Популяризиране на гръцки медицински текстове и времева линия, отразяваща съществени елинистически събития

От -700г. до 1450г.

Голяма част от знанията на Европа за историята на древногръцката медицина и култура навлиза в Европа през Италия в началото на петнадесети век. След изобретяването на печатницата на Адло Мануцио през 1450 година сл. Хр. започва редактирането и отпечатването на гръцки автори на оригиналния им език чрез намирането на най-добрите налични ръкописни текстове. Това популяризиране на гръцки медицински текстове ускорява напредъка на науката.

Неговите ранни издания на Хипократ, Емпедокъл, Диоскорид, както и други гръцки автори, публикувани за пръв път са спомагат за обособяването им в Европейския медицински канон.

Времева линия, отразяваща съществени гръцки събития:

700 г. пр. Хр.

Омир пише за Аполон – носителят и лечителят на чумата в "Илиада"

600 г. пр. Хр.

Бележи се огромен напредък на гръцката философия и наука. Талес започва своите проучвания в областта на физиката и природата

580 г. пр. Хр.

Питагор въвежда научният и философският култ

480 г. пр. Хр.

Емпедокъл се превръща в един от най-известните философи и лекари.

460 г. пр. Хр.

Ражда се Хипократ. След това се сформира се известното медицинско училище, известно като „Хипократов корпус“.

384 г. пр. Хр.

Ражда се гръцкият философ и лекар Аристотел.

334-325 г. пр. Хр.

Александър Велики завладява Египет, Близкият изток и северна Индия, разпространявайки гръцките култура и знание.  

330 г. пр. Хр. -100 г. пр. Хр.

Александрия започва да служи като център и средище на гръцкото медицинско знание.

146 г. пр. Хр.

Гърция става римски протекторат. Елинските лекари оказват голямо влияние на римските си колеги.

50-70 сл. Хр.

Диоскорид написва популярният медицински труд „Περι υλης ιατρικης“, известен на латински като „De materia medica“

129 сл. Хр.

Ражда се известният римски лекар Гален. Той е безспорен авторитет сред медицинските среди до Ренесанса

150 сл. Хр.

Артемидорий написва своето „Тълкувание на сънищата“, известно като „Oneirocritica“

476 сл. Хр.

След като Западната римска империя се разпада лекарите започват да губят контакт с гръцките училища и източните медицински текстове.

632-1200 сл. Хр.

Ислямската религия се разпространява бързо в Египет и елинизирания Близък изток. Арабските медицински учени започват живо да се интересуват от работата на гръцките лекари. Автентични гръцки текстове усилено започват да се превеждат на арабски.

1200-1350 сл. Хр.

Вести за Кръстоносните походи, свързани с откритите по време на техните нападения медицински текстове подновяват интереса на западните учени. За съжаление гръцкият език е почти непознат.

1450-1598 сл. Хр.

След военната победа над Константинопол през 1453 много византийски учени емигрират в Италия. Те пренасяли множество гръцки медицински текстове. Междувременно учените често преподавали и гръцки език. Медицинските текстове се отпечатвали в много нови копия, а знанията, които съдържали се изучавали като догма.

1540-1800 сл. Хр.

Западните учени започват да оспорват основните периоди на написване на гръцките медицински текстове, но въпреки това възприемат техните методи на научни изследвания и експерименти. По този начин съвременната западна медицина бележи значителен напредък.

1800 сл. Хр.

Гръцките медицински текстове се фокусират върху модерните класически школи.

Древногръцки думи, запазени в съвременния медицински език:

1. βιος - биос – живот;
2. γενεα – гинеа – раждане, раса, произход;
3. γυναικ - гинек - жена;
4. καρδια - кардиа – сърце;
5. οφθαλμος - офталмос – око;
6. παιδ - пед – дете;
7. πνευμα - пневма – бял дроб;
8. φυσις- физис- вид, природа;