени в централната и южната част на Тихия океан. Това е екосферата на тихоокеанските островитяни. От географска гледна точка Полинезия е триъгълник, чиито три ъгъла са Хавайските острови, Нова Зеландия и Великденските острови. Полинезия включва Самоа, Тонга, Маркизките, Соломоновите острови, Френска Полинезия.

През 2500 година пр.н.е. моряшките народи от Югоизточна Азия (основно Тайван) пътували до Индонезия, Нова Гвинея и островите, разположени в западната част на Тихия океан. По-късно тези народи мигрирали с канута към островите на изток от Нова Гвинея, достигайки Самоа през 1500 г. пр.н.е., Хавай през 100 година, Нова Зеландия през 800 г. и Великденските острови през 1000 година.

Тихоокеанските островни народи пътували на групи чрез своите канута, използвайки набор от навигационни техники. Те се препитавали от риболов, животновъдство и земеделие. С течение на времето изолацията на този народ довела до изграждането на характерни единствено за тихоокеанските расови характеристики.

Цвета на кожата при тихоокеанските островитяни варира в различните нюанси на кафявото. Очите им са тъмно кафяви или черни, с малко количество подкожна мастна тъкан в горния клепач, покриващ вътрешния ъгъл на окото. Носът обикновено е тънък и къс, а косата черна. Тихоокеанските островитяни имат издължена форма на черепа, но при някои от тях се среща и мезоцефални и брахицефални черепни пропорции. Най-често срещаната кръвна група при тихоокеанските островитяни е A (50 на сто), а при 42 % от тях се среща нулевата кръвна група.

Статията е част от историята на:

• История на човешките раси